Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗЪРНО ПО ЗЪРНО
web
На напукан перваз на софийска сграда
на "Цар Симеон"
старица храни с житни зърна белия гълъб
В стаята е тихо и тъмно и само
скърцането на вехтия стенен часовник
отмерва празни минути
...тик... чккрррр...
...скррррц...
...так...
зърно
по
зърно
Зад стъклото на прашния скрин мирно стои
невидим мъж в униформа с медали
отдава чест под синьо небе с знамена и звезда
...тик... чккрррр...
...скррррц...
...так...
в деня
на
победата
До него две руси детски главици се смеят
под лъчите на лятното слънце
и бели женски ръце без лице
...тик... чккрррр...
...скррррц...
...так...
ги къпят
с речна
вода
В ъгъла пламък мъждиво присветва
върху разпятие
и капки горещ восък методично оформят
сталагмити нагоре по кръста
докато старица храни с житни зърна белия гълъб
...тик... чккрррр...
...скррррц...
...так...
капка
по
капка
нагоре по кръста
© Неор Начев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2017, № 7 (212)
Текстът е отличен с трето място на 11. издание на Националния поетичен конкурс "Нова Загора"
(2015).
|