Глава първа
ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКА ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ И ИДЕНТИЧНОСТ

Лилия Сазонова

web | Европейска идентичност...

2. Ранна история на идеята за Европа

Прототипи на Европейската общност могат да бъдат открити при имперските структури, които в една или друга степен служат за модел на съвременното обединение - Римската империя, по-късно през Средновековието Каролингската империя и т.н. Така например римското общество се консолидира около общото си законодателство. Обединителната функция на правото може да се проследи през европейската история - от древногръцката концепция за Европа като общество, което се управлява от закона, през римското право, което се превръща в основен унифициращ фактор на континента, до съвременното транспониране на общностното право (acquis communautaire), при което с оглед сближаване на законодателствата се извършва сравнение на съответствието на нормите на националното законодателство на страните-членки с тези на общностното право и правопорядък.

Все пак проследяването на проевропейските интелектуални корени в древността следва да бъде изключително внимателно осъществявано и да отчита, че до Средновековието би било пресилено да се търсят реални опити за европейско обединение. Така например през античността идеята за Европа е подчинена на представата за Запада (който има различни от днешните конотации и географско разположение) и Европа се възприема като област, не като континент в геополитически смисъл. Римската империя през разглеждания период е центрирана не толкова около европейското, колкото около самия Рим. Липсата на ясно (себе)осъзнаване в термините на европейското се индикира лингвистично и от факта, че "европейци" е термин, който рядко се артикулира в древността. Думата "Европа" също добива популярност в един относително по-късен етап от историята на Стария континент. Позовавайки се на изследване на Петер Бурке за честотата, с която понятието "Европа" се употребява в изворите преди 1700 година, Волфганг Шмале заявява, че сред образованото население думата се налага едва след XV век, а в "обществения речник" (Шмале 2005: 11) на масите тя навлиза след XVIII век. В същото време включването в настоящия анализ на ранната (пред)история на идеята за Европа създава необходимия контекст, в който да бъде поставено по-сетнешното ѝ разгръщане и затова ще бъде маркирано в синтезиран вид.

Преди да навлезе в сферата на географията, политиката, науката и т.н. Европа функционира на нивото на митовете. Сигнификативна за разбирането на по-късно оформилото се понятие за Европа е митическата история, произвела името Европа. Според него Европа е финикийска принцеса и пристига от изтока, а в много от митовете е изобразявана и като полусестра на Азия и Либия (Африка). В този древен митологичен дискурс Европа е все още свободна от антагонизма Изток-Запад¹. Както ще бъде разгърнато и по-натам във философско-историческата справка, според Деланти след разделянето на Римската империя през 286 г. се осъществява прелом в (само)разбирането на европейското, което се дистанцира от своя ориенталски произход и започва да се (само)дефинира в опозиция, субординирайки "изтока" в полза на "запада" (Деланти 1995: 22).

Може да се обобщи, че процесът на оформяне на изключваща идентичност е свързан и с отричане от собствения си произход от Ориента за сметка на засилващото се йерархично чувство за европейското (и християнското) превъзходство и културна мисия в света. Тази тенденция към противопоставяне се превръща в характерна конститутивна черта на европейската идентичност и според социолога продължава чак до съвременността.

В студията си "Апогеят на нацията: идеята за Европа 1914-1945" Петер Бюхе споделя сходна теза, заявявайки, че демонстрираното от голям брой западноевропейски мислители и политици невъзприемане и дори отхвърляне на Русия в продължение на векове подсказва ролята и важността на неевропейското пространство при оформяне на европейско самосъзнание (Бюхе 2004: 161-162). За илюстрация на това твърдение могат да бъдат споменати автори като Монтескьо, Макс Шелер, Кунденхове-Калерги, Бриан и др., които във философските си разсъждения или политически проекти прокарват разделителна линия между различни аспекти (културни, политически и т.н.) на руската и европейската реалност. В подобен дух са и разсъжденията на Шелер, според когото европейците започват да осъзнават принадлежността си към единна общност едва след като откриват сходния начин, по който биват възприемани от неевропейците (цит. в Бюхе 2004).

В тази връзка, в хода на този труд ще се потърси отговор на въпроса може ли срещата на Източната и Западната перспектива в рамките на настоящата Европейска общност от края на XX и началото на XXI век да се интерпретира като преодоляване на дефицита и дуализма на европейската идентичност. По същество това е питането за възможността процесът на съвременната европейска интеграция да представлява възвръщане към една по-интегрирана европейска идентичност, фундирана върху общото и преодоляваща противопоставянето по оста "свое - чуждо" (поне в интерконтинентален план).

БЕЛЕЖКИ

1. Следва да се отчете, че този мит има различни интерпретации, в които се наблюдават известни вариации на сюжета. Така например според цитираната от Б. Богданов в “Европа разбирана и правена” версия на мита е указано, че Европа не се завръща във Финикия. Последното може да се тълкува като имплицитно вложен още в мита отказ от земята на произход (Богданов 2001: 9). [обратно]

© Лилия Сазонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2018
Лилия Сазонова. Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално? Варна: LiterNet, 2018