|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОНОГРАФИЯТА "НЕВЕРБАЛНИ АСПЕКТИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ. ЕКСТРАЛИНГВИСТИЧЕН 4D ПОДХОД КЪМ ЕЗИКА" НА ИВАЙЛО ПЕЕВ - "ПОЛИМЕТРИЧНО" КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕЙоана Павлова Монографичният труд на Ивайло Пеев е посветен на актуална за съвременния 21. век тематика, каквато е невербалната комуникация и езикът на тялото, в методиката на чуждоезиковото обучение. Обхватът и разработката на темите в труда в известна степен "надскачат" заложеното в неговото заглавие, тъй като авторът се спира на широк кръг от въпроси, за които така формулираното заглавие не подсказва. В текста прозира анализаторският опит на автора в областта на теорията на невербалната комуникация и езика на тялото от дисертационния му труд "Езици на телесното в прозата на А. П. Чехов"1, като в монографичното изследване теорията е притеглена към практиката на чуждоезиковото обучение и приложната лингвистика. Заявката, която прави И. Пеев във Въведението на книгата, е изразена по следния начин: "Идеята ни е да мислим, анализираме и репрезентираме езика в неговата многоаспектност, многоплановост, многопластовост на употребите му, през динамиката и свързаността му с неговите носители, или казано иначе - да виждаме, мислим и представяме езика в неговото комуникативно битие, да разширим границите и преодолеем ограниченията. Да го разглеждаме и изследваме като "4D продукт" на човешката култура, като най-висше човешко достижение, на базата на което се моделира целият ни съвременен свят и цивилизация." Асоциирането на езика със съвременните технологии и стремежът към все по-реалистично и осезаемо представяне на медийно съдържание не е просто атрактивна езикова игра за привличане погледа на четящия потребител от заглавието на книгата, а промислена идея, формулирана в обоснована теза, която авторът защитава в изследването. Един от мотивите за вглеждането в параезиковите и екстралингвистични елементи при обучението по чужд език е, че "Често параезиковият елемент в езиковото обучение, в неговата теория и практика, бива пропускан, вниманието е фокусирано върху "написаното", езикът в неговия формализиран абстрактен вариант, усвояван през графиката му, четенето, слушането (най-често само глас/гласове, записани на аудио носител), наизустяването и възпроизвеждането на не съвсем точни и премислени думи, фрази и текстове." Впечатление прави широката осведоменост на автора в областта на теорията и приложните аспекти на обучението по чужд език, и по-специално на българският език за чужденци, от научни публикации от 60-те години до днес, което дава сериозна основа на настоящото изследване. В структурен аспект монографичното изследване се състои от въведение, четири глави, заключение и използвана литература, като отделните части като цяло са добре балансирани в композицията на текста. Впечатление в първа глава, "Тялото и неговият език. Поглед към историята", прави доброто познаване на въпросите за езика на тялото и интерпретацията на телесните кодове, разчитането им през различни методологични оптики, за което, както бе споменато по-горе, несъмнено принос има работата на автора по дисертационния му труд, но също така се вижда, че библиографията е осъвременена, преосмислена и практически притеглена към сферата на чуждоезиковото обучение. Авторът тръгва от тезата, че и двата израза - вербален и невербален, са продуцирани от едно и също тяло, което притежава индивидуална психика, която заявява себе си посредством инструментите и каналите, които притежава. И от тук - комуникативната "норма" е винаги етнонационално и социокултурно обусловена и маркирана, което ясно показва и нейната значимост по отношение на цялостното възприемане на посланието, състоящо се от двата елемента - вербален и невербален, словесен и телесен" (вж. Пеев 2018: 48). Несъмнено приносна е и втората глава, "Българският" език на тялото", на изследването, в която са засегнати теми, свързани със спецификата на българската култура и език, в нея може да бъде разчетена и заявка за бъдещи разработки. Авторът тръгва от тезата, че "Езикът е неразривно свързан с неговите носители, техния социален и културен живот, с техния бит и обичаи, едновременно отразяващи и моделиращи световъзприятията им." (Пеев 2018: 125), постановка, която наглед пределно логична и ясна, но която е малко разработвана в българската лингвистика, а още по-малко в теорията на чуждоезиковото обучение. Следващите две части ("Физиология" на обучението" и "Езикът на тялото и академичната комуникация") са несъмнено ценни от методическа гледна точка, авторът е добре запознат с методиките на обучението по български език за чужденци от поставянето на началото му през 60-те години на 20. век до днес, като на базата на прочетеното и анализираното изказва свои тези и визии, осмислени и през практическия му опит като преподавател и изследовател. Отчитането на модерните технологии и дигитализирането на съвременния свят и дейностите, свързани с образование, правят изследването иновативно и в крак със съвременните тенденции в чуждоезиковото обучение и образование като цяло. Разгледани са подробно позициите и "ролите" на обучаващ и обучаем в процеса при усвояването на чужд език, видени през комуникативните аспекти в търсените резултати от страна на обучаемите. Цялостното впечатление от текста е сериозна теоретична подготовка (използваната и цитирана библиография е над 170 заглавия), която е осмислена и практически проверена в занятия по български език с чужденци, а също така и в експерименти по научноизследователски проекти, както отбелязва самият автор. На базата на това съчетаване на гледните точки през теорията и практиката монографичното изследване придобива пълнота на текста, която би удовлетворила професионалисти лингвисти, а също така и педагози от различни области. В текста могат да бъдат открити и някои грапавини, в които личат времевите интервали на писане на някои от главите и техните подчасти, по наше мнение някои части могат да бъдат съкратени за сметка на други, които от своя страна имат потенциала да се разширят, задълбочат и детайлизират. Без съмнение, монографичното изследване на Ивайло Пеев "Невербални аспекти в чуждоезиковото обучение. Екстралингвистичен 4D подход към езика" е приносно за съвременната методика на обучението по чужд език и приложна лингвистика. То би представлявало интерес за филологическата и преподавателска общност по езици, а също така би било полезно и като ръководство, своебразен "справочник", за преподаватели по различни дисциплини във висшите училища.
БЕЛЕЖКИ 1. Авторефератът на дисертационния труд на Ивайло Пеев може да се прочете в НАБИС репозиториум - Пеев (2016) [обратно]
ЛИТЕРАТУРА Пеев 2016: Пеев, Ивайло. Езици на телесното в прозата на А. П. Чехов. Автореферат. // НАБИС репозиториум, 2016 <http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/bul/75531c7d-1b67-46b5-9c5e-53024c469cad?tk=dVMcfRtnRrWcXlMCTEacrQAAAABenNDO.rJk1lSxb0l8BXeClY8HPsw> (20.04.2020).
Пеев, Ивайло. Невербални аспекти в чуждоезиковото обучение. Екстралингвистичен 4D подход към езика. София: ТУ - София, 2018.
© Йоана Павлова
|