2.2. ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ - ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Мая Митренцева

web | Философия на промяната...

Нормативна уредба

Конкретните нормативни основания за изработване на стандартите за учебно съдържание се съдържат в три документа, а именно: Закон за народната просвета, Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и Наредба за разпределението на учебното време по учебни предмети за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени.

Чл. 3 от Закона за народната просвета гласи: "Системата на народната просвета осигурява образование според държавни образователни изисквания." С чл. 15 се определя функцията им, чл. 16 определя вида им, а чл. 17 посочва с какъв нормативен акт се въвеждат. Стандартите, определени в чл. 16, са осемнадесет и засягат различните видове държавни образователни изисквания, като се започне от предучилищното образование и подготовка и се стигне до нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета. От тях ал. 3 засяга наличието на държавни образователни изисквания за учебно съдържание, а ал. 5 - системата за оценяване.

Изготвянето на стандартите за учебно съдържание е предшествано от приемането на стандарт за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който влиза в сила от 27.07.1999 г. със Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (ЗСООМУП, обн. ДВ, бр. 67, 27.07.1999 г.). Според него в българското училище се въвежда задължително дванадесеткласно образование за всички ученици. Освен това е посочено, че средно образование се завършва освен след успешно завършен 12-ти клас и след успешно положени два държавни зрелостни изпита по учебен предмет или цикъл учебни предмети, които се изучават в гимназиалния етап в часовете по задължителната общообразователна подготовка, като единият от тях е по български език и литература, а другият е по избор на ученика. Посочено е, че държавните зрелостни изпити са задължителни и не се допуска освобождаване от тях (чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от ЗСООМУП). Във връзка с провеждането на матурите законът търпи няколко изменения, първите от които са от 24.09.2002 г. (ДВ, бр. 90 от 2002 г.), от 8.10.2002 г. (ДВ, бр. 95, 2002 г.) и от 31.03.2003 г. (ДВ, бр. 2003 г.). Т.е. 2002/2003 е учебната година, през която трябва да бъдат проведени първите задължителни зрелостни изпити по новия закон. В първоначалния вариант на закона държавните зрелостни изпити (ДЗИ) са три, като третият общ за всички зрелостен изпит е по обществени науки и гражданско образование. Също така като втори избираем изпит се предвижда учениците да избират от всички предмети, които изучават в гимназиалния етап от задължителната си подготовка, а това означава и по учебния предмет Свят и личност. В настоящата редакция на закона вторият зрелостен изпит се определя по избор на ученика от следните учебни предмети: чужд език, математика, физика и астрономия, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, география и икономика, история и цивилизация и предметния цикъл "Философия".

В закона се определя понятието "общообразователен минимум" посредством посочване на целите и съдържанието (принципи) на общообразователната подготовка и чрез въвеждане и групиране на учебните предмети по културно-образователни области. Културно-образователната област, в която са предметният цикъл "Философия" и Свят и личност, е първоначално "Обществени науки и гражданско образование", която с изменение от 8.10.2002 г. (ДВ, бр. 95, 2002 г.) става "Обществени науки, гражданско образование и религии".

Доколкото в чл. 12, ал. 2 е посочено, че общообразователният минимум за гимназиалната степен на обучение е задължителен за всички видове училища, то от 1999/2000 г. учебните предмети Психология и логика и Етика и право за първи път след 1991 г. биват изучавани не само в средните общообразователни училища и профилирани гимназии у нас, но и във всички професионални училища, училищата по изкуствата, специализираните училища за ученици със специални образователни потребности, спортните и вечерните училища.

Въведеното понятие за общообразователен минимум на практика поставя принципни изисквания към изготвянето на стандартите за учебно съдържание по всички учебни предмети и служи за тяхна основа. Според чл. 8, ал. 1 и ал. 2 на ЗСООМУП: "Общообразователната подготовка се определя от предназначението на българското училище да осигури на всеки български гражданин възможността да се развива. Общообразователната подготовка се изгражда върху принципите на зачитане на:

• основните човешки права;

• правата на детето;

• традициите на българската култура и образование;

• постиженията на световната култура;

• ценностите на гражданското общество;

• свободата на съвестта и свободата на мисълта."

Така въведеното понятие "общообразователен минимум" изисква то да бъде реализирано по съответен начин чрез стандартите за учебно съдържание и стандартите за оценяване. Начинът, по който може да бъде осмислена философската основа на тази реализация за мен е в спецификата на субекта като самосъздаваща се реалност.

По-нататъшното уточняване на понятието за минимум е в определението на общообразователната подготовка на учениците, която има за цел:

• да съдейства за физическото и духовно развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото;

• да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българска национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност;

• да създаде условия за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и самообучение през целия живот.

Друга важна особеност на минимума - освен че е задължителен за всички видове училища, както личи от самото понятие, е, че предполага взаимна обвързаност между учебните предмети от културно-образователната област.

По този начин стандартите за учебно съдържание конкретизират общите цели и задачи на образованието за отделен предмет или област, като под последното се разбира напр. областта на гражданското образование, здравното образование, околната среда и т.н. Акцентите, поставени в Рамковите изисквания за разработване на стандартите, се отнасят за работата на комисиите по всички учебни предмети. Те са свързани с определяне на самите стандарти и взаимовръзката, която се прави между тях, учебните програми и стандартите за оценяване. Обясненията, които се дават във връзка с ролята на уменията, ги поставят на ключово място, като освен това се въвежда и принцип за интегралност и интердисциплинарност на учебното съдържание в общата част на стандартите по културно-образователни области. Ето как тези акценти се осъществяват в разгръщането на конкретните изисквания, посочени в т.нар. "рамка" на стандартите.

Най-напред това става в определението за държавно образователно изискване за учебно съдържание (ДОИ за УС), където е посочено, че "Държавните образователни изисквания (стандарти) за учебно съдържание определят знанията, уменията и отношенията (ценностни ориентации и нагласи), които учениците трябва да имат в резултат на обучението си по отделен учебен предмет при завършване на определена образователна степен или етап" (РИ-ДОИ 1999). По-нататък е посочено, че стандартите за първо равнище определят общообразователния минимум по предмета. Това са знанията, уменията и отношенията, които учениците трябва и могат да усвоят в рамките на задължителната подготовка. Те трябва да са постижими за около 80 % от учениците. Следва и пряката обвързаност между стандартите за учебно съдържание, учебните програми и стандартите за оценяване. Посочено е, че "Учебните програми определят целите, очакваните резултати, учебното време, структурата и обема на учебното съдържание по предмети и класове." Стандартите за оценяване по учебни предмети имат функцията да "определят механизмите, критериите и формите, чрез които ще се проверяват и оценяват постиженията на учениците, и степента, в която са овладени стандартите за учебно съдържание" (РИ-ДОИ 1999).

В документа за първи път се дават пояснения във връзка с отношенията (ценностните ориентации и нагласи). От тях следва, че без ценностни ориентации и нагласи не може, тъй като в Закона за народната просвета е записано, че образованието цели изграждане на свободна, морална и инициативна личност, но опасенията са тези изисквания да не доведат до нова форма на идеологизация на образованието и до ограничаване личната свобода на ученика. Ето защо се стига до компромисен вариант, в който отношенията в този смисъл са препоръчителни, тъй като "в различна степен присъстват в резултатите от обучението по отделните учебни предмети" (РИ-ДОИ 1999: 3). Имайки пред вид обаче, че предстои подготовка и приемане и на стандарти за оценяване, се прави уговорката: "Но на проверка и оценка ще се подлага само способността на ученика да определя и анализира ценностни конфликти и проблеми, умението да прави обоснован и свободен избор, да предвижда социални и морални последици от различни решения. С други думи, отношенията ще се проверяват и оценяват чрез уменията, в които се проявяват." (РИ-ДОИ 1999: 3).

Подобен подход се доближава до концепцията за познавателни умения, която по-късно бива трансформирана в понятие за компетентности. Самото понятие "отношения" търпи развитие и е заменено от понятието "компетентности", въведено в официален документ най-напред с учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити в Наредба № 1 от 11.04.2003 г. От гледна точка на философия на образованието то е разгърнато в документа Общи пояснения, методически препоръки и специфични форми за оценяване по Свят и личност от 2004 г., а на европейско ниво е развито в Европейската референтна рамка за ключовите компетентности от 2006 г.

В разглежданите Рамкови изисквания за разработване на ДОИ за учебно съдържание от 1999 г. все още акцентът се поставя върху уменията, като в зависимост от спецификата на предмета стандартите трябва да включват следните ключови групи умения:

Езикова грамотност - има се предвид учениците да знаят как да четат за различни цели, както и да разбират и конструират смисъл от прочетеното, да анализират и да са способни да оценяват писмени, устни и визуални послания;

Математическа грамотност - учениците да притежават умения за математическо мислене, да могат да подбират и прилагат основни математически принципи и понятия в ежедневието;

Боравене с информация - учениците да знаят как да подбират и търсят информация за постигане на определени цели, като използват разнообразни източници и средства, включително съвременни технологии;

Комуникативни умения - учениците да обменят информация, знания, стратегии и лични мнения;

Критическо мислене и решаване на проблеми - учениците да откриват причините и основанията за различни факти, явления, процеси, събития или поведения. Да умеят да анализират, синтезират и оценяват, както и да формират на тази основа лично мнение и да заемат позиция; да могат да откриват подходяща информация и ресурси, да очертават подходи или стратегии за решаване и да ги реализират успешно;

Стратегии за учене - от учениците се очаква да могат самостоятелно да планират, организират и прилагат индивидуален план за учене, да имат нагласи и умения за търсене на съвети и консултация. Да могат да съветват и консултират, анализират и оптимизират собствените си стратегии за учене (РИ-ДОИ 1999: 3).

Вероятно последните три групи умения се отнасят в по-голяма степен към особеностите на обучението по философия и гражданско образование, макар че не бива да се изключват и първите три ключови умения, което дори е задължително, с оглед на по-нататъшните изисквания, които се поставят към стандартите, а именно принципът за интегралност и интердисциплинарност на знанията, уменията и отношенията. Именно този подход намира своята реализация в по-нататъшните документи на Европейския съюз, каквато е и Европейската референтна рамка за ключовите компетентности. Както ще проличи от по-нататъшното изложение, тези принципи са осъществени в най-голяма степен в стандартите по гражданско образование.

Друга особеност на уменията, според Рамковите изисквания от юли 1999 г., е известно разграничаване между интелектуални и практически умения.

Интелектуалните умения са градирани по степен на сложност и включват: разпознаване, описание, обяснение, оценяване, заемане на позиция и определяне на позиция. Тези умения са разписани поотделно. Започва се от най-ниската степен "разпознаване", за която е посочено, че предполага "посочване, изброяване, определяне на произхода/източника, класифициране, групиране" и се достига до най-високата, която е "оценяване и определяне на позиция", под която се има предвид "да се разпознават и използват критерии за оценка на: основания на една позиция, цел и средства за постигането й, ефекти и резултати от нея, да се формулират аргументи "за" и "против" една възможна позиция.

От своя страна практическите умения са:

- Ефективно използване на знанията в решаването на конкретни практически задачи;

- Конструктивно участие в дискусия и различни форми на групова работа;

- Владеене на техники за решаване на конфликти и вземане на решения;

- Самооценка, самоконтрол и планиране на личностното развитие;

- Комуникативни умения в междуличностните отношения;

- Ефективно участие в обществените процеси и взаимодействия (РИ-ДОИ 1999).

В тази връзка следва да се отбележи, че вероятно първите умения, определени като теоретични, се отнасят към формулировката на стандартите като очаквани резултати от познавателния процес, осъществяван от учениците, което в случая би означавало преодоляване на разделението между знания и умения чрез познание, докато практическите умения се отнасят до дейностите в техния контекст, необходими за реализиране на познавателния процес в общност, каквато е класната система. Този извод би могъл да се направи въз основата на самата реализация на стандартите и тяхното разгръщане в учебни програми, още повече, че няма специален документ на министерството, който да е отнесен като рамкови изисквания към изработване на учебните програми.

В статията си "Същност, роля и структура на държавните образователни изисквания (стандарти) за учебно съдържание" Анета Тушева посочва: "Формирането на уменията, които стандартът изисква, трябва да предполага използването на различни образователни стратегии и методи. Активното участие на учениците в такива дейности (дискусии, изготвяне на проекти, решаване на проблеми, ценностно изясняване и др.) е условие за формирането не само на познавателни умения, а и на ценностни отношения и нагласи." Освен това в същата статия се подчертава, че "Тъкмо тези умения, обвързани с учебното съдържание, т.е. със съответните знания, трябва да се мерят, оценяват чрез системата за оценяване, за да се установи степента, в която е овладян стандартът за учебно съдържание" (Тушева 1999: 51).

От тази позиция е важно да бъде проследено разбирането за "знание" на Министерството на образованието: "Като елемент от стандартите за учебно съдържание знанията трябва: Да бъдат свързани с най важните, ключови понятия и проблеми на съответните научни области и дисциплини. Да представят както резултатите от научните изследвания и дискусии, така и методите за тяхното постигане. Да бъдат личностно значими, обществено ориентирани, научни и да предлагат плуралистични решения" (РИ-ДОИ 1999: 3).

Всеки един от стандартите отговаря на тези изисквания, тъй като те имат комплексен и плуралистичен характер. Всъщност, както беше отбелязано, стандартите от първо равнище определят общообразователния минимум по предмети, т.е. знанията, уменията и отношенията, които учениците могат и трябва да усвоят в рамките на задължителната подготовка и които трябва да са постижими за около 80% процента от учениците, докато стандартите от второ равнище определят съдържанието на профилираната подготовка по предметите от културно-образователните области - или знанията, уменията и отношенията, които учениците усвояват в рамките на задължителното учебно време за един профилиращ предмет.

Според примерните формулировки на ДОИ за УС формата за описание на стандартите би могла да бъде следната: "В резултат на обучението си по.......... ученикът:

За знанията: "прави предложения за по-нататъшно задълбочено изследване на..."

За уменията: "използва различни техники за решаване на проблеми/задачи за..."

За отношенията: "Осъзнава причините за дискриминацията на... и предлага обосновани решения за гарантиране на правата им" (РИ-ДОИ 1999: Прил. № 2).

В същото време за изготвянето на стандартите е използван и предоставен образец от две страници на стандарт от Великобритания със заглавие "Скала на постижението" на САDЕ и подзаглавие "Скала на постиженията за една концепция, в една област на природните науки" за прогимназиален клас. Въведените очаквани резултати изискват ученикът да предсказва, конструира, обяснява, осъзнава, идентифицира, разпознава - като най-ниското ниво е да "разпознава", а най-високото - да "предсказва".

Обща характеристика на стандартите

По-горе беше посочено, че философията на държавните образователни изисквания е свързана с документите, които по юридически начин обосновават промяната в образователния процес, а именно Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенция за правата на детето. Въз основа на техните принципи са разработени Законът за народната просвета от 1991 г. и Правилникът за неговото приложение, които действат към момента на приемане на държавните образователни изисквания за учебно съдържание по философия и гражданско образование.

Стандартите по философия започват с обща характеристика на културно-образователната област. В посочената структура (Н №2 УС 2000: 43-46) се вижда, че обучението е разделено на културно-образователни области, тъй като се взема предвид един от приоритетите на обучението у нас и в Европа, а именно необходимостта от постигане на интегралност и интердисциплинарност на знания, умения и отношения вече не само в рамките на един учебен предмет, а за цялата област на познание.

Във връзка с това е пояснено, че "стандартите могат да изискват например:

Синхронизирано усвояване на различни аспекти на едно и също учебно съдържание (теми, понятия, проблеми) в два или повече учебни предмета;

Умение за открояване на съдържателни или функционални връзки между процеси и явления, изучавани в различни предмети;

Прилагане на знания и умения, формирани в различни учебни предмети" (РИ-ДОИ 1999).

Ето защо освен стандартите, е изготвена и обща характеристика на областта (Н № 2 УС 2000: 44). По този начин са определени целите на културно-образователната област като следваща стъпка по отношение конкретизиране целите на стандартите и общообразователния минимум, посочени в ЗНП и ЗСООМУП.

При определяне спецификата на предметите от КОО "Обществени науки, гражданско образование и религии" и взаимовръзките между тях е посочено, че "Предметите от цикъл "Философия" целят да ориентират ученика в отношенията му към себе си, към другите и към света и да съдействат за неговото самоопределяне като автономна личност и свободен гражданин."

По-нататък тези задачи са конкретизирани по отношение на обучението по психология, логика, етика и право и философия: "Обучението по психология и логика създава условия за личностно самопознание, помага на учениците да развият умения за общуване и съвместен живот, за критическо и творческо мислене. Обучението по етика и право е насочено към нравственото самоопределяне на учениците, към развитието на умението за автономен и отговорен морален избор. То изгражда и основите на тяхната гражданска култура, като ги запознава с неотменимите човешки права, с ценностите на демокрацията и с начините за ефективно социално участие в гражданския живот. Обучението по философия създава условия за осмисляне и определяне на светогледни нагласи, на универсалността на човека и света. Чрез изследване на алтернативни подходи и решения на учениците се дава възможност да търсят и избират мястото си в съвременния динамичен свят" (Н № 2 УС 2000: 46).

Посочените според изискванията понятия и проблеми с интегрален и междудисциплинарен характер за цялата културно-образователна област (включваща предметното поле на науките философия, история и география) са: Човек, природа, общество, свят, наука, изкуство, религия, творчество, демокрация, гражданско общество, права на човека, познание, критическо мислене, социално участие, отношение човек-свят, народност, нация, национализъм, история, народ, държава, власт, управление, свобода, икономика, цивилизация, конфликт, устойчиво развитие, глобални проблеми, интеграция, демографски процес или общо 31 на брой.

Интегрирането на тези понятия и проблеми следва да бъде осъществено и с помощта на гражданското образование като елемент на общообразователната подготовка в българското училище.

Всичко това напълно кореспондира с целите и методите на международните изследвания на грамотността на учениците, каквото е например PISA. Да припомним, че PISA се основава на принципите на обучение през целия живот. Заедно с това в стандартите се удовлетворяват изискванията за философско познание.

© Мая Митренцева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2015
Мая Митренцева. Философия на промяната: Философските дисциплини в училище след 1991 г. Варна: LiterNet, 2015