ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДУШАТА
(Думи за Теодор Христов)

Кирил Попов

web

Универсалното разбиране на философията като майка на всички науки мотивира и паметната истина защо изкушеният от нейната мъдрост, академично образован Теодор Христов интерпретира есеистично научни и изкуствоведчески проблеми от свързани арт области: поезия, литературна критика, изобразително изкуство. Необяснимото е друго и се отнася, за съжаление, до това, че изкушените от мъдростта на философията творци схващат и абсолютното безсмислие на живота до степен, която се оказва решаваща за без време прекъснатия им живот - и от жажда да опознаят светове с неизвестни им измерения... Хомо сапиенс по принцип съизмерва своето разбиране за безсмислие на съществуването и с проникновения от велики личности. Още Лев Н. Толстой намираше смисъла на живота във вечните съмнения, внушения, грешки и обърквания. Наричаше спокойствието душевна подлост. А Александър Блок казваше, че не може да се нарече еснаф онзи, който осъзнава живота като безпокойствие и тревога.

С флуктуиращи в душата ми въпроси от подобно естество изчетох и най-новата книга на Теодор Христов, издадена посмъртно от неговата майка Гергина Христова. Тя е събрала в тази паметна книга размисли на своя непрежалим син, отишъл си от този свят на 11 декември 2007 г., на 38-годишна възраст. Това е петата книга на талантливия писател, съдържаща размисли за романи, филми, картини; есеистично разработени творби, отразяващи голямата ерудиция на автора - син на брилянтно портретирания в книгата известен на българите писател Йордан Христов.

Портретите в "През моите очи" (Христов 2015) са нарисувани словесно с характерни за живия образ понятия; макар и фрагментарни, те ни възхищават с психологическа глъбина и въплътени чрез тях идеи. В съвкупност книгата откроява фигурата на автора като мистично съзерцателна натура, като последовател на френския философ Анри Бергсон, на неговото схващане, че животът може да бъде разбран само чрез интуицията, чрез собственото изживяване.

Твърде очевидно за духовното съществуване на Теодор Христов е неговото сродство и духовна близост с бащата на екзистенциалната философия - датския философ Сьорен Киркегор. Затова и изразявам съгласието си с Ерика Лазарова в предговорната статия към забележителната студия на Теодор Христов "Киркегор танцува свободата" (2013), че това е проява на т.нар. от Гьоте роднинство по избор, "сроден поглед към света, мирогледен пиетет към въпросите на битието, една и съща трагична екзистенциална напрегнатост в търсенето на истината и смисъла на живота и за същността на Бога, за човешката природа и сложната диалектика естетика-етика-религия".

Философското тълкуване на двамата отдалечени по време, но близки по мировъзрение учител и последовател се отнася до кардинални въпроси: взаимосвързаността на красотата с добротата; хармонията като пряка проекция на личността; творчеството като личен интимен процес; философът като диалектически лирик, естет, потънал в мечти и в блянове съзерцател...

Друго съприкосновение на датския гений с българския творец се отнася и до личностни характеристики - до способността им да са общителни събеседници в книгите си и мълчаливи самотници в живота. Ако се съди и от другото жанрово полифонично наследство, оставено ни от Теодор Христов, идентичността е и в самосъзнанието на Унамуно, че написаното от него е "трагична поема на трагична самота". Киркегор е категоричен, че доброто съществува, то е реално, защото го мисли. Теодор Христов го допълва с убеждението си, че "човекът създава сам ценността, приемайки или неприемайки света, а в тази увереност се корени ядрото на бъдещите философи на екзистенциалността" (Христов 2013: 12).

Не познавам на живо Теодор Христов - съдя за неговия живот и творчество не само от самостоятелната книга за Сьорен Киркегор, а и от неговата философска естетика в книгата "Усмивката на Бога", от стихосбирката "Нощта на моя ден", от поетическите иронии в "Пародии", от споделеното за книги, филми и картини в "През моите очи", от проникновеното тълкуване на живота и творчеството на Ботев и по-специално на стихотворенията "Майце си" и "На прощаване"; от лаконичното представяне на нови книги от Маргарит Жеков, Виргиния Захариева, Валентин Михайлов; от сериозното тълкуване на известните критици Атанас Свиленов, Светлозар Игов, от интереса към Домие, Микеланджело... Усещам наследена от семейството меланхолия у Теодор Христов, скептицизъм, богато познание и ерудиция. А това духовно съвършенство е обогатено от духовното му общуване със Сьорен Киркегор, от възприеманото като свое негово убеждение за "несъответствието на философията като чистото учение за абсолютния дух със съществуващата действителност и истинската екзистенция на човека" (Шмит, Шишков 1977: 290). Безспорно споделено е и като фактор за трагично прекъснатия живот и убеждението на датския философ за неизменната съкрушеност и безсмисленост на света, отговор на което трябва да е страх и отчаяние...

С цялото си творчество Теодор Христов дава своя принос в актуализацията на класическите текстове от философията като разбиране на човечността чрез проникновено занимание и с приносно разглеждане на явления от подчинени на философията области от арт познанието...

Теодор Христов е роден на 22 май 1969 г. В София. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски", магистър е на философските науки. "Киркегор танцува свободата" е философска двуезична студия, издадена по повод 200-годишнината от рождението на датския философ Сьорен Киркегор. Студията се намира и е вписана в Богословския отдел на библиотеката на Изследователския център "Сьорен Киркегор". За своята публицистична книга "През моите очи" Теодор Христов е награден посмъртно с Почетна грамота на името на Христо Смирненски (2015 г.).

ЛИТЕРАТУРА

Христов 2013: Христов, Теодор. Киркегор танцува свободата. София: ИК "Коралов и Сие", 2013.

Христов 2015: Христов, Теодор. През моите очи. София: ИК "Коралов и сие", 2015.

Шмит, Шишков 1977: Шмит, Хайнрих, Шишков, Георги. Философски речник. София, 1977, с. 290.

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2016, № 9 (202)