Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРАВНУЧКА НА ЕЛЕНА
web | Зрея в мълчанието
С век от тебе се отдалечавам -
намота се моето кълбо с годините,
но едва сега те доближавам -
незабравена, но и непостигната.
Зидовете вече са порутени,
слепите прозорци са в музея.
Скитат нощем ветрове залутани,
бродят в мрака призраци и феи
под дърветата - разпятия самотни.
Но предсмъртното ти завещание -
за нуждаещи се, за сиротни
твоят дом пристанище да стане -
още ни тревожи и въздига.
В паметта ни образът ти броди.
Твоя кръв съм, а не ми достигат
силата ти, мъжката ти строгост.
Уж лежиш под бурен и забрава,
уж в различно време сме родени,
а неуловимо продължаваш
като съдница да бдиш над мене.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|