Глава първа
ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКА ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ И ИДЕНТИЧНОСТ

Лилия Сазонова

web | Европейска идентичност...

4. Европа като автономен дискурс

Различните представители на историографията и философията на историята предлагат различни периодизации на Средновековието, като някои от тях включват XV и XVI век, реферирайки последните като "късно Средновековие". В настоящия раздел на първа глава обаче този двувековен период е отграничен. Аргументите за подобен избор са свързани с разбирането, че макар и за по-голяма прегледност отделните концепции за европейското обединение и идентичност да се представят хронологично в текста, акцентът при анализа и диференциацията им се поставя върху концептуалните, а не върху темпоралните им специфики. В този ред на мисли цитираният времеви интервал от две столетия е обособен, тъй като тогава започва да се заражда реална еманципация на европейската идея.

Преди обаче да бъде разгърнат собствено автономният дискурс на Европа, следва да се направи принципно уточнение, че въпреки новите моменти през разглеждания период няма радикално скъсване с християнството, а по-скоро приемственост, позволяваща постепенната еманципация на Европа¹.

За да се демонстрира тази характерна за XV и XVI век континуалност, а дори и симбиоза между християнство и хуманизъм следва да се спомене християнската република², която представлява първото практическо обединение, макар и притежаващо единствено духовно измерение. Като хуманист и типичен представител на християнската култура от XVI век Еразъм Ротердамски, често наричан "първият европеец", застъпва тезата за християнската европейска общност. В предложението му липсват конкретни схеми за политическото ѝ реализиране, но се продължава интелектуалната линия от предните столетия, според която трите фактора - християнството като унифицираща сила в Европа, в основата на чийто морален кодекс стои мирът, латинският език и европейската култура са достатъчни фактори за обединението на стария континент (Велева-Евтимова 2006а).

Своеобразна контратеза или по-скоро смяна на акцента към спецификата на периода може да се онагледи с примера за сформиралата се в края на XV век "република на учените", в която мислители от различни части на континента влизат в интензивно сътрудничество помежду си. Тя представлява нова, секуларизирана версия на християнските проекти за обединение. Спецификата на тази космополитна виртуална комуникация е, че по същността си се явява илюстрация за неинституционализирана духовна европейска общност. Тази наднационална духовна общност е базирана на общи за представителите ѝ норми - братство и толерантност, и цели развитието на човешкото познание.

Така макар трансформацията на идеята за Европа от географска област към културна идея да е подготвена в отминалите столетия, тя придобива значение на система от културни стойности на цивилизацията и започва трансформацията си в европейска идентичност (в смисъл на еманципиране на европейското съзнание от християнството) през периода XV-XVII век. С периода на Реформацията християнството започва да губи притегателната си сила, а Европа все по-често започва да се дефинира не толкова като християнска империя, а като територия, съставена от суверенни държави. Респективно обединението в Европа вече не се търси по линия на религиозното единение, а се мотивира посредством политически, икономически и морални съображения (Велева-Евтимова 2006а: 40).

Светският характер на европейската идея и новата идентичност се онагледяват и от смяната на alter ego. Новият адресат на противоборството на европееца вече не е "неверникът", а "варваринът" или "дивакът". Отчасти в потвърждение на тази позиция Деланти прокарва тезата си за изкуствено формираното европейско единство. Илюстрираната по-горе тема за християнското alter ego всъщност е проекция на една по-дълбока смяна на парадигмите, която обаче не изменя неравнопоставената (а според Деланти и фикционална) основа, на която се конструира европейската идентичност. Характерното за стария дискурс поляризиране на християнството срещу исляма просто подменя съдържанието си, но не и формата - новият привилегирован наратив от ранния модерен период се разгръща в термините на победата на (европейската) цивилизация над природата. Развенчавайки мита за единството на Европа през средните векове (които при него обхващат и XVII век), Деланти твърди, че Европа не достига степента на единство на другите империи, както и че нейното единство е повече елитарна претенция, отколкото политическа реалност. Все пак макар да дискредитира политическото единство, той допуска наличието на определена степен на културно такова, представено от университетите, архитектурните стилове и др.

Оспорването на европейското единство от този период поставя под въпрос и възможността да съществува автентична европейска идентичност. В тази връзка Деланти споменава, че около XVII век европейската идея става осъзната идентичност, но трябва да се отчете, че той използва по-широко от съвременното понятие за европейска идентичност - визирайки най-общо сменения фокус от религиозното към европейското светоусещане. Така на базата на представените социално-политически и културни динамики през Средновековието и по време на Реформацията, той разграничава два идентичностни модела, на които се основава европейската идея. Първият се формира преди XV век (падането на Константинопол през 1453 г. е времевият маркер за промяна, който използва) около източната граница и конфронтацията с исляма. За разлика от тази обстойно представена по-горе идентичност на опозицията, а не на иманентната колективна съгласуваност, вторият модел представя светската идентичност на Европа, изграждаща се след XV век под влияние на западната граница, на консолидираната европейска система и на експанзията към Новия свят.

В заключение могат да бъдат синтезирани два момента, произтичащи от спецификата на този дискурс, които ще бъдат проследени в настоящото изследване с оглед на тяхното отражение или напротив - отсъствие при европейската идентичност на ЕС. Първият реферира елитарния характер на европейската идентичност. Вторият засяга разминаването между географската и културната рамка на Европа през визирания период. В географско отношение значителна част от източните части на континента попадат под отоманска власт, докато в същото време западните културни стойности се утвърждават като нормативна идея за цивилизацията с влияние и върху Новия свят. Като следствие от тази диспропорция между територия и култура, характерна за предмодерните времена, визирайки "европейците" или "европейското", в изследването по-нататък често всъщност ще се реферира по-скоро западноевропейската реалност.

БЕЛЕЖКИ

1. В тази връзка може да бъде споменат потвърждаващият силното влияние на християнството опит през 1561 г. да се възпрепятства именоването на континента с название от езически мит. Вж. Деланти (2004: 95). [обратно]

2. Показателно е например, че Папа Пий II използва синонимно този термин и “Европа” в двутомната си космология. [обратно]

© Лилия Сазонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2018
Лилия Сазонова. Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално? Варна: LiterNet, 2018