ХРОНИКА ИЛИ "АНАТОМИЯ НА ВЛАСТТА" В ПОВЕСТТА НА ВЛАЙКОВ "В СЕЛО"

Наталия Димитрова

web

---

Abstract: In its book "The Anatomy of Power" J. K. Galbraith offers specific view of one of the most representative social categories. Power has a single nature, but it manifested in condign, compensatory or conditioned form.

It`s interesting to see how that affects the analysis of T. G. Vlaykov`s novell "In the Village". According to the anatomy-of-power concept Docho Voinovski, Mladen and Traiko can be seen as personifications respectively of condign, compensatory or conditioned power.

---

 

В известната си книга "Анатомия на властта" Дж. К. Гълбрайт предлага специфична концептуализация на прословутата троеобразност на една от най-представителните социално релевантни категории. Според нея властта има единна природа, но съобразно с условията се проявява в своите принуждаваща, компенсаторна или условна разновидности. Всяка от тях притежава конкретни характеристики и бива консолидирана от определен източник, при което "всеки от трите източника на власт е в здрава, макар и неедностранна връзка с определен инструмент за принуда. Организацията се асоциира с условната власт, а собствеността, естествено - с компенсаторната власт. Личността пък е в първична и отколешна връзка с принуждаващата власт. Открай време индивидът е постигал подчинение чрез превъзхождаща физическа сила, която е означавала възможност за налагане на физическо наказание на непокорните и неотстъпчивите."

В повестта на Т. Г. Влайков "В село" линията на властта е очертана в специфична двумерна хроникално-персонална осова система. Интересно би било да се проследи как тази линия бива уплътнена и компликирана чрез налагане на така структурираното от Гълбрайт "триединство" към забележителното своеобразие на наличните реалности, т.е. да се проследи как чрез екстензията на властта може да се формира "ясно съзнание за същностния характер или анатомията на властта."

Дочо Войновски и принуждаващата власт на силната ръка¹

Дочо така застрашително е обсебил началото и края на няколко от частите на повестта, сякаш е препречил началото и края на всичко, но с него всъщност започва хроникалността. Преди него "сговорното и послушно селце" съществува в някакво извънвремево състояние, сякаш е "зафърлено" не "в края на околията", а на ръба на света. Времепространството е пределно наситено с лъченията на единно, неизменно и авторитетно ядро на власт - властта на ПРАНГАТА. Няма по-всеобхватна от властта на ПРАНГАТА, която не е делегирана на винаги спорното основание на реален избор, а е концентрирана в своя източник и център въз основа на неоспоримите му права². Тя генерира енергии, достатъчни не само ефективно да експлоатират и протежират подвластните, а и да захранва (или да прекъсва захранването) на следващите след нея и от нея власти-деривати.

"Първата размирна вълна" връхлита и размива статуквото на политическа невинност, като донася "тая небивала досега бъркотия", "грозно размирие" и "напаст" на промяната. Стремежът към съхраняване на силната със своето единство и всеобемност власт води до установяване на управление на силната ръка. Дочо Войновски е най-подходящ да воюва с нестабилността, разномислието и разночинието³, защото властта му съвсем очевидно (чрез роднинство) е продължение на тази на Прангата. "Той е таман човек за това време", точно той ще възстанови нарушеното от конкуренцията за власт спокойствие и ще премахне причинените от това безпокойствия. Дочо въвежда в употреба политическата агитация ("тази чудодействена работа") и въвежда в употреба чудодействената фигура на околийския началник. "Най-после Дочо Войновски стана кмет" и най-после в селото започва политическото летоброене.

Една действително принуждаваща власт не изпитва необходимост от обезпечаване с ресурс извън самата принуда. Силата на силния кмет изглежда се крие в бруталната очевидност на безконтролната и безразделната му властност⁴. Логиката на лоялитети по вертикала⁵ изисква не служителство в полза на общността, а верноподанически демонстрации пред всяко опасно стръмно стъпало "в стълбата на администрацията", което най-вероятно съкровено изповядва същите разбирания. Общественото доверие не е от значение, достатъчно от гледище на въпросната логика е поддържането на крепителен кръг оползотворители на власт, които принудително я упражняват и утвърждават от името на "началника на селото"⁶.

Във времето обаче и властта на силната ръка осъзнава важността на разнообразяването на източниците си, при което "по-после неусетно се увлече и започна все по-смело и по-открито да върши всички тия, така наречени от него операции". Дочо е всевластен, но не е богат като Прангата⁷, а се оказва, че ръководеното от него кметство също не е богато. Всички тези неудобства биха могли занапред да отслабят позициите му, затова важна задача на кметуването му е да ги отстрани чрез ефектно съчетаване на принуждение и компенсация. В конкуренция с държавата и по свое усмотрение той налага изземването и изземва от съселяните си пари, евфемизирани като данък, като "неусетно взе да гледа вече на тоя общински данък като на обикновен свой личен приход."

Повалянето на подобна власт е "буря и гръм", предизвикани от внезапния разпад на подкрепящия потисничеството и управленските безчинства стълб. Загубила безценната вертикална подкрепа от съидейници и съучастници, личността е загубила магичната сила да притегля властта и поне временно ще трябва да избягва упоителното отъждествяване с нея⁸.

"Вещината и чистите сметки" на Младен хаджи Пешов като компенсация за джандарската принуда

В селото настъпва времето на младите надежди за умиротворяване, успокояване и помиряване, времето на Младен⁹, но и на винаги примамливата в своята рисковост идея за тоталното заличаване на следите на миналото време, дори най-близкото¹⁰. За целта той се възползва в междувластието от силата на условното въздействие (подкрепата на учител Трайко), но легитимирана, властта му вече няма нужда от морално осигуряване¹¹. Нейната застраховка е собствеността и съзнанието за силата й, с които той като чорбаджийски внук е генеративно свързан. В собственическите си аспирации Дочо поправя "своята стара къща с училищния материал", а Младен неотменно укрепва собствеността си, като по същия интелигентен начин построява нова двуетажна къща с механа и бакалница. След необузданото диктаторство на Дочо личността вече не е достатъчно основание, същност и оправдание на властта. Сега тя се асоциира със собствеността, която пък само на пръв поглед е нов, а в действителност е добре познат нейн източник, също както и компенсаторната власт само на пръв поглед е друга, а в действителност е маскирано принуждение¹². Властта естествено се позиционира и центрира в стария чорбаджийски дюкян, реновиран от кмета в механа. Посещенията в нея са компенсаторната ядка на управлението му¹³.

Младен поначало е заявил себе си и е възприеман като алтернатива на бившия кмет, за разлика от когото ще управлява на компенсаторни начала - срещу получаваното подчинение компетентно ще решава все така нерешените общностни проблеми¹⁴. Този модел обаче няма шанс да бъде приложен в управленска практика, тъй като компенсацията се оказва с обратен знак - към властта заради добрата й воля "да подфане едно ново начинание - най-голямото и най-главоломно за буковци общинско предприятие" по строителството на училището¹⁵. Младен трансформира действието на компенсаторния принцип в подчинение чрез осигуряване на възнаграждение за самия него. Посягането към изпитаното средство за подчиняване (в случая принудата, е под форма на "извънреден налог", ангария и глоби¹⁶) подравя доверието в тази власт, чиято атракция бяха чистите сметки и доброто отношение към хората¹⁷. "Всичко това, разбира се, е в конфликт с установените в обществото нагласи и предизвиква негодувание. И става така, че властта, скривана доскоро благодарение на обработката на общественото съзнание и разобличена впоследствие, изглежда незаконна." (Гълбрайт 1993: 17-18). Въпреки това и тази линия бива прекъсната не поради закономерно протичащи дифузионни процеси¹⁸ (загуба на обществено доверие), а поради непобедимата сила на интригата¹⁹.

Учител Трайко - условна власт и власт под условие

Учител Трайко побеждава в изборното състезание, но не успява да спечели доверие "на равнището на идеите и убеждението", въпреки че като учител би трябвало да е особено чувствителен към него²⁰. Трайко през цялото време остава сам (не само идейно), не създава организация, а спорадично се присъединява към кръгове, на които в даден момент симпатизира. След една от култовите началнически беседи той трябва да избере дали да се присъедини към Организацията и съответно да прилага и налага в дейността си като кмет нейните правила, но той вярва в завладяващата, не в принуждаващата сила на личността²¹. В миналото, когато смело е агитирал за други, той неведнъж е доказвал силата на условното въздействие, но като кмет не популяризира набелязаните за изпълнение мерки пред посетителите на механите²², с което вероятно манифестира и намерение да изнесе и проветри властта от тях. Разбиранията му за управление чрез законност са израз на модерно гражданско съзнание, но в механджийската глъчка те моментално биват абсорбирани като някаква несмислена интелигентска приумица. Наситената с дефицити на гражданско възпитание среда вторично ерозира легитимността на условната власт. Учителят остава без ученици, за което той също носи отговорност, доколкото не е работил с необходимото упорство и отдаденост именно на полето на условното въздействие²³. Междувременно сдружените бивши политически врагове притеглят обратно в механите си и УБЕЖДАВАТ консуматорите-избиратели, че за тях е по-добре да се откажат от общите в името на частните интереси. "Сянката на новия кмет" бързо избледнява; властта й, която подобно на джандарската и механджийската е законно установена, но за разлика от тях не бива консолидирана от съответен организационен източник, остава под условие. Тя не съдържа потенциал за преформатиране на предлаганата от статус кво реалност, затова естествено губи играта и е изолирана от нея чак "пред огнището и на нивата".

Любопитна анатомична особеност представлява фигурата на околийския началник. Парадирането с принудата е дефинитивно присъщо за нея, но в повестта тя е много по-интересна и съдържателна поради асоциираността си с всички власти. Началникът не е поредното огрубено олицетворение на принуждението, той може да е бивш учител, който за целите си професионално прилага компенсаторен прицип при гешефтите с влияние²⁴. Това многоаспектно съчленяване напомня за Прангата, т.е. властта на началника е модерно функционално продължение на властта на ПРАНГАТА. Но в хрониката и в логиката на събитията Прангата не се е изгубил. За разлика от други, ефимерно окрилени от щастието на безконтролното властване, той със своята разсъдливост и повратливост е хронично необходим спасител на селото, защото "властта, способността да подчиняват волите преминава към онези, които са в състояние да отстояват неизвестното с най-голяма убеденост. Властта се пада не на знаещите индивиди, а в ръцете на онзи, който често тъкмо поради своята ограниченост вярва, че знае, и съумява да убеди другите също да вярват." (Гълбрайт 1993: 44).

БЕЛЕЖКИ

1. "Принуждаващата власт открай време е свързана с физическо насилие - с принудителното лишаване от свобода при различни унизителни условия, с причиняването на болка, с осакатяването и с други рафинирани жестокости, дори с причиняването на смърт." (Гълбрайт 1993: 19). [обратно]

2. "Мирничко бе досега сгушеното в една пазва на Стара планина Буково. Тихо и спокойно си живееше сиромашкото селце, зафърлено в края на околията. ...И макар че с голям труд и с мъка изкарваха оскудния си поминък, те беха примирени със своята мащеха съдба. С чувство на покорност и на благодарност посрящаха те и неволите и малкото добрини, и радостите и скърбите, които им пращаше понякога Бог. Търпеливо и безропотно понасяха и всички тежнини, и всички давнини, що им налагаше царщината... И Бог, и царщината - това са сили всемогъщи. И доброто, и злото, дето иде от тях, трябва да се приема безропотно. Така мислеха и разсъждаваха буковци и живееха си затуй спокойно, при сговор и ред.

При сговор и ред живееха добрите и простичките буковци затова още, защото се намираха под широкото и силно крило на селския чорбаджия, волята и думата на когото бе закон за тях.

Стойчо Прангата, той бе сега селски чорбаджия в Буково. Издигнал се беше той до това високо положение със своята голяма имотност. Останало бе и от баща му доста имот, ала много нящо и сам беше спечелил. Защото бе отворен и защото неговия ум бързо сечеше.

Буковци тачеха своя чорбаджия, слушаха неговата дума и му правеха голям икрам. Механата му, дето е там доле на мегдана до самата река, всякога е пълна с хора. Всички селяни там ще идат да си пият ракийката и да разберат какво ново има из село и какво става наоколо и по света." (Влайков 1963: 86-87). [обратно]

3. "Не беше белки кадърен Дочо да бъде кмет в селото? Не. Той бе таман за тая работа: прокопсан, речовит; служил на времето солдатин и достигнал някакъв чин; бил е джандарин две-три години; разбира от всичко, умее с всекиго да се разправи, та дори и с началника. С една дума, по-добър от него не може и да се помисли." (Влайков 1963: 84). [обратно]

4. "И почувства се веднага, за пръв път се почувства, че в селото има здрава и твърда власт. Усетиха сплашените буковци, че върху главите им се сложи една силна ръка. Не беше Дочо като досегашните слаби и некадърни кметове." (Влайков 1963: 122). [обратно]

5. "Един кмет, един истински кмет, според разбирането на Доча, това е нящо като началник на селото, който в стълбата на администрацията заема средно място между старшия и околийския.

Като разбираше така новата си длъжност, Дочо смяташе, че кметът не бива да зависи от никого в селото, че там той е неограничен властник и че може и трябва да се подчинява само на прякото си началство, от което и получава нужните приказания. И за да се почувства здраво закрепен на своето място, за да може свободно и непоколебимо да изпълнява началническата си власт, нему е нужно само едно - да спечели доверието и благоволението на своето по-горно началство, на околийския. Ослонен на такава твърда опора, тогава той не ще има вече от какво да се бои. Това го добре знаеше от времето, когато беше джандарин." (Влайков 1963: 122-123). [обратно]

6. "Добре беше, с една дума, на всички, които така или инак беха близки или доверени хора на могъщия кмет и се ползуваха с неговото благоволение.

Ами не беше така добре на останалите селяни. Славата и величието на буковския кмет, които някои смятаха за гордост на селото, за тях, за простите и бедни буковци, беха твърде горчиви. Коравата власт на Доча и неговото своеволно господаруване се слагаха като тежко и непоносимо бреме върху слабите плещи на буковските селяни, под което те мъчително се огъваха. Измъчваха ги тях и ония проклети горски и поляци, корави и безмилостни като самия кмет, които на всяка стъпка им правеха спънки и заплашваха ги с глоби и актове. Тежеха им и непоносимите давнини, главно многото общински връхнини и недобори, които немаха край, които достигаха държавния данък и дори го надминаваха." (Влайков 1963: 158). [обратно]

7. "Тоя кмет... от един обикновен селянин издигна се и стана пръв чорбаджия в селото, направи си къща като палат, па и в бнката, както казваха, вложил една доста голяма сума. Него именно си представяше Дочо като образец на истински кмет и за неговото богатство мислеше и копнееше, кога се готвеше за тоя пост." (Влайков 1963: 143). [обратно]

8. "Тълпата в това време навлизаше от другата страна в двора на общината. Дочо се ослуша малко, поогледа се, па бърже се префърли през плета, дебнешком прекоси улицата и се изгуби из дворищата на отсрещната махала." (Влайков 1963: 167). [обратно]

9. "Буковци с облекчение въздъхнаха и много се възрадваха и обнадеждиха, когато така неочаквано за тях биде премахнат омразния насилник и зулумджия, който тъй много ги мъчеше и съсипваше. И когато след това Младен, поставен на кметското място, започна бързо, услужливо и вящо да им оправя работите, селяните се почувстваха твърде задоволени. Сърцата им се пълнеха с някакво умиление. Това бе за тях сякаш едно голямо щастие, една Божа благословия." (Влайков 1963: 177). [обратно]

10. "И ново време настъпва: дочовци, пранговци, всичко ще се помете! Пътят му е разчистен. Не друг някой, а той вече ще може да бъде първи! Нему се пада..." (Влайков 1963: 169). [обратно]

11. "Младен да стане механджия! И той като другите!... А каква надежда възлагаше Трайко върху него! И как си думаше: "Ей на, туй е истински кмет!" И вярваше, че той ще посвети всичките си грижи за благото на селото. Ще посвети на това всичкото си време. А сега изведнаж, щом като го избраха и утвърдиха за кмет - ето ти го механджия! И ще почне оттук нататък да се грижи само за механата и мющериите си, ще занемари кметството, ще гледа през пръсти на селските работи... И ще тръгне пак всичко по стария утъпкан път." (Влайков 1963: 183-184). [обратно]

12. "Важен дивидент от разчленяването на властта на анатомичните й части е фактът, че онова, което често се възприема като различия по вид, са всъщност различия по степен.

А и съставните части се оказват с различен по своята сила заряд във всеки отделен случай." (Гълбрайт 1993: 38). [обратно]

13. "Младен добре помни ония, които спохождат механата му, и любезно им се отблагодарява. Ала в същото време той внимателно следи и за ония, които отминават неговата механа. И добре ги запомня и тях. Запомня ги и падне ли му ред, не пропуща да им даде нужния урок.

Това той прави не грубо и дръзко, както постъпваше Дочо, а с една привидна мекота и благост, па дори и с някакво съжаление. Пришъпнал е той на своя верен поляк. А полякът вече си знае работата. И ето го, че е привикал в общината, или пък по-често в кметовата механа провинения селянин." (Влайков 1963: 187). [обратно]

14. "Различието между принуждаващата и компенсаторната власт е различие между негативното и позитивното стимулиране. Принуждаващата власт заплашва индивида с нещо, което е физически или емоционално достатъчно болезнено и което може да бъде избегнато, ако индивидът се откаже от собствената си воля и от предпочитанията си. Компенсаторната власт предлага на индивида достатъчно изгодно и приятно възнаграждение; стремейки се към него, той се отказва от осъществяването на собствените си предпочитания. Казано на един не толкова абстрактен език, принуждаващата власт печели подчинение чрез обещанието или реалността на едно наказание, а компенсаторната - чрез обещанието или реалността на една облага." (Гълбрайт 1993: 19). [обратно]

15. "Младен, пъргав, подвижен и ловък, безспирно снове насам-нататък: ту около майстори, ту при работници, ту селяните нарежда кой какво да свърши и докара, ту пари прибира срещу училищния налог, ту пък някому плаща и пише нужната разписка. Защото - нали у него са парите - той плаща на всички и за всичко. С една дума, той е главният разпоредител на цялата тази работа.

Ала като шета тъй нагоре и надоле, в същото време той не занемарва, разбира се, и своята механа. Тя сега повече от всякога се пълни с мющерии. Защото освен селяните, някак особено оживени, възбудени и увлечени от това важно събитие, сега в неговата механа се трупат, то се знае, и всички майстори и външни работници." (Влайков 1963: 203). [обратно]

16. "Поработих му коджа, зер. И уж щеше да ме отпише да не давам за масраф на училището. Па оная неделя, като ме стегна... Молих му се, думах му. "Не може" - каже. Па нема що, ами извадих, та му наброих двайсе и три лева. Приготвил бех ги да купя воле за еш на нашето, онова жълтото. Господ да го убие тоя пусти Младен, че ме остави без воле." (Влайков 1963: 223). [обратно]

17. "И когато наред с високата и красива къща на Младена, дето самодоволно се ширеше надигналия се кмет, възбудените от завист селяни гледаха неизмазаната и със зинали дупки училищна сграда, в техните души от само себе се се разпалваше и някаква злоба и едно голямо негодувание." (Влайков 1963: 213). [обратно]

18. "Можем да формулираме правилото, че почти всяка проява на власт предизвиква появата на друга, противоположна, макар и не задължително равна на нея. Всяко усилие да се постигне нечие подчинение се среща в една или друга форма със своето противодействие. Обхватът и резултатността на първоначалната власт зависят от относителната резултатност на опозиционните сили.

Както и в други случаи, можем да различим реалната симетрия между начина, по който една власт бива разширявана, и начина, по който й се противодейства. Тази симетрия обхваща както източниците на власт, така и инструментите за принуда. За противопоставяне на властта на една силна личност е потребна друга влиятелна личност. Властта, възникваща въз основа на определена собственост, се сблъсква с друга собственост. А на онази, чиито корени са в организацията, обикновено й противостои друга организация. Нещо подобно се случва и с инструментите за принуда." (Гълбрайт 1993: 72). [обратно]

19. "Ала тъкмо в това време неочаквано за самия него случи се нящо, което изведнаж тури край на неговото кметуване. Но не буйният ропот на селяните, не острите изобличения на учител Трайка, разразени в някаква гърмовита буря, събориха сега силния със своите чисти сметки кмет. Нящо много по-слабо, нящо като вихрушка се изви и бързо го помете. И тая вихрушка я докара не учител Трайко и не ропотът на възнегодувалите селяни, а за изненада на всички, докара я нея - Прангата." (Влайков 1963: 214). [обратно]

20. "Когато доверието е веднъж спечелено, независимо дали чрез открито или скрито въздействие, последвалото подчинение на волята на другите се смята за продукт на личния морален избор на индивида - на неговия или нейния усет за правилното и доброто. В идеалния вариант този избор е изцяло разграничен от компенсаторното възнаграждение и от принуждаващото наказание." (Гълбрайт 1993: 37). [обратно]

21. "Той вярва в силите си, вярва в правотата на делото, на което иска да служи. Ще сломи той сега и своя открит противник, ще сломи със своето искрено слово и подозрителното недоверие на селяните. А когато после като кмет заработи, когато се види неговата честна и предана служба на селото, тогава вече всички ще го подкрепят, всички ще бъдат с него." (Влайков 1963: 266). [обратно]

22. "...услужливи приятели на Прангата взеха да разправят в механата, че Трайко събирал своите другари ту у дома си, ту в училището да ги подготвува и да се наговарят за нящо. Разправят те още, че Трайко открито приказва пред хората си какво щял да направи не само с Младена, ами и с Прангата. Приказва, че протоколите му са готови и щом се утвърди избора му, съветът ще ги одобри и той щял да ги изпрати в съда. Пред някои хора той чел и самите протоколи." (Влайков 1963: 286). [обратно]

23. "Властта, която функционира на равнището на идеите и убеждението, е продукт на целостта от обективната, видима убедителност до онова, което социалният контекст е внушил на индивида като нещо естествено и правилно. Както видяхме, подобна власт може да бъде ясно формулирана, резултат от директното и видимо усилие да се спечели доверието на хората, което на свой ред отразява целите на индивида или групата, стремящи се към или упражняващи власт. Но доверието може да бъде прикрито, да произтече непосредствено от социалните и културните условия; при това подчинението на чуждата власт е израз на разпространеното и усвоено мнение за това, как би трябвало да постъпва индивидът. С преминаването на открито формулираната към прикрита условност се преминава от досадното показно усилие за спечелване на доверието към едно наложено подчинение, което не се забелязва - смята се, че се разбира от само себе си. При преминаването от ясно формулираната към скритата зависимост кристализира още една съществена особеност - социално благосклонният прием на условната власт." (Гълбрайт 1993: 32-33). [обратно]

24. "Това - назначаване на служба, това - уволняване, това - да се отпусне някаква помощ, това - най-после - да се утвърди и един общински съвет - всичко туй се отлага, дорде станат депутатските избори. И от техните резултати, от туй, кой как се е проявил и какво участие е взел, ще зависи разрешението на всички тия работи." (Влайков 1963: 311). [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Влайков 1963: Влайков, Т. Съчинения. Том 3. София, 1963.

Гълбрайт 1993: Гълбрайт, Дж. К. Анатомия на властта. София, 1993.

© Наталия Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.08.2014, № 8 (189)