ИЗОБРАЗИТЕЛНИЯТ АСПЕКТ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО

Кирил Попов

web

Новата изложба на великотърновския професор по изобразителни изкуства Иван Бочев в Столичната библиотека (от 22.02.2017 г.) ме зареди експромто с простор на мислите и чувствата ми - душа и интелект имат всички, които обичат да четат картини. Бях поканен за вернисажа от главния редактор на в. "Литературен глас", поета Йордан Атанасов, един от забележителните земляци на родения в с. Драганово художник. В галерията владееше родовата памет - spiritus rector, елитарно обогатена с академичното присъствие на активно общуващия проф. Чавдар Попов, на подаряващия втори брой на сп. "Везни" писател и издател Иван Гранитски.

Протегнахме ръце за запознанство с достолепния художник, а се оказа, че се познаваме - не са една и две изложбите, на които сме се срещали. За секунда се отнесох - не е ли тази галерия в Търново и няма ли да зърна моите приятели Йордан Парушев (светла му памет) или професорите Константин Денев и Пламен Легкоступ - писал съм за тях в "Страници от картини" - І т. Но като не зърнах и проф. Станислав Памукчиев, бързо осъзнах логичното си присъствие и започнах да съзерцавам с обхванало ме вълнение визуалните изповеди и послания на проф. Иван Бочев. Пристъпвах към картините с онази предпоставеност на рецептивната си нагласа, че и това изкуство е израз на нашата въображаема представа за живота, че рисувайки истината за тялото и душата, този художник насища картините си и с идеи за превръщане на красотата, като мъдрост и истина, в оръжие, способно да спре упадъка на живота. Но бързо започнах да се чистя от заблуди - тези хрумвания се отнасят повече до рисунките и само епифеноменално за доминиращите в изложбата картини с феноменална съдържателно-емоционална идентификация на два различни вида изкуство - литература и изобразителен арт. Вглеждайки се за по-дълго в картините, озаглавени адекватно на абстрактното съдържание, изпаднах в същата емоционално-мнемонична рецептивност, с която многократно съм съзерцавал и отразявал изкуството на Симеон Венов, Любен Зидаров, Румен Скорчев, Буян Филчев, Христо Нейков... А тази вечер влизам с възхищение в класически уравновесен и категоричен графичен свят, турболентно завихрен, съставен от плъзгащи се, преплитащи се или успоредно насочени фрактали: прозирни, но и контурирани: "Опус" І, ІІ, "Профили" (По Булгаков)...

Разграничени като "Графика" (офорт, литография) и "Рисунки" (смесена техника, цветна креда), картините поглъщат вниманието ни със своята неповторимост, с алюзията, че даже нещата, които осезаваме на живо и са изобразени в някаква степен от художника, всъщност не са обективна реалност. Няма нищо нелогично в истината, че изобразеното в диптисите "Еко" и "Щит" няма реални подобия. Тези визии се уподобяват с живописен наратив, а свободата на предпазения от когнитивен дисонанс зрител е в правото си да прочете в тях лични вълнения от среща с хипертрофирани пеперуди с прозирно нежни тела. Но такава външна и произволно лична интерпретация няма нищо общо с истинския замисъл на автора да обективира метафорично в рисунките си преживявания и вълнения - драматични или пулсиращо радостни.

Задълбочавам вчувстването си в един абстрактен свят, изпълнен с въведени в изобразителен аспект литературни творби от класиката. Или както го е казал д-р Иван Александров в статията си, поместена в книгата "Драганово в щрихи" и в сп. "Везни", проф. Иван Бочев се откроява "със свой почерк и стил за пресъздаване на действителността в литературните произведения". А добре известно е, че конексивните изкуства поезия и музика са най-тясно свързани с визуалния арт...

Творческата обсебеност на проф. Иван Бочев от гения на сърцеведа Йордан Йовков, както от поезията на Ваня Петкова и от "Жертвени клади" от Асен Разцветников е повече от възхитителна. И защото я усещам като интроекция или духовно превъплъщение на художника в духовния мир на писателя. А експресията на изразните средства, лиро-епичната тоналност на графичните композиции не просто обогатяват естетическото ни познание, а и разширяват и задълбочават литературната ни просветеност. Но тъй като се стремим към лично своя стилуетна интерпретация на възхитителното арт дарование на проф. Иван Бочев, ще изразим удивлението си от неповторимия му стил, от начина, по който забележителният художник съчетава променящи ритъма си мотиви в мнемонично и емоционално силни илюстрации. Освен с точно придържане към литературния текст, този художник обогатява творението си и с идеи за загубената връзка на човека с природата, своята алергичност към изяви на индустриалния комерсиализъм или към пораждащи клаустрофобичен стрес у зрителя картини в строго викториански стил...

Нетривиалната стилистика на Иван Бочев позволява радикална реализация на летрични идеи, реакции, волеви процеси със средствата на графичното изкуство. Тя е маркирана не само с изящна техника, а и с автентичната, строго специфична у художника, чиста форма на абстрактно виждане. Да се обясни по естествено-научен път тази специфичност в натюрела на художника е невъзможно и защото в нея се долавя влияние на веристичния сюрреализъм.

Оригинален пусенист, отдаващ по-голямо значение на линията, отколкото на цвета, проф. Иван Бочев застъпва широко в графиките си структурната и съдържателна енергия на колажа (не като апликация, а в духа на сродните на колажа по взаимстване и техника понятия тифец, пастиш, римейк, комбинирана живопис, асамблаж, неодадаизъм) за създаването на различни пространства, дисхармонии или контрасти, алюзии за релеф или инталио.

В напрегнатия си стремеж да постигнем познание за стилистиката на проф. Иван Бочев най-безпроблемно стигаме до нейното определение като модерна и съвременна. Монохромността на графиките и рисунките не позволява това изкуство да се определи като фавистично или супрематично - линията в него е съвършено различно насочена и спираловидно завихрена. Спираме се асоциативно при художественото течение флуксус от втората половина на миналия век, което е освободено от абсолютна стилова определеност и възражда духа на дадаизма.

Освен за тясна тематична свързаност графиките създават и усещане, че литературната творба е само повод да се създаде една или друга композиция с поредица от сравнения и асоциации, с вярно усетени психически и други вълнения... На основание на арт-осмотичния принцип, езиково-образният модел и неговото изобразително "проециране" запазва в еднаква степен самостойното съвършенство в двугласието слово и образ, писател и художник. Точно поради тази феноменална същност на явлението, страдащото от недостиг на смислено единение, дублаж и преозначаване понятие илюстрация експлицира според нас недостатъчно изкуството на проф. Иван Бочев.

Както това добре личи от поместените в "Драганово в щрихи" и сп. "Везни" репродукции, понятието отлично пасва за по-ранни негови творби, наситени с народностни идеи, езически и митологични представи, вярвания, празници, облекла от бита на стародавните българи от Драганово. В тези визии Иван Бочев синтезира разнопсочни тематични пространства, обективира природосъобразните взаимоотношения на хомо сапиенс с представители на животинския и растителен свят; завещава на бъдещето своето преклонение към обвеяните с аурата на детския спомен и на панентеизма селски къщи.

Ретроспективният поглед върху хомогенното изкуство на този ярък творец открива различни степени в претворяването на ейдетични и романтични представи. Зрителят усеща неподражаемо силна естетическа наслада, бликаща от пластическите превъплъщения на вечни образи на българщината, на изпълнен с човечност и отдаден на ритмизиран труд селянин.

Модерен художник не само в общоисторически, а и в индивидуален аспект, проф. Иван Бочев създава изкуство, стимулирано от неговата изострена чувствителност към красотата като историческа и духовна ценност. Мястото на Маестро Иван Бочев в историята на българското изкуство се определя и от значимостта на неговата активна обществена и преподавателска дейност. Още от 1999 г. е декан на факултета по изобразително изкуство във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий. От 1996 до 2003 г. е ръководител на катедра "Рисуване", специалност "Графика". От 1990 г. е председател на Дружеството на СБХ във Велико Търново. И продължава да работи в областта на графиката, живописта и оформлението на книгата...

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.03.2017, № 3 (208)