|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪМНЕНИЕ
web | Зрея в мълчанието
Унижавана, отричана, презряна,
съдена за древната ѝ слабост,
тя отново и отново побеждава
и е моя властна господарка
и най-истинска: жената в мен.
Всичко друго, трупано с години
упорито, дълго, мълчаливо,
бавно от душата ми се свлича
и сърцето ми като сълза изгрява
в чашките на мъжките очи.
В оня миг, когато се потапям,
озарена с чистота и святост,
в меките вълни от нежност,
най-доброто в мене като пламък
осветява чудната резба, която
изранената ми същност крие.
В този свят мъжете са създали
най-великите неща и мисли.
Но не са ли предопределени за жената
обичта, съчувствието, добротата
като висш и благороден смисъл
на живота на един човек?
Истината аз напразно търся -
ту е близко, ту ми се изплъзва
и непостижима, някъде се губи,
мъдро скрила своите следи.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|