|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАКЕТА
web | Зрея в мълчанието
Като бавен шлеп, от мисли
и от грижи претоварен,
аз едва вървя. Наблизко,
завладели тротоара,
гологлавите хлапета
с бузи пламналочервени
майсторят сами ракета
с чудно детско вдъхновение.
Още миг - и ще прониже
синевата на небето.
А възторгът им безгрижен
и надеждите им светли
като приказна опашка,
към хвърчило прикачена,
ще я следват. В пътя прашен,
простичка, несъвършена,
ако челото си пръсне,
ако в пепел се превърне,
друга ще захванат, дръзки,
сигурни, че ще се върне...
Радвам им се като старост,
от надежди уморена.
Как сърцето да накарам -
след безброй изпепелени
пратеници на доброто -
към човешката вселена
с вяра нови да изпрати
с чудно детско вдъхновение?
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|