Глава първа
ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКА ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ И ИДЕНТИЧНОСТ

Лилия Сазонова

web | Европейска идентичност...

3. Средновековни импликации на европейската идея в контекста на християнството

Едва създадената от наричания "баща на Европа" Карл Велики Франкска империя може да бъде разглеждана като ранен модел на европейското обединение. Обединението на Западна Европа, което той осъществява, дава основание на европейските народи да се възприемат като едно цяло в няколко посоки. От една страна те са териториално обединени в резултат на мащабната външно-политическа експанзия на Карл Велики. Едновременно с това политическото единство се осигурява от унифицирането на административната организация, на държавните и църковните правила, от въвеждането на единна духовна (християнството), образователна и мерна система и т.н. (Велева-Евтимова 2016: 31). Търсейки паралели между Франкската империя и съвременната Европейска общност, следва да се отбележат два факта. От една страна, макар ранното използване на думата "Европа" в политически смисъл да датира от времето на Карл Велики, границите на неговата империя са значително по-тесни от тези на съвременния ЕС и биха могли да се сравняват по-скоро с пределите на Общността в нейния първоначален вид. В допълнение, макар Карл да постига някакво европейско единство, то се оказва краткотрайно и се разпада при неговите наследници, които си поделят създадената империя, поставяйки началото на три съвременни европейски държави - Италия, Германия и Франция.

Освен като действащ прототип на европейското общество, християнската империя представя модели за обединение на стария континент и на идейно ниво. Сред авторите от този период, които имплицитно или експлицитно разработват темата за европейското обединение, са Инокентий III, Бонифиций VIII, Данте Алигиери, Еразъм Ротердамски и др.

Би могло да се обобщи, че основните принципи, които мотивират подобни проекти за обединение, са два - религиозен и политически. Единият минава по оста "свое - чуждо" и е свързан с противопоставянето на християнския срещу мюсюлманския свят, а другият засяга постигането на определени държавни стратегически цели. Тези две мотивационни линии на обединение на Европа, емблематични за средновековната мисловна традиция, ще бъдат схематично представени по-долу. Подобна илюстрация си поставя за задача да маркира началните импулси на разгърналата се през епохата на Просвещението мощна интелектуална вълна, осмисляща идеята за обединението на стария континент като средство, осигуряващо мирното коекзистиране на жителите му.

Стъпвайки върху философските идеи за държавата на Аристотел и Тома Аквински, Данте Алигиери в трактата си "За монархията" предлага една от първите визии за обединение на стария континент, основана върху рационални принципи. Излагайки възгледите си за единно светско управление, той не реферира пряко Европа, а засяга единството на човечеството като цяло, но редица автори като Калео (2003: 45) или Велева-Евтимова (2006а: 34) застъпват тезата, че Алигиери всъщност има предвид културно-политическата реалност на своето време и обвързва европейското обединение с принципите на християнството.

Приема се, че първият известен проект за европейско обединение е дело на Пиер Дюбоа и е представен в трактата му "За възстановяване на свещената земя". Концепцията му щрихира съюза само в най-общ теоретичен план, без да конкретизира структурата и функциите му, както и отношенията между владетелите на членуващите в него държави. Волфганг Шмале отбелязва, че макар да нямат политическа реализация във времето, когато са формулирани, Дюбоа предлага създаването на някои "основни структури, които се прилагат в по-нататъшните планове за Европа, а и днес все още могат да се забележат в някои европейски идеи. Например Съветът на министрите и срещите на високо равнище на правителствените ръководители на всеки 6 месеца напомнят за Конгреса на владетелите (Консила), а помирителният съд - на европейския съд." (Шмале 2005: 36). В отличие от Данте той вижда формата на това обединение не като универсална империя, а като съюз или общност от държави, предпазващи гражданите от войни помежду им. Преведено в термините на съвременната политическа философия последното би могло да се обобщи по следния начин - първият застава на федерални, а втория на конфедерални позиции.

Вторият средновековен проект за европейска наднационална конструкция подобно на този на Дюбоа също цели да защити християнския свят посредством "съюз на мира, братството и вечната хармония на европейските владетели" (Велева-Евтимова 2006а: 44) и е конфедерален по своя характер. Негов автор е Антоан Марини и се нарича "Договор за междудържавен съюз между френския крал Луи XI, чешкия крал Иржи Подебрад и Великия съвет на Венеция за съпротива срещу турците". В него се предвижда създаването на Общо събрание, в което решенията се взимат с обикновено мнозинство, а също така и на международен Съд, обща военна сила и бюджет.

От направената кратка сравнителна справка на средновековните проекти за европейско обединение може да се заключи, че те са предимно конфедеративни по своя характер. Като такива те предвиждат частичното отдаване на националния суверенитет и създаването на международни органи (Общо събрание, Съд, Съвет), които да артикулират наднационалните цели на съюза. Въпреки че остават мисловни конструкции, които не биват реализирани в рамките на своето време, те дават начало на разгърналото се от XVII век насетне теоретично осмисляне на проблема за наднационален съюз в границите на Европа. Шмале отбелязва, че макар да може да бъде забелязана известна приемственост между тези първи идеи за европейско обединение и съвременната конструкция на ЕС, съществената разлика е, че през XIV век Европа се редуцира до "Европа на владетелите" - князете, папите, църквата, докато зад съвременния проект идеално стои "Европа на гражданина" (Шмале 2005: 37).

Първоначални индикации за рефлексия върху наднационалната европейска общност се появяват в интелектуалната история на стария континент през Средновековието, когато от VIII век християнството се "европеизира" и от азиатски култ става имперска идеология (Велева-Евтимова 2006а: 47). С придобиването на статут на официална държавна религия християнството започва да играе ролята на нова унифицираща сила и легитимиращ мит за стария континент, които по думите на Велева-Евтимова стават способни да осигурят институционализирането на европейското обединение в политическа структура (Велева-Евтимова 2006б: 11). Тя открива влиянието на християнството и по-специално на Католическата църква върху средновековното западноевропейско общество в три посоки - в консолидирането и самоопределянето на западноевропейския свят в качеството му на християнски, във формиралата се на негова основа нова културна общност у европейските елити и в създаването на западноевропейска военно-политическа коалиция, мотивирана от идеологията на кръстоносните походи.

Както вече беше набелязано, от VII век идеята за Европа все по-често се свързва с противопоставянето срещу исляма. За илюстрация - една от първите употреби на думата "европейци" означава армията на франките, която побеждава мюсюлманите. Тази битка според Деланти продължава линията на оформяне на западната европоцентрична идентичност като противопоставена и враждебна на Изтока. Формирането на европейска идентичност започва през VII-VIII век по време на мюсюлманската експанзия на запад. В тази връзка Деланти заключава, че "Без образа на враждебността, създаван от исляма, християнският Запад не би бил в състояние да достигне самостоятелна и висока култура, способна да обедини разнообразните елементи на европейското общество" (Деланти 2004: 45).

На базата на изложените аргументи и примери за конкретни средновековни проекти за обединение би могъл да се приеме изводът на Деланти, че идеята за Европа придава на средновековното християнство чувство за териториално единство (базирано на противопоставянето на Изтока), но не успява да преодолее сегрегацията на отделните средновековни кралства и да конструира конкретна идентичност (Деланти 1995: 17).

"Европа" означава териториалното и все повече и културното единство на западния център на властта и обозначава опозицията му със земите, управлявани от източния център на Византия. С оглед на фокуса на изследването, интерес представлява да се продължи релацията на властовото с тезата на Деланти за християнството като средство за легитимиране властта и териториалните експанзии на западните монархии. Културната сплотеност, която придава основаващото се на покорство и йерархичност на властта християнство след X век, когато липсва централна политическа власт, е респектиращ властови ресурс и е от кардинално политическо значение. Европейската идентичност от своя страна все още няма значение сама по себе си и изпълнява по-скоро атрибутивна функция по отношение на християнството, което е доминантна система за идентификация по онова време. Тя добива значение доколкото е негова светска идентичност и опора в един възприеман като враждебен, нехристиянски свят.

© Лилия Сазонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2018
Лилия Сазонова. Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално? Варна: LiterNet, 2018