Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАФЕНЕ
web | Зрея в мълчанието
Пред чаша кола или ананас
с въжетата на волята привързвам
насиленото си присъствие.
Оплешивелите величия
като изкусни паяци плетат
невидимите нишки на влиянието.
Уплахата от утрешната зима
наднича тайно през очите им,
привикнали на купени наслади.
Момиче с поглед на кошута
с изящното си неведение
върви към своята съдба.
Тук идват често и момчета
със упоритата надежда
да скъсат стегнатия обръч
към пътя на известността.
Едни успяват, други се отказват,
пропиват се понякога, скърбят.
А аз си казвам: трябва да остана,
на тази жива сцена зрител.
Щом свършат силите ми, ставам
и се завръщам благодарна
в утехата на неизвестността.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|