УСМИВКА

web | Зрея в мълчанието

Измамно мила, тя излиза
пред публичния дом на твоята душа,
когато силните съдбата ти чертаят.
Когато се страхуваш за уюта
в очите на жена си (през притворство
отблъснала отново самотата ти
за временното коленичило покорство
на нечие обмислено приятелство) -
увисва като жалка дрипа тя
по остриетата на здравите ти зъби...
Мъчителни са срещите с ония,
в борба със себе си запазили това,
което ти заложи и загуби.
Възходът - златната верига -
превива с тежестта си твоя врат.
Гръбнакът ти на подчинение привикна.
Но унижената ти гордост,
страхът, омразата, лъжата
ръмжат във черепната клетка.
И твоята усмивка се озъбва,
на себе си самата озлобена.
Ще я захвърлиш някой ден
като повяхнала жена, с която
до смърт сте си омръзнали.
А ти?
За тебе вече път обратен няма.
И през безумството на зло страдание
душата ти ще се превърне в мъртъв дом,
където призраците на доброто в тебе
със присмех се замерват и настава
дълбока непрогледна тъмнина.

© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016

Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.