ИЛЮСТРАЦИЯТА КАТО ИЗЯЩЕН СЪПРОВОД

Кирил Попов

web

Атанас Атанасов е отдавна известен български художник портретист, продуциращ този дублиран само технически от фотографията жанр като сложен синтез от френологичните особености на модела и начина на неговото възприемане от художника. В своята най-нова самостоятелна изложба в галерия "Арте" (26.V.-14.VІ.2016) творецът обективира по категоричен начин обогатено схващане за този вид изкуство като за релаксираща духовете на зрителите артистична игра и изящен съпровод на литературен текст. Създава измислен от фантазията си свят, населен с мистичните образи на екзалтирани и отнесени към бъдещето образи.

Изложбата е озаглавена "22 карти таро", вдъхновени от стиховете на Едгар Алън По. И както ни известява любезната галеристка Гергана Борисова, "съдържа 22 оригинални рисунки - включително и емблематичния портрет на Едгар Алън По, няколко от подготвителните скици и изключително любопитните рисунки в необичайно голям формат 150/220 см". Част от информацията към изложбата подчертава широкия тематичен диапазон и по-специфичното творческо амплоа на Атанас Атанасов в неговите миниатюри, стенописи, проекти за пощенски марки и други.

Вчувствам се в обвеяната с приглушена светлина изложба и усещам да ме облъхва странна въодушевеност, предизвикана от атмосферата на артистична игра и от нападналия ме хилоизъм, според който "материя без дух и дух без материя не може нито да съществува, нито да действа" (Гьоте). Точно от това по-философско усещане изпитвам необяснима наслада и мистичен релакс, съпроводени от размисъла, че в духа на американската холистична философия "emergeni evolution" (М. Уилър, А. Н. Уайтхед) във всяка от картините си художникът е въплътил симплифицирано и комплементарно разчленен контингент от еднородни флуиди или частици от обвеян мистично дух. И че това е толкова по-категорично, колкото по-отдалечено е изобразеното от наподобителност. И колкото по-силно е разчетен успехът на същностната значимост на съставящите цялото елементи, а не толкова на тяхната селекция по ракурс, цвят, линия и форма...

Ако се вълнуваме от семантичната натовареност на латинското понятие illustratio, осветление и нагледно изображение на литературен текст, не може да игнорираме истината, че това е много по-трудна работа за рисунка или гравюра на по-лирична творба, отколкото на по-наративната проза. В своите блестящи илюстрации Атанас Атанасов, независимо или точно заради развлекателното художествено пространство на вид игра на карти само относително се придържа към жанрово дължимите изисквания за идейно-съдържателен синхрон в изобразителното онагледяване на литературния текст. Заради това е толкова впечатляващо, че този автор е вдъхновен от мистичния поетичен гений на Едгар Алън По.

Знае се, че от всички видове изкуства книжната илюстрация най-ясно се сближава с литературата и се подчинява на нейните закони и принципи. Но на примера на изложеното изкуство в "Арте" този факт не редуцира самостоятелната художествена значимост на текст и илюстрация и те не живеят в цялостно единство от полиграфичното оформление на книгата и експресивността на образите като визия. Припомняйки си дори само отделни думи и словосъчетания в стиховете, стихосбирките, новелите, сборниците с детективно, хумористично и критично съдържание от Едгар Алън По, изпълнени с фрустриращо въздействие (убийство, черна котка, демон на извращението...), разбираме професионалния интерес на забележителния български художник към американското светило в литературата. В този аспект особено стойностни са изящните изобразителни съпроводи към словесни творби с привидно само външно реалистично съдържание, а всъщност изпълнени със символно-иносказателен оттенък, със зашифрована отпратка към исторически, митологични, мистични, рицарски и хералдични представи и асоциации; с образи на романтични красавици с атрактивно разголена визия (подходяща за модно-кабаретни подиуми); жени с провокативно прозрачни одеяния и зад будоарни завеси или залагащи на изискания вкус; притежателки на засекретени и забранени тайни; тъжни, неотведени до олтара жени с дискретен чар, обвеяни със загадъчна и даже драматична аура, като в самата поезия на Едгар Алън По ("Влюбените", "Звездите", "Луната", "Слънцето", "Магьосникът", "Папата", "Лудият", "Силата"; "Кулата", "Светът", "Дяволът", "Страшният съд"; "Колесницата", "Провесеният", "Императорът", "Отшелникът", "Справедливостта", "Смъртта", "Колелото на съдбата", "Умереността"...). Възхищавам се и съжалявам, че не съм могъл да илюстрирам моята издадена през 1998 г. от университетското издателство и наградена от СУБ книга "Бездуховността" с живописните прозрения на Атанас Атанасов от новата му изложба в "Арте". Мисля съвсем трезво и без предубеждение, че новият творчески триумф на големия художник се дължи на неговия креативен ум, на виталното творческо ядро на неговите продуктивни живописни способности като фантазия, интуиция и импровизация на мисълта... Освен че остава верен на принципиалната свързаност на илюстрация и текст, слово и образ, Атанас Атанасов улеснява читателя, тълкувайки му поетичното произведение с лично своя графична мисъл и форма, близко пространство, различен ракурс и загатвания от социално и психологическо естество.

С Атанас Атанасов се познаваме още от неговата знакова изложба в галерията на Камелия Минчева. Изложбата беше озаглавена "Креватна живопис", а художникът анихилира артистичната и еротична извисеност в картините си и от мащабната експозиция през 2014 г. в галерия "Средец". Познавам изключителната толерантност на този творец към различни становища за своето изкуство. "Как да ви наричам?", бях го запитал веднъж. "Ами Наско, какво толкова!", отвърна ми. Но това съгласие за по-неофициален контакт не хвана дикиш. Наско продължи да се обръща към мен с г-н Попов, а аз продължавах да гледам моя събеседник как си играе с боята, а накрая да ми каже, че не знае какво се е получило. Реакцията от моя страна и досега продължава да е не просто апробативна, а възхитителна - усещането ми е, че изобразеното е много по-артистично, благоприятно за съзерцание, познание и настроение, поражда у мене по закона на английския физиолог Уилям Бенджамин Карпентър странни импулси за подражание, отколкото много по-силния реален обект, който живописва метафизично. Това ме довежда и досега до откриването в изкуството на Атанас Атанасов на елементи както от веристичен сюрреализъм, така и от магически реализъм.

Изложбата, отличаваща се със силно редуцирано равновесие между реалното и имагинерното, излъчва наслада и от майсторското съчетание на онтологични и трансцендентни същности и представи. Както за всяко модерно изкуство, изложеното в галерия "Арте" само в много ограничени и гранични форми може да допусне съмнение в априорността на един от двата еквивалента в противоречивото единство от реална и трансцендентна тоналност. Или - в намерените от художника автономни и изящни изобразителни възможности за ритъм, цвят, форма, атитюд...

Доведено до специфичната логика на авторската стилистика, изкуството на Атанас Атанасов все още не е достигнало абсолютните граници на абстрактното изразяване и изобразяване. Затова е по-резонно, по-категорично да се говори за символика и даже за музика в този вид арт. Зрителят ще долови от картините звуци от фантазия, поема, скерцо - в живо и игриво темпо и с триделна структура...

Изкуството на Атанас Атанасов се подчинява на абсолютния език на формата, но е трудно засега да се прогнозира дали ще направи една от многобройните познати и непознати крачки към крайния полюс на безпредметно-абстрактното изкуство, или ще постигне ново съвършенство в някаква междинна степен, в която редуцираната предметност и използването на баграта като средство за емоционално въздействие ще усили артистично-символната игра за трансформация на сетивното и релаксиращо или задълбочаващо духа настроение.

От общуването ми с Атанас Атанасов знам, че е скептично настроен към претенции за непогрешима гледна точка към своето изкуство. Привърженик е на свободното тълкуване със задаване на въпроси и постигане на различни гледища. А затрудненията в този аспект възникват от непримиримите становища за кого е предназначено изкуството - за масовата публика от лаици или за художествено просветените.

Илюстрациите на Атанас Атанасов бележат нов етап в развитието на жанра и заживяват свой живот сега и в далечно бъдеще. Затова и считам неговата изложба за връхно постижение. С нея художникът се явява на сцената на БИИ като основоположник на нов вид илюстрация, която не повтаря визуално литературния текст, а се експлицира като римейк, духовно изтънчен и наситен с игрово опиянение.

В своята критична напрегнатост да възприема и оценя даже и само за себе си великолепното изкуство на Атанас Атанасов впрягам и фактите, че е възпитаник на проф. Светлин Русев в НХА - София; че е изпълнил новоизлязлата книга "Едгар Алън По/езия" със свои илюстрации; 15-годишен творчески труд го свързва с италианското издание "Lo Scarabeo" и заедно с легендата Джордано Берти изработва няколко комплекта от карти "Таро", вдъхновени от творчеството на Йеронимус Бош, Андрея Мантея, Леонардо да Винчи. Но изкуството по принцип рядко се обяснява в неточната атмосфера на познанието. Като всеки автентичен творец и този художник е рожба на своето време и отразява спонтанно съпротивата си срещу проявите на бездуховност, морална и политическа деградация. Но върши това не с картини в стил "грозен реализъм", а с високо интелектуална и елегантно-артистична дистанцираност от грозотията на живота. А по този начин отправя визуалните си послания и далече от своето време...

© Кирил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.07.2016, № 7 (200)