ТРИСТИШИЯ

web | Зрея в мълчанието

*

Съзирам смисъл висш в случайността.
Навременно е често закъснялото,
пропуснатото - милост от съдбата.

*

От болка и безпомощност удари своя син
                                                                    пораснал -
нов влог към пропастта, която ви дели,
и точно попадение в сърцето ти кървящо.

*

Смирената отдаденост на цветето,
на кучето предаността безмерна -
лек срещу болка от неблагодарността.

*

Гневът ти, тъмната ненавист
изстреляха юмрука ти в лицето му.
Едва ли ти олекна след това.

*

Сиромахкинята от нашия квартал гладува,
за да изхранва няколко бездомни кучета,
даряващи я с благодарност и любов.

*

Рак покоси детето на съседите.
Зазида се в скръбта си бабата -
жив призрак, от отвъдното дошъл.

*

Потребността ти от изява те превърна
в камшик, свистящ над чуждите души,
с претенцията за привързаност и обич.

*

Любов - като мелачка за месо,
с възвишената цел: от жива плът
прекрасен шницел да направиш.

*

Дори и на съдбовните въпроси
аз знаех отговорите на младини.
Сега отвръщам все по-често със "Не знам".

*

Годините-лихвари са си взели
обратно даденото щедро някога:
талант, осанка, хубост, доброта.

*

Сред пищни рози и божури -
невен: букет слънца, пламтящи
на спомена в бакъреното менче.

*

Черешата, натегнала от плод,
с предизвикателството на кокетка
предлага щедрите си дарове.

*

"Богатствата ми са у мене" -
какво по-мъдро утешение
за твоята космична самота?

*

Починалите - според некролозите -
                                      са най-добрите.
И нас ще ни признаят за такива,
когато се преселим във отвъдното.

*

Какви прекрасни екземпляри
от всички животински видове
в голямата човешка джунгла...

*

"Задоволяваш се с трохите на живота!" -
упрекват ме понякога дори и близки хора.
Това е моят начин да живея, без да се
                                                      презирам.

*

Трудът - благословено обиталище,
сънят - спасително убежище,
забравата - лечител милостив...

*

Старицата едва върви. От болестта
ръцете ѝ треперят, но полива
цветята си с любов и им говори.

*

Съвсем обикновени думи, но цял свят
от пориви добри внезапно ми разкриха.
Сега в душата ми помръкнала ухае.

*

Терлиците, оплетени от майка ми,
ме стоплят в неочаквания юлски студ
и мигове - забравени, но скъпи - възкресяват.

*

По пейките на Белградската гара
спяха бездомни, като всяка нощ.
Съчувствах им - от спалния вагон...

*

Тя нищо не харесваше в съпруга си,
а може би презираше и себе си,
че се е изтъргувала на недобра цена.

*

Цял ден момчето и момичето си чуруликаха -
безгрижни птички без гнездо, но на които
принадлежеше този ненагледен божи свят.

*

И тая пролет в цвят се премени черешата.
Отгледа щедър плод, макар и с червеи.
Опитвам се да разбера безсмисленото ѝ усилие.

*

От хиляди професии избираме една.
С малцина се познаваме и сме приятели.
От толкова пропуснати възможности горчи.

*

Ако ни беше дадено да знаем
какво на другите човеци причиняваме,
дали ще се опитаме да бъдем по-добри?

*

Жито - като море от златни класове,
и нито стрък зелен - ни мак, ни бурен.
Стопаните на тази нива искам да прегърна.

*

Събуди в мене завист младата жена,
владееща и себе си, и своя спътник
с интелигентната си женственост и чар.

*

Получих картичка от моята приятелка.
Написала бе само: "Аз със аз".
Не мога нито дума да прибавя.

*

Седя под млада плачеща върба.
Докосва с клонки раменете ми понякога
и си говоря с нея като с палаво дете.

*

Страхувам се понякога, че времето изтича,
макар че и до днес не ми е ясно
какво не бива всъщност да пропусна.

*

Оглежда се наляво и надясно гларусът.
Избира следващата си наивна жертва.
И все пак ми се иска да ме забележи.

*

Мъжът - красив, със съвършена фигура.
Жената - едра, грозна, обезформена.
Какво ли двамата ги е събрало?

*

Споменът за райската градина може би
е жив, та сме се втурнали към плажа
с ненаситен глад за голота.

*

Сребрист кок, фина блуза, бял костюм...
Старицата с изящество се храни:
красива в края на житейския си маратон.

*

Да можех винаги с очите на възторжено дете,
като по време на пътуване, света да
                                                                  възприемам.
Бих имала на птиците завидната съдба.

*

Кураж се иска и по-малко гордост,
за да откъснеш плодовете на живота:
и ти, и те накрая ще презреят.

*

Душата ми е като на дете.
Подскача ми се и светът е пъстър.
Но да ги нямаше издайниците бръчки...

*

Един самотен слънчоглед
сияе покрай влаковата линия
като семафор: "Пътят е свободен!".

*

Спокойствие и самоуважение излъчват хората
и домовете им, и улиците, и децата им,
но по-голяма става болката ми от това.

*

Бурен е погълнал двора.
Къщата със спуснатите щори
е като мъртвец в ковчег.

*

Говорим на унгарски трите:
рускиня, българка, американка.
Светът изглежда светъл и добър.

*

Не са ли стиховете като патерици за поета -
така безпомощен и уязвим, за да премине
през тоя нараняващ и самотен свят?

*

Сред всичките портрети на аристократи -
                            грозновати и високомерни,
в двореца в Кестхей - нежно и мечтателно
                                                                    лице.
Как ли е зъзнала душата на девойката
                        сред толкова студенина?

*

Разцепено на две от гръм дърво,
но продължава да живее -
като човек, от мъка поразен.

*

Най-хубавото от най-хубавото си поискай
дори ако си сетният бедняк,
за да те забележи някога късметът.

*

Лебеди и хора - в езерото заедно.
Вавилон от всякакви езици.
Сякаш се завръщам в древността.

*

Парцаливи, неумити,
но с дете в количката
и с препълнени сърца.

*

Дали не им е неуютно
на розите, в града преселени,
или са се погражданили вече?

*

Майката напомня костенурка,
а синът се е изпъчил.
Тъжна компенсация, нали?

*

Мъж и жена - държат се за ръце:
богати с трите си деца
и с мъдростта на всичко да се радват.

*

Каква прекрасна гледка: три момченца -
три голи босоноги щъркелчета,
и бдящият, грижовен татко с тях.

*

Едно дърво под пищната си сянка
в задушен юлски ден ме приюти.
Не трябваше ли да изпитам благодарност?

© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016

Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.