* * *

web

Позволи ми да спре света,
подари ми утрото,
бавното утро,
което ми открадна времето,
което беше отдавна,
помня,
детето, което
събираше време в шепи,
време за поглеждане през прозореца,
сутрин...
през ключалката,
за следене на съседите,
за обувки с връзки и капси,
и за бавно кръстосване до възел,
докато ме чакат на прага,
да, помня себе си
и ми носеха раницата,
моите ръце бяха заети само с времето,
стискам здраво, за да не влезе вятър
в шепите.
...ако бързам, няма да уцеля,
или ще прескоча някоя капса,
накрая правя фльонга!
Бях готова.
Спри света,
веднага!
Върни ми утрото,
кажи ми, че си струва,
че си е струвало...
да убивам всяка малка минута...
цялото си време подарих на невиждащи! -
нечакащи,
които се събуждат пред огледало,
не пред прозорец, ключалка... нататък.
и не знаят как се нанизват връзки на капси...
- бавно... в старание.
Върни детето,
което цяла нощ се прави на заспало,
за да не изплаши деня,
ами ако снегът спре да се извалява,
ако не поиска да се облече във бяло?
а сега върни ми и снега,
размени го за
безкрайните улици, високите сгради,
кишата, локвите.

Позволи ми да спре света,
подари ми утро,
което да минава бавно.

в този свят от улици...
- Тръгвай.
Не трябва да закъсняваш,
извикай си такси,
за да не измръзнеш
на минус 5 градуса.
Аз оставам.
Ще търся дете,
което тича навън
с измръзнали ръце
и не се разболява...
Няма да правя кафе, ще сваря чай.
- За какво мислиш?
- За нищо... искаш ли захар?

Имам цялото утро на света.
Но то се смалява.

© Ния Шекерова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.06.2015, № 6 (187)