Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАД БЕЗДНАТА
web | Зрея в мълчанието
Как е тихо, тихо в мене.
Въздухът е уморено-нежен.
Стъпвам като в сън, ефирно лека.
Търся все да съм сама.
И пред огледалото заставам:
тънките дантели на бельото
върху мургавото стройно тяло
ме превръщат в крехка бяла фея.
Цялата съм чувство и трептене
в звездната мъгла от смътни мисли.
Онзи мъж, подобен на морето,
с погледите си нозете ми оплете
и над бездната от сладка неизвестност
ме люлее в меката си пяна,
лекомислен, сигурен и страшен.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|