Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЕГА, СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ
web | Зрея в мълчанието
Под ударите звънки на капчуците,
пред стъклените сцени на витрините
ви чаках. Идвахте самоуверени,
небрежни. И започваше отново:
с почти нескрито озлобление
наказвахте и себе си, и мене
за моята момичешка природа,
за неизбежното си поражение
пред изгрева на коленете,
за думите на преклонение,
които устните ви гладни
изричаха, сами повярвали
на любовта си в кратката лъжа.
Като пчела в безплодна пролет
аз не намерих свойте цветове...
Сега, след толкова години,
нечакани и нежелани,
в съня ми идвате. Разбивате
стените болни на забравата
и върху вашите лица
ръмжи втвърдената умора
от старото, дотегнало повтаряне
на влюбвания и раздели.
Защо ли трябваше, защо ли?...
Капчуците навън звънят:
за някого, за някое момиче
започваше, започваше кръгът.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|