Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЮБОВ
web | Зрея в мълчанието
Нима така отдавна беше,
когато неумело и смутено
към мене устните си сведе
за първи път едно момче;
онази вечер, след която
момичетата вече не танцуваха
по две, а с разтреперани сърца
очакваха като разпукнат цвят
една ръка да ги откъсне.
Нима така отдавна беше,
когато можеха сълзите
да се усмихнат, отразили
едно-единствено лице;
когато можех да си тръгна
сама в дъжда и цяла мокра,
върху леглото да се хвърлям,
да плача дълго от любов...
Нима така отдавна беше.
Навярно с век съм остаряла,
та ми се струва, че при мене
тя никога не е била.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|