Глава първа
ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКА ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ И ИДЕНТИЧНОСТ

Лилия Сазонова

web | Европейска идентичност...

7. Европейската идея в края на XIX и началото на XX век

Макс Шелер е сред философите от този период, които защитават идеята за обединение на Европа. Според него всеобщото европейско братство се изразява в духовното и политическо интегриране на Европа. Както обаче ще бъде демонстрирано в текста, европейските настроения не са приоритет на това време и като правило са подчинени на определени национални интереси. Шелер не прави изключение - условието за възраждане на Европа той привижда в победата на "чувствителния" германски дух над утилитарния дух на Великобритания.

Обединението на европейските народи е свързано с намаляване суверенитета и значението на националните държави, които по това време се оформят като основни субекти на международните отношения. Този антинационален аспект на наднационалната интеграция е сред основните фактори, които правят идеята непопулярна през втората половина на XIX век, когато се разгръщат националистическите идеологии. За няколко десетилетия теоретичните и практически опити за развитие на проекта замират, а идеята за обединена Европа се възприема по-скоро като анахронизъм.¹

Своеобразно възраждане на идеята идва едва след Първата световна война, когато през 1923 г. граф Куденхов-Калерги публикува проекта си "Паневропа", целящ да популяризира европейската солидарност и идентичност (Кундерхове-Калерги 1926, цит. по Велева-Евтимова 2016а). "Паневропа" цели създаването на Европа като политическа единица, не рефлектира толкова върху географските и културните ѝ измерения. Репликата му към Шпенглеровия Залез на Запада е, че причината за упадъка на Европа е политическа, а не биологична, и ако остарялата политическа система на Европа се промени, ще оздравее и болният континент. Програмата му съдържа икономическа (Европа да стане трета глобална сила) и политическа (алианс срещу руската хегемония на континента) цел и предвижда редица стъпки за осъществяването им - създаване на митнически съюз, на федерална конституция, на обединена европейска армия, въвеждане на единна валутна система, въвеждането на английски като втори европейски език и т.н. Континенталният интелектуален елит в лицето на Пол Валери, Томас и Хайнрих Ман, Зигмунд Фройд, Мигел Унамуно, Хосе Ортега-и-Гасет и др. подкрепят подобна паневропейска консолидация на континентално ниво.

Изхождайки от предпоставката, че нацията е хранилище за културата, Кунденхове-Калерги заключава, че не би могла да съществува европейска национална култура без национален суверенитет. Оттук той извежда, че националната идея не си противоречи с европейската такава. Затова според него истинското европейско образование трябва да запознава учащите се с по-глобалния европейски генезис и контекст на националните култури, а не да се насърчава национализмът. Такава образователна система би довела до патриотизъм на различни равнища - от нивото на семейството през това на държавата и региона до това на Европа и човечеството като цяло. Могат да бъдат забелязани сходства между тази идея на Калерги и философията на Хердер, но, както отбелязва и Бюхе (2004: 114), при Калерги базисната социо-културна единица е Европа, а не нацията.

Нов съществен етап от практическото развитие на идеята за европейско обединение настъпва с меморандума на Аристид Бриан за създаване на европейски федерален съюз, който интегрира теоретическите спекулации върху континенталния съюз в сферата на политиката и официалните дипломатически отношения между европейските страни. Проектът му, разпространен през май 1930 г., предвижда три основни принципа - приоритет на политическия спрямо икономическия съюз, запазване на националния суверенитет на членуващите в него държави и създаване на общ пазар. Макар всички двадесет и шест държави, до които е разпратен меморандумът, да отговарят на предложението, те остават резервирани и като резултат то не се приема. Последното демонстрира недостатъчната популярност на проевропейската идея през 30-те години на XX век - ситуация, която ще бъде променена едва след ужасите на Втората световна война и новите предизвикателства пред европейските държави, поставени от глобалния капитал.

В настоящия труд няма да бъде обърнато специално внимание на нацистките проекти за "Neuropa", които от една специфична перспектива биха могли да бъдат припознати като вид фашистки европеизъм, базиран на универсална идеология. Това решение е аргументирано от възприемането на споделяната от редица изследователи позиция, че по силата на своите цели националсоциализмът е програма, насочена към Германия, а не към Европа.² Както резюмира Бюхе: "Излиза, че нацистите използват понятието "Европа" с единствената цел да оправдаят неограниченото центристко управление на Германия над континента" (Бюхе 2004: 124).

В заключение следва да бъдат маркирани и позициите спрямо евентуални проекти за обединение на Европа, споделяни от представителите на съпротивителните движения, както и официалната позиция на Съветския съюз в рамките на същия период. В свое изследване върху плановете за европейска федерация сред съпротивителните движения през периода 1940-1945 г. Валтер Липгенс посочва, че подобни идеи започват да печелят все по-голяма популярност в сравнение с довоенния период (Липгенс 1968). Причините за тази тенденция към търсене на наднационално единство у съпротивата са много - дискредитирането на националистическия шовинизъм, икономическата и политическа криза, в които изпадат националните държави по време на войната и т.н.

Обединителните планове обаче срещат отпор от страна на Съветския съюз, който е теоретично обоснован още през 1915 г. от Ленин. В статията си "По повод на призива за Съединени европейски щати" той заключава, че федеративните проекти за Европа са неправилни (Ленин 1915: 351-355). Според него те са невъзможни като комунистически проект, тъй като последният означава, че държавата като такава вече не съществува. Ленин допуска възможността за създаване на Европейски съединени щати, но само като "реакционен" продукт на временно споразумение между европейските капиталисти с цел победа над социализма в Европа и съхранение на колонизираните територии извън пределите на континента. Представянето на европейските федеративни проекти като възможни единствено в условията на капиталистическо управление става официална политическа линия на Съветския съюз.

Логично следва Сталиновата съпротива към представения по-горе проект на Бриан, който проект бива окачествен като опит за интервенция срещу СССР. Следва да бъде уточнено, че предвид разделянето на Европа на сфери на влияние, обсъжданите идеи за нейна интеграция се генерират от и обхващат предимно западната ѝ част. Имайки предвид тази специфика на федеративните планове за Европа и задаващата се динамика на противопоставяне на лагерите в Студената война, може по-лесно да се разбере, че тези опити не без основание се възприемат от съветската власт като вражески и биват отхвърляни.

В резюме може да се обобщи, че периодът преди края на Втората световна война се характеризира нееднозначно по отношение на издиганите проекти за европейска интеграция. От една страна, може да се регистрира нацистка псевдореторика за европейско обединение. От друга страна, се наблюдават реални опити за обединение от страна на някои западноевропейски интелектуалци и политици, подкрепяни и от съпротивата, които обаче остават безрезултатни. И на последно място, беше отбелязана съветската контрапунктна позиция, която дефинира европейския федеративен проект като невъзможен и реакционен.

БЕЛЕЖКИ

1. Сред проектите за Европа от този период, които следва да се споменат, са проектът "Mitteleuropa" (Централна Европа) на Фридрих Науман и "Нова Европа" на Томаш Масарик. В настоящата глава те няма да бъдат обект на по-изчерпателен анализ, тък като, както се отбелязва и от изследователи като Бюхе, макар да поставят актуални за времето си проблеми, и двата проекта имат за цел да постигнат националистически интереси (вж. Бюхе 2004: 103-109). [обратно]

2. Тази позиция се възприема както от критици (Стюарт Улф го обявява за мъртвороден - вж. Улф 1981: 3), така и от застъпници на фашистката идея (според британския фашистки лидер Мозли не съществува фашистки интернационал - вж. Мозли 1968: 292). [обратно]

© Лилия Сазонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2018
Лилия Сазонова. Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално? Варна: LiterNet, 2018