ЕДИНСТВО В МНОГООБРАЗИЕТО

Кирил Попов

web

Навлизам в разноформатните картини от изложбата "Реки и облаци" на утвърдения художник и изкуствовед Калин Николов в галерия "Сезони" (18-31 януари 2018 г.) с предупредителното чувство, че е рисковано да прибързаш със свое критично мнение за изложба на творец, който отдавна е доказал пристрастие и към художествено оценъчен труд, без да отегчиш многобройните му почитатели. Тривиално е убеждението, че възприемаме и запаметяваме всяко авторско изкуство в зависимост от това дали на природата, или на цивилизацията и културата отдаваме по-голямо значение. А в случая рецепцията ни се усложнява от усещането, че възприемаме с еднаква естетическа наслада и художествен интерес както изображенията в стилистиката на попарт, така и най-приглушени по образ, сюжет и иносказание визии.

Ако като зрители сме способни да запаметим пирамидата от художествени формули за живота в този арт, ние го усещаме като излизане от едно състояние, образ, случай и влизане в друго. Мнемоничното и емоционално усложняване се задълбочава от жанровото, стилово и техническо разнообразие; от проявите на реалистични превъплъщения ("Фигури с море", "Ранен автопортрет"); инспирации за съвременно изкуство ("Диптих" 1, 2), попарт ("Отворена консерва"), комикси, еротика…

За разлика от традиционно афишираното в каталози и проспекти самопознание на авторите, в изложбата си "Реки и облаци" Калин Николов не само че не подпомага зрителя във възприемането, а предизвиква неговия интерес чрез оксимороннен синтез от лека фриволност, съчетана в словото му с информация за духовна близост с култови имена като Борис Димовски, Йордан Радичков, Атанас Далчев, Иван Цанев…

В дългогодишните ми общувания с художници от различни поколения съм останал с впечатлението, че "старите пушки" предпочитат да отговарят на моите въпроси моноремно и често пъти самоиронично. Не успях да дам на художника лист с предварително обмислени въпроси, но след срещата ни в изложбата съм уверен, че ако бях го сторил, той щеше да ми отговори кратко с "да" и "не". Но подобно бягство от претенциозност не редуцира у възприемащия иносказателното разбиране дори и на наситеното с конкретност заглавие "Реки и облаци", а то отлично пасва на високата степен на тонално-образна изрусеност, мъглива тонираност, усещане за рисуване по мокро, за флуидност, за флуксус и дори за стилова неопределеност. Оставам с впечатление, че експозицията в "Сезони" е парадигматична за трайното предпочитание на художника към смислово-образната обагреност на конкретното изображение с асоциации, спомени, размисли, успокоени импулси на духа. Усещането за света прелива между трагично, трансцендентно, гротескно и еротично, без цветова доминация, без комерсиално репродуциране на евангелски текстове. Преобладаващо е усещането за тематично-образно превъплъщение на идеи за социалната изолираност на човека, за неговата космическа самота във Вселената.

Експозицията "Реки и облаци" свидетелства за дългогодишните усилия на художника да синтезира близостта и различието на човека от природата във визии, достъпни преди всичко за зрители с асоциативно мислене. Кинестезично, т.е. стимулиращо освен визуални и други усещания, изкуството на Калин Николов е приносно за развитието на българския попарт и неговото приложение върху масовата култура, за неговото плодотворно въздействие върху изящното и върху декоративното изкуство. То предизвиква асоциации с творчеството на представителите на попарта в САЩ - Рой Лихтенщайн, Джеймс Розенкуист и Клаас Олденбърг; в Англия - Ричард Хамилтън и Питър Филипс и най-вече с калейдоскопичната живопис на Анди Уорхол.

Пронизано от разсъдъчна тоналност и човечност, изкуството на Калин Николов обогатява зрителя с представи за неизвестни страни от взаимоотношенията на човека със себе си и с околния свят, задълбочава неговия интерес към недостатъчно известни територии в българската живопис. Аве завинаги, Маестро!

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.02.2018, № 2 (219)