Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СБОГУВАНЕ С ОБЗОР
web | Зрея в мълчанието
Ще взема метлата -
старата уморена метла,
и с нея ще помета
нашите стъпки.
Упоритите песъчинки
упорито ще се промъкват,
за да останат и утре
след нас;
за да бъде със нещо
тази стая все още и наша,
когато с големия куфар
отнесем безпорядъка
на петнадесет слънчеви дни.
Ето розова мидичка -
малък дар от морето
за сина ми златистосияещ.
Ще си тръгнем.
И само в съня ни
ще се връщат шумът на вълните
и тъгата по нещо загубено,
което не ще се повтори.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|