|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Зрея в мълчанието
Нито Балчик, нито Каварна,
нито летуване в Хисар.
Количка, скалпел и навярно
в сърцето страх като ханджар.
Опитваш се да проумееш
защо, кога, в какво сгреши.
По божия закон живееш.
Човешкия ли наруши?
Сега избирай как нататък
да придадеш на всеки ден
значимост, че ще бъде кратък,
защото ти е подарен.
За утре нищо не отлагай,
обичай и благодари.
Приятелството - висше благо,
пази от себе си дори
и неизречените думи
изговори, не ги пести,
но в този свят - тържище шумно,
ти с тишина се обгради.
Със звук и багри омагьосва
земята - този тайнствен свят,
и с бездните си те докосва
космическият необят.
И в ада бе, и в небесата,
опита жило и нектар.
Навярно Бог ни е изпратил
страданието като дар -
да просветли ума ни мрачен,
да ни напомни участта:
до време по земята крачим,
без край е само вечността.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|