2.7. СИСТЕМА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОЗНАНИЯ, УМЕНИЯ, КОМПЕТЕНТНОСТИ И ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ. МАТУРА ПО ФИЛОСОФИЯ ПРЕЗ ВТОРИЯ ПЕРИОД

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

Системата за оценяване е изготвена на два етапа:

Първият етап е свързан с работата на седемчленна комисия, работна група от философи, историци и географи, която работи през 2004 г. с председател проф. Александър Андонов и има задача да изработи и предаде в МОН подробно описание на учебните програми по Свят и личност и формите на тяхното прилагане. Работната група излиза с документ от единадесет страници "Общи пояснения, методически препоръки и специфични форми на оценяване по Свят и личност".

В разглеждания документ на министерството една от целите е да се подпомогне прилагането на учебната програма по Свят и личност чрез изготвяне на форми и начини на оценяване във връзка с работата по проект, доклад и дискусия. Посочено е, че учениците се оценяват по справянето им с образователните задачи, като основната задача е разработването на проект. "Във връзка с това те следва да изготвят доклад и да участват в дискусия" (ОПМПСФОСЛ 2004: 1). Оценяват се постиженията на учениците по два компонента: първият компонент е КАКВО ПОСТИГАТ УЧЕНИЦИТЕ и включва оценяване на познания, умения и компетентности. Вторият компонент - КАК СА ОСЪЩЕСТВЕНИ ПОСТИЖЕНИЯТА - включва оценяване на равнището, до което учениците достигат, и начините, по които те се СПРАВЯТ с образователните задачи. В този документ познанията, уменията и компетентностите са разгледани през усвояване на учебното съдържание от учебната програма по Свят и личност като: очаквани резултати в колона № 2 на ниво учебна програма (познания); контекст и дейности в колона № 5 (умения) и възможности за междупредметни връзки в колона № 6 (компетентности).

Главната особеност на системата за оценяване е, че се разграничават две познавателни нива, между които има базова разлика. Първите три равнища от първото ниво (слаб, среден, добър) изискват да бъдат усвоени всички ДОИ за учебно съдържание, посочените умения и компетентности в програмата по някакъв начин или съответно отсъствие на такова усвояване. Критерий е доколко учениците се справят с посочените в програмата познания, умения и компетентности от гледна точка на наличния си опит: "При оценяването на различните равнища на образователните постижения на учениците трябва да се има предвид, че има принципна разлика между първите три равнища и следващите две" (ОПМПСФОСЛ 2004: 1). Прецизирано по този начин, това пояснение засяга преминаването от изискванията на традиционната към изискванията на новата образователна система, т.е. в известен смисъл е свързано с необходимостта от тяхното съвместяване. "Последните две равнища (много добър, отличен)обаче се отнасят до постиженията на учениците с оглед на ЛИЧНОСТНОТО им развитие и обхващат промяната и преобразуването на личния им опит" (ОПМПСФОСЛ 2004: 1). От характера им на постижения, свързани с личностното развитие, следва, че тогава не е необходимо те да бъдат демонстрирани в целия учебен процес. "Достатъчно е ученикът да има такива постижения поне по две ДОИ за учебно съдържание или за две от посочените умения, или за две от посочените в програмата компетентности, за да получи съответно оценка много добър или отличен" (ОПМПСФОСЛ 2004: 2). Особеното тук е, че тази позиция се съвместява с другата позиция, която е на първите три равнища и е без личностно развитие.

Под познание се разбира познавателен процес, какъвто е необходим на учениците при разработването на проект или при подготовката на доклад и участие в дискусия. Ако се удовлетворят всички очаквани резултати от програмата, ученикът получава добър, ако познавателните му постижения показват развитие и видоизменение на познавателния му опит, получава оценка много добър. Когато проявява творчество или трансформира, преобразува и променя наличния си познавателен опит, откривайки нови възможности и взаимовръзки, ученикът получава отличен за познавателните си постижения. По този начин са показани всички възможности за развитие, като се тръгне от заучаване на учебното съдържание по стария модел и се стигне до творчество и иновации. Или в "Общи пояснения, методически препоръки и специфични форми на оценяване по Свят и личност" се разгръща оценяването като произтичащо от особеностите на работата със стандартите по гражданско образование и работата по проект.

Уменията са разгледани отново чрез учебната програма в разбирането за дейностите, необходими за справянето с образователните задачи и реализирането на предприетата промяна. Те обаче са дадени общо и са за цялата учебна програма. Както ще стане ясно, те са конкретизирани по-късно чрез усъвършенстване на системата за оценяване в учебно-изпитната програма за държавния зрелостен изпит по Свят и личност.

Компетентностите са сравнително ново понятие, доколкото са следващото равнище след знанията и уменията. Компетентностите, свързани с познавателен процес, се откриват в колона № 6 - междупредметни връзки от учебната програма.

Вторият етап е свързан с изготвяне на учебно-изпитна програма по Свят и личност за Държавен зрелостен изпит и системата за оценяване по гражданско образование през 2005 г. и може да се приеме като продължение и усъвършенстване на направеното през първия етап.

"Съгласно приетата система за оценяване, постиженията на учениците не се оценяват тематично. Подготовката на учениците по Свят и личност, като съществен елемент от гражданското обучение, се основава на свободата им да избират сами идейни позиции, да ги аргументират и защитават, съобразявайки се с правата и свободите на другите в демократичните граждански общества. Учениците се оценяват за постижения в познаването, умеенето и компетентността, с оглед на демонстрираното личностно развитие. Системата засяга оценяването на разработване и защита на проект и аргументиране на гражданска позиция по казус. Разработените проекти и аргументираната гражданска позиция трябва да отговарят на тематичната насоченост на поне едно от ядрата за учебно съдържание и едно от Държавните образователни изисквания за учебно съдържание от задължителна подготовка. Новата система за оценяване е апробирана в Олимпиадата по гражданско образование като оценяване на познания, умения, компетентности и личностно развитие.

Учениците се оценяват по справянето им с образователните задачи, като се проследяват постиженията им в два компонента:

Първият компонент включва оценяване на познания, умения и компетентности и дава отговор на въпроса какво постигат учениците. В същото време като оценявани познания, уменията и компетентности те биха могли да се отнасят до стандартите за учебно съдържание и учебните програми по всеки един от модулите (психология, логика, етика, право и философия).

Оценяват се постиженията на учениците в познаването на реалността, която те изучават и спрямо която разгръщат своите цели. Познанията се оценяват по следните показатели:

- Познава възникването на реалността или проблема;

- Познава наличното състояние на реалността или проблема;

- Познава възможностите за промяна.

Оценява се умението им да откриват подходящите начини за реализация на целите си, както и да осигуряват необходимия ресурс за постигането им. Те се оценяват по показателите:

- Формулира цел;

- Открива начини за реализиране на целта;

- Обосновава ресурси за осъществяване на целта.

Оценява се компетентността, с която се преценени съгласуването на резултатите с целите и методите за постигането им, както и личностната и социална значимост на постигнатите резултати чрез:

- Преценка на връзката между цели и резултати;

- Преценка на отношението резултати и методи;

- Преценка смисъла на постигнатото в личен и обществен план." (УИП - ДЗИ СЛ 2005).

Вторият компонент включва личностното развитие с оценяване на равнището, до което учениците достигат, и начините, по които се справят с образователните задачи, и дава отговор на въпроса как са осъществени постиженията. Личностното развитие може да протича като:

• Усъвършенстване на личния опит на ученика, който:

- Поема отговорност за решаване на проблеми;

- Съобразява се с различни гледни точки;

- Умее да се самокоригира;

и като:

• Видоизменение на личния опит, при който ученикът:

- Разгръща аргументация от различни позиции;

- Трансформира допускания и обосновава нови;

- Открива процедури за съвместяване на интереси.

Тук трябва да се отбележи, че:

- Личностното развитие се оценява с оглед възможностите на учениците да усъвършенстват и видоизменят наличния си опит, да осъществяват развитие;

- Оценява се не личността на ученика, а справянето с образователните задачи като индивидуално образователно постижение на всеки ученик;

- Оценява се КАК е осъществено развитието, което ученикът е предприел да извърши.

Учителят не подрежда (не оценява) различните нива на развитие, демонстрирани от учениците, давайки им различна оценка. Свободата на личността дава възможност на ученика да избира развитието си. Ученикът може да осъществява развитието си и то да бъде оценявано или само по отношение на познанията, или само по отношение на уменията, или само по отношение на компетентността.

Не става въпрос за развитие на световния и научен опит, макар че не са изключени и такива постижения в училище, а за това, че учениците създават собственото си знание като тяхно индивидуално постижение.

Тъй като това е свързано и с правото за избор на учениците, със свободата им да избират личностното си развитие, то (както беше посочено) усъвършенстването на личния опит, както и видоизменението на личния опит може да става или само по отношение на познанията, или само по отношение на уменията, или само по отношение на компетентностите. Оценките на учениците се формират като средноаритметични от оценките за познания, умения и компетентности.

Матура по философия през втори период

Представените по-горе процедури правят тази система за оценяване всеобща. По този начин тя може да се съвместява с различни системи за оценяване, например системата или критериите за оценяване на матурата по философия.

Идеята е, че ако учениците работят по стандартите и ключовите компетентности, те не могат да не покрият рамката на учебно-изпитната програма на матурата по философия. Терминът компетентност не се появява в Рамковите изисквания за стандарти за системата за оценяване от 2001 г. (там присъства с акцент оценяване на уменията и способностите на учениците). За пръв път се появява в официален документ в Наредба № 1 от 11.04.2003 г. на МОН за учебно- изпитните програми за Държавните зрелостни изпити. В чл. 3, т. 3 от наредбата се казва: "С учебно-изпитните програми по чл. 2 се определят: знанията, уменията, отношенията или компетентностите, които ще се проверяват или оценяват." По-нататък в структурата на учебно-изпитните програми по всички учебни предмети, в т.ч. и по предметен цикъл Философия, тези изисквания са обединени под наименованието "Оценявани компетентности". Оттук може да се счита, че компетентностите са общ термин, който включва или замества знанията и уменията. Стои открит въпросът доколко описаните там критерии за оценяване могат да изпълняват функциите на система за вътрешно оценяване по отделните предмети, каквито претенции са предявени от страна на министерството към този момент, т.е. доколко те са съобразени с изискванията за обучение по стандартите за учебно съдържание.

В същото време в учебно-изпитната програма за Държавен зрелостен изпит по философия, приета с Наредба № 1 от 11.04.2003 г. на МОН, учебното съдържание по философия е представено чрез наименования на идейните ядра: Себепознание и взаимност, Свобода и отговорност, Свобода и законност и Човекът и неговият свят и изброяване на понятията от психология и логика, етика и право и философия, които се намират в учебните програми.

В тази връзка по-нататък ще бъде разгледана примерна задача, която учениците решават на ДЗИ по философия. Тя представлява пример за работа с текст от гл.т. на преобладаващо логическо схващане, за разлика например от упражненията и задачите, които са свързани с усвояване на стандартите за учебно съдържание. Задачата, която е на сайта на МОН (ДЗИ по философия, септември, 2012 г.), е свързана с работа с текст и има следния вид:

Прочетете текста и изпълнете задачите към него (от 35. до 38. включително).

"Ако човекът, такъв, какъвто го схваща екзистенциализмът, не може да бъде определен, то е, защото първоначално той е нищо. Той ще е някакъв след това и ще бъде такъв, какъвто сам се направи. ...Човек просто съществува, ала не само като такъв, какъвто се възприема актуално, но и такъв, какъвто иска да бъде, и то защото се възприема, след като вече съществува и самоопределя себе си след този порив към съществуването; затова човек не е нищо друго освен това, което сам се направи.

Такъв е първият принцип на екзистенциализма. Човек първо съществува, човек е първо това, което се упътва към бъдещето и което осъзнава, че проектира себе си в него. Човекът е изначално проект, който се преживява субективно.

Но ако съществуването наистина предхожда същността, тогава човекът е отговорен за това, което е. По този начин първият ход на екзистенциализма е да отдаде изцяло в притежание на човека онова, което той е, и да стовари върху него цялата отговорност за собственото му съществуване.

Ако съществуването наистина предхожда същността, няма детерминизъм, човекът е свободен, човекът е свобода. Така че нямаме нито зад себе си, нито пред себе си в сияйното царство на ценностите - оправдания и извинения. Човек е осъден да бъде свободен. Осъден, защото не се е сътворил сам, но въпреки това свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави.

Жан-Пол Сартр

35. Какъв е основният принцип на екзистенциализма?

36. Какво означава човек да бъде проект сам на себе си?

37. Защо, според текста, човекът е осъден да бъде свободен?

38. Каква е връзката в текста между понятията "свобода", "избор", "отговорност"?" (ДЗИФ 2012).

Прави впечатление, че в спецификациите на задачите не се говори за стандарт или стандарти, към които да се отнася/т задачите. Дадени са следните примерни отговори (като база за оценяване отговорите на зрелостниците):

"35. Основният принцип на екзистенциализма е, че съществуването предхожда същността.

36. Човек се ражда, първо съществува и на по-късен етап осмисля своята същност. Човек е изначално проект, упътил се към бъдещето, той започва да се самоопределя, задавайки своята субективност. Затова човек не е нищо друго, освен това, което сам се направи. Той е съществуване, което само прави същността си, битие за себе си.

37. Човек се ражда свободен, свободата е иманентно зададена в неговата същност. Той е свободен и чрез всеки свой избор избира, прави самия себе си, избира своето действие. А щом човек е оставен да избира, той значи е оставен да носи и следствията от своя избор. Чрез избора свободата се представя и като отговорност. Изборът е битието на свободата, а свободата е отговорност.

38. Свободата е определение на същността на човека. Човек не избира да се роди като човек и да умре. Но той определя сам как да живее и какво да направи. И неизбежно понася последствията от този избор. Правото на избор предпоставя свободата. Човек е свободен в смисъл на неотменност на свободата. Тъй като съществуването предхожда същността, няма детерминизъм, човек е осъден да бъде свободен, човек е свобода.

Допустими са и други отговори" (ДЗИФ 2012).

Ориентацията в текста с оглед на отговорите е такава, че трябва да се владее определен философски понятиен инструментариум или да се търси с цел възпроизвеждане определената информация в текста. Само че владеенето на философските понятия (същност, съществуване, детерминизъм, свобода) не е свързано с приложението им извън текста, а е сведено до тълкуване на текст.

Работата по стандарти и работата, която се основава на логически критерии и се свежда до текст, се базират на две различни концепции за познание в обучението. В този смисъл стандартите са ориентир за промяна не само в начина на преподаване, но и в начина на оценяване на учениците.

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015