Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАЗДЯЛА
web | Зрея в мълчанието
Тръгвам. Отнася ме автобусът.
Загубих те. Къде си? Няма те.
Викам те с разтреперани устни,
скрита зад нечие рамо.
Бялото петно на детската риза
се стопи в пъстрите изпращачи.
Как да те видя? Така си наблизо.
Храбра уж бях, а ще заплача.
След миг ще ме изтръгне из корен
гигантската небесна птица.
Антарктидата от облаци горе
ще заслепи всички зеници.
Цяла от пътища насечена,
после земята ще се провиди.
Ти ще оставаш все по-далече:
вечност, дордето отново те видя...
Тръгвам. Отнасям те - рана в сърцето:
онемял, подпрян на една колона,
примирен, бунтуващ се не по детски,
и безутешните сълзи се ронят.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|