Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪЗЕРЦАНИЕ
web | Зрея в мълчанието
Детство мое, в кърпени сандалки,
с плитчици, завързани с конци,
пак ми се усмихваш от портрета.
(Станали са вече само спомен светъл
и разсърдените бащини ръце,
и раняващите укори на мама.)
Цялото - готово да политнеш,
цяло - смътен порив и копнеж,
с изгрев мек на женственост в очите.
Ще задърпат скритите си нишки дните
и като насън съдбата си - игра,
в унес ще играе слънчевата кукла.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|