ЕКОПОЕМА

web

Присъствието на другите създава усещане за релеф,
високо, горе в планината,
когато слънцето се търкулне
по острия връх на билото,
пук-пук,
разшие се и разпръсне
хиляди звезди,
които в деня си -
кратък,
е събирало.
И всяка за нас се подрежда,
на свое мъничко място,
като в спектакъл,
подир него аплодисменти.
И спускат се завеси,
и клепачи.

В планината:
Палим огън.
И спояваме се в окова,
с комунални закони:
някой сварява чай,
друг - скроява история,
някой тъгува унесено,
трети отпътува,
нарамил си спомени.

Присъствието на другите създава усещане за релеф -
спускаш погледа си по гърба на най-близкостоящия,
и спира го гънката на старо одеяло,
там прави завой, промушва се
и...
нещо за себе си
открадва.
Погледи, усмивки,
които в тъмното едва различаваш.
Но те са там и ги има.
И ти знаеш какво означават.

Сгъстява се дистанцията между сетивата.
А не следиш ли стрелките
на компаса,
ще се катурнеш долу, ниско -
обратно в равното.
Там... уви! -
окръжности няма.
И няма звездно покривало,
което да те отведе навсякъде,
винаги когато пожелаеш.
И няма огън,
който да топи тревоги.
И не се пресрещат погледи,
които без думи говорят.
Там се ходи без усилия,
изправено,
с неудобни обувки
по гладки настилки,
в такт -
който да заглуши всичко тихо,
всеки престорен уют -
доказателство,
че не бива да бъдеш сам -
трябва да избереш
някого...

Присъствието на другите създава усещане за релеф
- в тъмното, горе в планината,
и дори телата да са много уморени,
- Си струва!
Преодоляването - наклонът
до мечтата.
И цялото небе пред тебе,
и нагоре-надолу,
и обратно,
и споделено утро със приятел...
И нагоре-надолу,
и обратно...

© Ния Шекерова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.06.2015, № 6 (187)