Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСВЕЩЕНИЕ
web | Зрея в мълчанието
И все се връщаш в моя сън нечакан,
не ни делят омраза и обиди.
Очите ми сега не са разплакани.
Не те заклинам: "Нека да си ида...".
И всичко е като преди, но само
без болка и като на филм красиво.
На сутринта разбирам, че те няма,
и с тебе сякаш нещо си отива.
А всъщност ти си ми така далечен,
изстрадан, опознат, свален от трона,
че нито снимка, нито дума вече
с тъга за миналото ми напомня.
Приписвах ти пророческа способност
в копнежа си за обич и закрила.
А ти поиска с грубост да заробиш
душата ми - объркан и безсилен.
Избистрена като небе след буря,
в раздялата разбрах не само тебе.
Щастлив ли си? Ти в любовта се втурна,
аз, струва ми се, вече я погребах.
И все едно добро ли беше, зло ли,
не те виня, не жаля, нито мога
да върна времето по своя воля:
остава пепел подир всеки огън.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|