Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА ТРАМВАЙНАТА СПИРКА
web | Зрея в мълчанието
Ах, как се връщах у дома,
когато в моите уши бучеше
хилядагласно ехо на смеха
на женските изваяни лица,
зачеркващи ме с хубостта си.
А огледалото измъчено
ме галеше с ръката на надеждата,
когато с часове го питах
възможно ли е чудо да се случи...
Днес, мъничка и вехтичка, стоя
на спирката. И пак минават
като изящни статуетки
боготворените жени.
Но дявол някакъв във мене
ме кара да се завъртя
като безгрижен детски пумпал
върху гърдите на земята
и с обич да подам ръка
на босоногите хлапета
от нашия зелен квартал,
изровен цял от дъждовете.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|