|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
2. ВТОРИ ПЕРИОД НА ПРОМЯНА - СЛЕД 1999-2000 Г.Мая Митренцева web | Философия на промяната... Краят на първия и началото на втория период е датиран към края на 1999 и началото на 2000 г. Аргументите за това са свързани с настъпилата промяна, която засяга базови особености на обучението по философия, доколкото за пръв път в образователната ни система са приети държавни образователни изисквания за учебно съдържание, в това число по философия и гражданско образование. Главната разлика, въз основа на която разграничавам двата периода е, че настъпилата промяна през втория период е свързана не толкова с ново учебно съдържание, а с начина на неговото усвояване - нещо, което може да бъде проследено в работата със стандартите за учебно съдържание, които характеризират периода. Бих искала да отбележа известна условност на направената периодизация поради факта, че елементи и от двете образователни системи присъстват и в двата периода, т.е. разграничението им е не на основата на тяхната наличност, а на доминацията на едната или другата система, което също е свързано и с факта, че не съществува система от чист вид. При изследването на втория период прилагам същите изисквания и критерии, както в изследването на първия период с тази разлика, че първата тематична линия, която проучвам и която е свързана със спецификата на философското познание, тук се развива от гледна точка на работата по и с държавните образователни изисквания за учебно съдържание. Изхождам от предпоставката, че знанието от гледна точка на ученика не може да бъде разбрано, ако тръгваме от самото него и от спецификата му на знание. За неговото разбиране е необходимо познание, което се осъществява от самия ученик като субект на образователния процес. Тъй като логиката не изучава личността в нейното развитие, тя не може да служи като методология на обучението по философия. Това не означава, че с разграничението, което се прави между логика и познание и с изтъкване значението на познанието, се омаловажава ролята на логиката и резултатите, които постига. Целта е да се покаже, че от спецификата на логическото познание произтичат редица ограничения, които възпрепятстват възможностите за самоопределяне и развитие на учениците. Разбира се, последното важи само доколкото приемаме, че процесът на обучение може и следва да отговаря на основните положения от Конвенция за правата на детето, Конституцията на Р България и Закона за народната просвета.
© Мая Митренцева |