ГОЛЕМИТЕ АКУЛИ И ИНОВАЦИЯТА
(в пиесата на Дейвид Мамет "Водният двигател")

Ксения Киселинчева

web

"Водният двигател" ("The Water Engine") (Мамет 1978) е суперактуална днес поне от две гледни точки. От една страна, пиесата тематично е много в тон с нашия свят на непрекъснати иновации. Те много често заплашват текущите печалби на големите корпорации. От друга страна, стилистично пиесата амалгамира различни медии, в случая - драматичната форма, която е на повече от 2000 години, с радиотеатъра, който е рожба на 20. век.

Пиесата е класическа мелодрама в две действия, която, мисля, че би могла да се определи и като криминален трилър.

Дейвид Мамет принадлежи на поколението американски драматурзи като Сам Шепърд, Ерик Богосян и други, кръщението на които води към експерименталния театър на 60-те години. Те са силно повлияни от масовата култура на рок-музиката, поп-арта, киното, телевизията, рекламата. В други пиеси Мамет аналогично използва артистични похвати и елементи от мюзикъла - много популярно и обичано изкуство.

Първоначално пиесата е написана за радиотеатър. На театрална сцена е поставена за първи път от известния Стивън Шахтър в Пъблик тиътър, Ню Йорк през 1977 година, където има 63 представления. Гледайки пиесата, едновременно слушате и радиопредаване от 1934 година - златна ера за радиото. Зрителят преживява драмата, в която като в мигновен блясък от светкавица различните канали на влияние се кръстосват в съзнанието му и създават синергично драматично въздействие, което държи зрителя "на нокти" до самия край.

Както в "Американски бизон", и в тази пиеса Дейвид Мамет театрализира постоянния преход между говоренето и мошеническите хватки, преход, характерен за езиковите игри на американската бизнес култура" (Гайз 1995: 102).

Театралната версия на творбата запазва много от акцентите върху текста (наратива) на радиопиесата. Мамет (1978: втори абзац на авторската бележка в предисловието) отбелязва за постановките на Стивън Шахтър в Чикаго и в Ню Йорк, че "в много от сцените актьорите говорят пред микрофон, както в радиотеатъра, както и че много от сцените се играят не пред микрофон, а както в традиционна реалистична пиеса. Като резултат се потапяте в трета реалност, сценична истина, за която радиото не е електронно устройство, а е израз на потребността да създаваме, да обясняваме, да комуникираме с лавинообразното нарастване на броя на информираните - в голяма степен като при chain-letter", т.е. писмо, пратено на няколко лица с молба всеки от тях да прати същия брой копия от писмото на други лица (Уебстър 2006).

От постановка на Дъ Актърз Фектъри в Стафтън Опера Хауз

Третата реалност е замислена в рамките на множество наративни слоеве, преплетени по продължение на цялата пиеса. Става дума за радиогласовете, които се примесват с диалога на Чарлз Ланг и другите герои; chain letter, което се намесва много настойчиво и сугестивно от начало до край; дочутите дребнави разговори; и спикерите от импровизираните трибуни, които изразяват мнения по даден проблем от обществена значимост. Зрителите са заобиколени от различните истории и това като че ли ги превръща в съдебни заседатели, докато текстът на основния сюжет постепенно разкрива страшната измама. Мамет създава този постмодернистки колаж от истории още по-усложнен като препредава действията на Ланг като сюжет на радиопиеса.

"Водният двигател" започва с екзалтирания глас на диктор, който прави нещо като реклама на Изложението "Век на прогреса". Той звучи като много утвърждаващо за постиженията на човечеството. По-нататък в пиесата, когато гласът му отново звучи, той вече придобива и гротескни обертонове на фона на зловещото развитие на основния сюжет за живота на Чарлз Ланг и за изобретението му - водният двигател. Сцените се променят като във филм. За момент виждаме Ланг в лабораторията му, после сцената се премества във вестник "Чикаго Дейли Нюз", за пореден път звучи текстът на chain letter, но няма време за коментар, след което сцената бързо се пренася в магазина за бонбони на г-н Уолъс, непосредственият съсед на Ланг.

Изложението "Век на прогреса" (1934), постановка на Джеймз ДеПол

Гласът на chain letter прониква навсякъде, чува се дори и в адвокатската кантора, където Чарлз Ланг ще търси съвет за патентоването на изобретението му. То представлява двигател, задвижван от водорода във водата. Формулирането от Ланг на подобна идея още през 1934 година само по себе си е проницателен пробив. Едва днес се разработват автомобили, двигателите на които се захранват от водород. Изобретеният от Чарлз двигател разчита на безкрайните налични ресурси от вода. Това като че ли ще осъществи веднъж завинаги и окончателно вечната мечта на човечеството да преодолее лимитите за растежа на икономиката, свързани с ограничените енергийни ресурси.

Наред с обещанието за неограничено изобилие на енергия, "водният двигател" залага и на друг супер актуален приоритет - спасяването на околната среда. "...Изобретението на Чарлз Ланг изглежда ще позволи възстановяване на околната среда, въплътено в природозащитната мечта, която споделят Ланг и сестра му Рита, надявайки се неговият воден двигател да им придаде енергията, нужна, за да избягат от техния индустриален, урбанизиран затвор..." (Келънз 2005).

От постановката на Спууки Екшън Тиътър

Господин Грос, адвокатът, при когото Ланг търси патентна консултация, обещава да види двигателя като посети лабораторията му същата вечер.

Съществените развития в основния сюжет се преплитат с клюките на две жени, спускащи се с асансьора. Както е и в реалния живот, разнородни истории протичат успоредно или се кръстосват или сблъскват. Потокът от сцени като във филм се сменя и продължава: Ланг говори по телефона със сляпата се сестра Рита; после тя говори със съседката си; след това Ланг се озовава в магазина за бонбони на Уолъс; Ланг заедно с Бърни, сина на г-н Уолис, работи над играчка - модел на самолет; появява се адвокатът Грос и Ланг го води в лабораторията... И всичко това се случва в продължение само на 10 до 15 минути - прекалено бърз ритъм за пиеса.

Ланг и Бърни с модела на самолет в постановка на Асоло Консърватори

Това може да се разглежда като похват от киното, втъкан в реалистичните драматични измерения на основния сюжет. Отново звучи chain letter, внушавайки ужасите на модерната цивилизация. Това хармонира с разговора между Ланг и Грос. Адвокатът започва да изнудва Ланг, което е подсказка за ужасяваща посока, в която ще тръгне сюжетът. Пак се чува дикторът с някаква музика и развлекателно предаване, което е в иронично противопоставяне със застрашителния тон на адвоката Грос в лабораторията.

Грос и Ланг минават през площад "Бъгхаус" и чуват спикерите от импровизирани трибуни, дискутиращи различни теми - в случая: за патриотизъм; те звучат като помпозна риторика.

Грос води Ланг при приятел на адвоката, но Ланг е изпълнен с лоши предчувствия и опасения. Затова Ланг настоява Грос да остане с него. Така нареченият "приятел" по-късно се оказва безмилостен адвокат - това се подсказва от гласа на точилар на ножове, който крещи "Ножове за точене. Мога да наточа ножовете Ви." Адвокатът-приятел на Грос се казва Лоранс Оберман. Първоначално Мамет не показва каква ще е ролята му в казуса Ланг. Накрая все пак Оберман "изплюва къмъчето":

"Слушай ме внимателно! Искаме да ти вземем двигателя, да го развием, произвеждаме и маркетираме, колкото е възможно по-икономично и ефективно; и по този начин да получим големи печалби за нас и теб. (Пауза. Усмихва се.) Това е, което ние изискваме" (Мамет 1978: 30).

След това Оберман продължава с обикновената игра на изнудване и извъртане на фактите:

"Тези, които са платили за разработването на машината, могат да спечелят дело за собствеността на машината.

И кои могат да бъдат те?

Дийтц и Федерле. Фирмата, в която работиш" (Мамет 1978: 31).

Оберман не спира дотук:

"Лабораторията, която си си построил на ул. "Хелстед" е оборудвана изцяло с инструменти и материали от Дийтц и Федерле. На кого тогава принадлежи двигателя?" (Мамет 1978: 32).

Напрежението между двамата ескалира - играта на думи, засягаща бизнеса, става заплашителна и вещае лошо знамение.

Ланг се опитва да е самоуверен:

"Аз създадох двигателя."

"Да, бъди благословен за това. Творение на гений."

Пауза.

"Съвсем друг въпрос е дали си в състояние да установиш собственността й."

Пауза.

"Това е положението."

Усмихва се.

"Съвсем просто е, господин Ланг, мои хора искат двигателя... Ще обмислите ли оферта за правото върху патента на двигателя?

Но тогава Вие ще бъдете собствениците на машината.

Да.

Не съм съгласен. Не мога да приема това" (Мамет 1978: 32).

Оберман манипулира фактите и се опитва да убеди Ланг, че той е откраднал машината от фирмата, в която работи. Разговорът между двамата завършва с многозначителна пауза, в която Ланг е на ръба на това да сграбчи Оберман за гърлото и да го удуши. Спикер от импровизирана трибуна на площада Бъгхаус споменава бонуси, богатство, собственост на земя - игра на думи, свързана с американската бизнес-култура (Мамет 1978: 33, 34). Това е като ехо от бързо ескалиращия конфликт между Ланг и Оберман, който наближава кулминацията си. Следва кратка сцена като от филм, показваща Ланг толкова съкрушен, че не е в състояние да каже каквото и да е. Чува се и chain letter - то създава друго измерение на реалността, което звучи по-сензационно и развлекателно, в пълен контраст с отчаяното състояние на духа у Ланг.

По-нататък, Ланг връхлита в кантората на Грос. Там е и Оберман. Изобретателят ги обвинява, че през нощта са разбили лабораторията му. Те отричат. Ланг ги дразни, твърдейки, че и чертежите, и самият двигател са скрити на сигурно място (Мамет 1978: 33, 34).

Двамата адвокати продължават да заплашват Чарлз Ланг. Сега е негов ред да ги заплаши:

(Към Грос) Като дойда отново, Вие ще приемете моите условия.

А Вие, Оберман? Мога да отида във Фирмата Ви, достатъчно е да кажа само колко некадърно действахте дотук; ще направя сделка. Ще Ви прескоча. Като част от сделката - Вие си отивате. И двамата. Дойдохте и разрушихте моите експерименти, работата ми... Ще кажа, че искам всичките пари и ще ви хвърлим на вълците." (Мамет 1978: 41).

Ланг бърза да си тръгне. Те се опитват да го спрат, като отправят друга заплаха:

"...ще трябва да отидем при Дитц и да Ви съдим за притежанието на чертежите".

Пауза.

"Ти ще загубиш" (Мамет 1978: 41).

Ланг напуска офиса, като си проправя път между двамата.

Оберман прави саркастично подмятане, което е фраза, типична за бизнес културата:

"Кой беше казал, че ако всеки действаше в полза на своя собствен интерес, светът би се превърнал в рай."

Първото действие свършва с chain letter, което говори за доверие и за единство между всички хора (Мамет 1978: 42). Това контрастира иронично с реалното развитие на действието.

Второто действие започва с наслагване на различни гласове, като че ли е радиотеатър: Оберман повтаря фразата си, характерна за бизнес културата; сестрата на Ланг се безпокои за брат си; говорителят от Изложението съобщава, че Ланг току-що е напуснал кантората на Мортън Грос; както и разговора за самотата между две жени в асансьора. Това създава усещане за многоцветието на живота, което е присъщо на по-мащабния обхват при романа.

Ланг се обръща за помощ към пресата - обажда се във вестник "Чикаго Дейли Нюз" и моли репортера Мъри за среща. Обяснява колко е сериозен проблемът му и че полицаите са по петите му.

Полицаите разпитват г-н Уолъс от магазина за бонбони, но той не предава добрия си стар приятел.

Той ги излъгва, че телефонът му е повреден, докато Ланг се укрива в телефонната кабина. Бърни, синът на г-н Уолъс, извежда Ланг през мазето към задната улица (Мамет 1978: 52, 53).

Чува се друг глас - гласът на лектора от Залата на науката. Той разказва истории за могъщи бизнесмени, загинали по ужасяващи начини.

По-нататък, друг диктор от Изложението дефинира науката като най-великата сила, която притежаваме, за добро и за зло. Той не разглежда науката по наивния начин, по който са гледали на нея през 19. век - когато са вярвали, че тя може да предложи решение на всеки проблем. "Много е известно, и още повече ще стане известно тепърва, но и много ще остане неизвестно" (Мамет 1978: 54).

Плакат за пиесата в Грийнхауз Тиътър Сентър

Но в края на краищата рекламната стратегия взема връх и говорител казва, че към 2000-та година мъжете и жените ще се разхождат по Луната и кой знае какво ще намерят там. Пътувания с ракети, пътувания към звездите, така чудесата на вселената най-сетне ще бъдат достъпни (Мамет 1978: 55).

И криминалният трилър се развихря. Рита, сестрата на Ланг, е арестувана от полицията. Но всъщност тя е държана като заложница от Оберман. Ланг се съгласява да предаде чертежите (Мамет 1978: 60). На излизане от Изложението, когато Чарлз Ланг е страшно отчаян, звучи chain letter, за да му вдъхне кураж (Мамет 1978: 61, 62). Това наистина ободрява Ланг и в замяна той споделя с непознатия за своето изобретение.

Ланг търси пак за помощ Мъри от "Чикаго Дейли Нюз". Той обаче е зает с написването на своите две колонки, пълни с помпозна възхвала на американската технология (Мамет 1978: 63). Мъри има уговорена среща с Чарлз Ланг, но е по-загрижен за обичайната си среща със секретарката си.

Спикер от импровизирана трибуна на площад Бъгхауз внася ироничен контрапункт на реториката на Мъри. Той казва, че Америка никога не е съществувала, че тя не е нищо друго освен мит, просто една велика мечта на алчността (Мамет 1978: 64).

Чарлз се среща с Оберман, който очаква да получи чертежите (Мамет 1978: 65). Вместо това обаче той чува шокиращото изявление на изобретателя:

"Аз ги пуснах в пощенската кутия, г-н Оберман."

Оберман не се предава и настоятелно повтаря:

"Кажете ни къде са" (Мамет 1978: 65).

Щом те няма да могат да имат чертежите, и той няма да ги има. Тъй като изобретателят ще бъде мъртъв. Ще бъде наказан за това, че е забравил, че големият корпоративен бизнес винаги е прав.

По-нататък Мъри звъни във вестника си и иска екстрено подмяна на текста в колонката му. Съобщава за смъртта на Чарлз Ланг и Рита:

"Обезобразените тела на мъж и жена бяха открити в ранните часове днес сутринта до крайбрежна отсечка на индустриално езеро на пет мили северно от Уокигън, точка. И двамата - мъжът и жената, са от бялата раса и са малко над 30 години, точка. Причината за смъртта и при двамата изглежда е удавяне, запетая, но и по двете тела има следи от твърде сериозни наранявания, точка" (Мамет 1978: 68).

Действието се пренася в магазина за бонбони на г-н Уолъс. Бащата чете във вестника, че в определени дни има безплатен достъп в Изложението "Век на прогрес" за всеки, който е под 12 години. Бърни, синът му, е въодушевен, че ще може да отиде там. В този момент пощаджията влиза и връчва писма. Казва на Бърни:

"Изглежда, че имам едно писмо за Вас".

Писмото съдържа чертежите на водния двигател (Мамет 1978: 70).

Тогава за последен път чуваме рекламната реторика за Изложението, която е твърде помпозна и мъглява, за да би могла да достигне до сърцата и душите на хората, които наистина са заинтересувани от потенциалната мощ на науката (Мамет 1978: 71). Пиесата свършва с гласа на диктор, който чете chain letter:

"Един човек е видял чертежите на двигател, за който му е казано, че работи на вода като единственото му гориво..." (Мамет 1978: 71).

Този човек е младият Бърни, който е запален по техниката и който, да се надяваме, ще се погрижи добре за чертежите на Чарлз Ланг. Колизията между големите акули и изобретателството се разрешава, но на голяма цена - животът на изобретателя. Бихме ли могли да се надяваме, че Бърни ще бъде по-успешен в битката с големите корпоративни интереси?

ЛИТЕРАТУРА

Мамет 1978: Mamet, David. The Water Engine and Mr. Happiness. Two plays. New York: Grove Press, Inc., 1978.

Гайз 1995: Geis, Deborah R. Postmodern Theatric(k)s, Monologue. // Contemporary American Drama. Ann Arbor: The University of Michigan Press, 1995.

Уебстър 2006: Webster's New Explorer Encyclopedic Dictionary. Springfield: Federal Street Press, a Division of Merriam-Webster, Inc., 2006.

Келънз 2005: Callens, Johan. Remediation in David Mamet's the Water Engine. // American Drama, Vol. 14, No. 2, 2005.

© Ксения Киселинчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.05.2016, № 5 (198)