Глава първа
ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКА ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ И ИДЕНТИЧНОСТ

Лилия Сазонова

web | Европейска идентичност...

8. Практическа реализация на европейската идея в следвоенния период

Преди да се пристъпи към детайлно разглеждане на реализацията на европейската идея и формирането на европейска идентичност в следвоенния период, следва да се припомни едно важно уточнение, направено още в началото на изследването. Когато се визира обектът на изследване - европейската идентичност, се имат предвид предимно опитите за конструиране на такава в рамките на ЕС - от създаването му до днес. Макар да се отчитат и паралелните ѝ отговори в Източна Европа - Варшавският договор и Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ), те не са обект на настоящия труд и ще бъдат само щрихирани, с цел придобиване на по-обща картина по въпроса.

Организацията на Варшавския договор или, както официално се нарича - Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ представлява военно-политическия съюз на социалистическите страни в Европа и съществува от 1955 г. до 1991 г. СИВ от своя страна урежда икономическото сътрудничество между комунистическите държави и в този смисъл представлява своеобразен "източен" еквивалент на Европейския икономически съвет. Един от факторите за създаването на СИВ през 1949 г. е свързан с желанието на Сталин да се противопостави на влиянието на Плана Маршал¹ и проявения към него интерес от страна на централноевропейските държави. Посредством Съвета той цели интегрирането им в Източния блок.

Вевер предлага няколко аргумента в полза на тезата, че не следва да се говори за реални (официални) опити за създаване на европейска идентичност в Източния блок до падането на Желязната завеса. Сред тях са ограниченото право на пътуване дори в рамките на социалистическите държави², провалът на СИВ да доведе до истински "социалистически пазар", използването на националистически аргументи от социалистическите лидери с цел запазване на своите позиции в кризисни моменти. Според него понятието "Европа" и идеята за Европа в Източния лагер остават маргинални до края на Студената война (Вевер 2004).

В същото време в западната част на континента учредяването на Съвета на Европа (СЕ), заедно с Организацията за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) и Брюкселския пакт, са сред първите реални изрази на модерната следвоенна воля за европейско обединение. Следвоенния дискурс за европейската идентичност обхваща и работи за развиването на различни нейни аспекти. В резултат е възможно да се дискутира културна, политическа, икономическа, военна и т.н. форми на колективна идентичност.

Макар да е далеч от аспирациите и концепцията за континентална интеграция на федералистите и никога да не става част от институционалната структура на ЕС, СЕ залага част от основните принципи и приоритети, които ще станат традиционни и за ЕС - демокрация, човешки права, върховенство на закона между страните-членки, съхраняване на европейското културно наследство, толерантност и т.н. Съветът на Европа е първият орган, който официално работи за изграждането на базисни принципи на европейската политическа идентичност.

Важен момент във връзка с разгледаните от Бел различни сфери на обществото е, че според официалния европейски дискурс създаването на ОЕИС³ институционално подпомага изграждането и на европейска икономическа идентичност. Условието за усвояването на американската финансова подкрепа, предоставена чрез плана Маршал, е западноевропейските държави да редуцират правомощията си по управлението на националните си икономики. Последното дава пространство за интерпретация на ОЕИС като първоначална форма на наднационално икономическо управление на стария континент или дори като израз на икономическата федерация в Европа. Със създаването и започването на функционирането през 1953 г. на Европейската организация за въглища и стомана все повече сектори на икономиката биват контролирани на наднационално ниво. В допълнение, може да се спомене, че след провала на Европейската отбранителна общност (ЕОО) и на Европейската политическа общност (ЕПО) Европейската икономическа общност (ЕИО) остава основният стълб на европейската интеграция от 50-те години на миналия век.

В тази линия на разсъждение измеренията на икономическите символи и ресурси при конструиране на колективна идентичност се демонстрират от Романо Проди. Той изразява позиция, според която парите са не само материална субстанция, но и идентичност и в това си качество еврото дава на европейските граждани чувство за принадлежност към общност, която иначе има предимно имагинерен характер.

Следва да се отбележи определящата роля на отбраната и външната политика за консолидирането около дадена идентичност, тъй като те дефинират границите и отношението към чуждото, както и стратегиите за комуникация с другите. В този смисъл някои автори интерпретират Брюкселския пакт като основополагащ конструирането на отбранителна западноевропейска идентичност в следвоенната ситуация. Но тъй като възможните идентификационни процеси при нея протичат на междуправителствено ниво и не са насочени към европейските граждани, тази линия няма да се задълбочи в настоящия текст. Аргумент в тази посока е и не особената популярност на проекта - свидетелство за това е заявлението на Де Гол: "Ние самите ще бъдем принудени да предадем нашата армия. На кого? На Европа? Но тя не съществува", което на практика дискредитира мотивите за създаване на такава идентичност.

Опити за активно конструиране на колективна европейска идентичност се реализират както от Италия, така и от Германия, които са мотивирани от желанието си да се реабилитират след войната в Европа. Националната вина става фактор, който интензифицира формирането на европейска идентичност у германците, които търсят начини за (ре)интеграция в западноевропейското общество. За целта те участват в оформянето на капиталистическа политическа, икономическа и гражданска (про-европейска) идентичност на своите страни. През 60-те години Де Гол и Аденауер говорят за споделена между Франция и Германия европейска идентичност. Но предвид че я противопоставят на Великобритания, чиито граждани по-късно за определен период от време също официално се припознават за европейци, става ясно, че това е по-скоро стратегически и политически мотивирано твърдение, отколкото реално чувство на гражданите на двете държави за принадлежност към подобна наднационална идентичност.⁴

По време на срещата на Европейския съвет в Милано през 1985 г. се приема и докладът на Комитета Адонино, който цели стимулиране на усещането за европейска идентичност. Комитетът Адонино е ad hoc комисия, създадена във Фонтембло през 1984 г., имаща за своя основна цел подготовката на координирани мерки за поощряване на европейската идентичност на гражданите на Европейската общност чрез създаване на европейски символи. Началото на 80-те са време, когато след неуспешните опити от предните десетилетия отново излиза на дневен ред въпросът за европейската валутна система (създаването на Икономически и валутен съюз - ИВС) и други теми, свързани със задълбочаването на интеграцията. В този смисъл усещането за общностна принадлежност е част от стратегиите за легитимиране на ЕС и консолидация на участващите в него страни след поредната присъединителна вълна на средиземноморските държави.

Сред изброените в доклада мерки са приемане на европейски флаг и химн, идентични с тези на Съвета на Европа. Избира се и ден на Европа - 9 май - датата, на която през 1950 г. френският външен министър Робърт Шуман представя план за създаването на ЕОВС, а с това се поставя началото и на първата европейска общност. Символите се припознават като необходими, за да се създаде чувство на солидарност и на всекидневно ниво, което да позволи и направи популярна по-нататъшната континентална интеграция.⁵

Показателен е фактът, че през първите десетилетия след учредяването на Европейската общност, европейската идентичност не е приоритет - тя не е сред целите или перманентно актуалните въпроси, по които се дебатира и търси единно решение, не фигурира и в учредителните договори.

БЕЛЕЖКИ

1. Планът Маршал е програма за възстановяването на Европа, разработена по инициатива на американския президент Труман и генерал Маршал, според която след 1947 г. САЩ отпуска финансова помощ за възстановяването на европейските страни. Тъй като от политическа гледна точка планът застъпва антикомунистическа позиция, той изиграва важна роля за разделянето на европейската икономика на пазарна (Западна) и планова социалистическа икономика (Източна). [обратно]

2. Той цитира данни, според които до 1988 г. по-малко от 1 процент от населението на СССР (без да се вземат предвид войниците) е излизало извън граница. [обратно]

3. ОЕИС през 1960 г. се трансформира в Организация за икономическо сътрудничество и развитие. [обратно]

4. В тази връзка Х. Аренд говори по повод на процеса Айхман за чувството на вина, което се развива в следвоенна Германия у младото поколение. Тя изразява несъгласие с тезата на Мартин Бубер, че екзекуцията на Айхман би свалила бремето на вината от следвоенните поколения германци, тъй като според нея публично изразеното чувство на вина за действия, които някой не е извършил, е фалшиво (Аренд 1994: 251). [обратно]

5. За сравнение, няколко десетилетия по-късно проучване на Евробарометър през 2012 г.  установява, че европейците припознават европейските символи - европейски флаг (16 %), европейско мото (12 %) и европейски химн (7 %) като елементи, които съставляват европейската идентичност, но едва на 7-мо, 8-мо и 9-то място. По-важни се оказват други елементи като наличието на обща валута, демократичните ценности, културата, историята и т.н. (Евробарометър 2012: 27). [обратно]

© Лилия Сазонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2018
Лилия Сазонова. Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално? Варна: LiterNet, 2018