|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТАМирела Василева В края на глухата равнина, там, откъдето започва вечният мраз, има военен гарнизон. Скоро ще настъпи суровата зима и северната степ ще побелее като мляко. Вятърът вие като звяр, провира се през всички пролуки и свири в тях с хиляди гласове. Някъде дрънчи отпрана ламарина, отекват удари по наковалня. На плаца свири малък военен оркестър - един барабан и две тръби... Музикантите са само трима и единият свири доста фалшиво. Но тези тримата внасят ред в околния свят. Той вече не е див хаос. Да живееш в свят, в който има ред, определян от интервалите между музикалните звуци, вече не е чак толкова страшно... Пьотр Гладилин Какво се случва, когато се сблъскат две противоположности? Когато изкуството се изправи срещу утилитарното, когато мекото се удари в твърдото, когато една жена трябва да победи силните мъже в борбата си за свобода. Тогава, в тази гранична ситуация, се ражда конфликтът - външния конфликт на Наташа Лебедушкина (Весела Бабинова) с ротния командир Багаев (Христо Петков) и вътрешния конфликт на полковника Кинчин (Михаил Билалов), раздвоен между желанието и дълга. Един ден в една неизвестна и глуха равнина, където се е разположила войскова част под командването на полковник Кинчин, се случва чудо - един от войниците се превръща в момиче, при това съвсем съзнателно и желано. Душата на младия артист се задушава в тежкия войнишки шинел и в стремежа си към свобода избира да се превърне в момиче, за да може да напусне войската и да се върне в Москва. Прецедентът обаче не може да бъде решен току така. "Преображението" не се оказва достатъчно за командира и полковника и те решават да запазят в пълна тайна случилото се, като оставят момичето на самоподготовка, далеч от другите войници. На сцена, поставена в центъра на театралната зала, се развива действието на пиесата, еднакво близко до всеки един зрител и еднакво отдалечено в епическото време и пространство. Не знаем нито кога, нито къде, се случва това чудо - момче да се превърне в момиче. От този момент нататък женствеността, изкуството и мекотата започват своята нежна революция, която преобръща душевността на суровия полковник и събужда непознати пориви в закоравялото му сърце. Наташа с упорство и самоувереност настоява на своето право на духовност и свобода. В героите от собствената й пиеса се персонифицират тя самата, полковникът като нейн любим и ангелът на злото - капитан Багаев. Мъжките персонажи рязко се разграничават - колкото повече единият става одухотворен и чувствителен, толкова повече другият пропада в собствената си завист, ревност и жестокост. Тя, Наташа, не се променя - нейната трансформация е вече завършена - физически и емоционално. Конфликтът на личността й със студения и строг казармен бит, я е превърнал от млад мъж в момиче и това изглежда е нейното истинско място под слънцето. Затова, според мен, не тя е централен персонаж в постановката, а сухият и скучен полковник, който преживява пълна промяна на сцената, в почти интимното зрителско обкръжение. Ако тя външно, то той вътрешно започва да смекчава твърдостта си, изоставя утилитарните си привички в полза на театралните превъплащения и открива собствената си душа - анимата, Наташа. Ефектът на пеперудата е налице - махвайки с крилата си, момичето се оказва способно да възбуди ураган в душата на полковник Кинчин, който да помете остарелите му и закоравели разбирания и да събуди задрямалите пеперуди в стомаха му. Тази любов се оказва така невъзможна, както е любовта между Отело и Дездемона, между персонажите от пиесата на Наташа. Ако моралната победа се пада на страната на нежната девойка, то реалността отсъжда в полза на капитан Багаев. Техният ненатрапливо представен на сцената конфликт всъщност поддържа напрежението в най-висока степен, ако не пред очите на зрителя, то в съзнанието му. Белотата на костюмите и чистотата на женската душа създават усещането, че този хармоничен свят скоро ще бъде окървавен от жестокостта на Яговците и Ангелите на злото, както Шекспир, а и самата тя предусеща. Сценичното действие е прекъсвано два пъти от танц - балета на Наташа с автомата, като символ на невъзможността на красотата да съжителства с агресията, и тангото между нея и полковника, пресечено от танца на военните, в който жертва става душата на полковника - самата Наташа. По време на танца виждаме как Багаев убива полковника и това е, което се случва в сферата на духа, в реалността машина убива несръчната във военното дело девойка. Полковникът е принуден да погребе в цинков ковчег, така, както се заканва Багаев, не само това същество от друг свят - преобразеното момиче, но и собствената си анима. Ролите в пиесата на Пьотр Гладилин, под режисурата на Явор Гърдев, са изпълнени великолепно от Весела Бабинова, Михаил Билалов, Христо Петков, Йосиф Шамли и Сава Драгунчев. Белите костюми - униформите и приказните одежди са дело на талантливата Даниела Олег Ляхова, а музиката на Калин Николов. Самият Пьотр Гладилин казва за пиесата си, че това е текст за спасението на душата, и наистина Наташа жертва тялото си, за да спаси душата си, а полковник Кинчин жертва душата си, заради неспособността си да подари свободата на тази, която обича.
Пьотр Гладилин. Нощна пеперуда. Реж. Явор Гърдев. НТ "Иван Вазов". Премиера: 08.03.2012.
© Мирела Василева |