Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗПИТАНИЕ
web | Зрея в мълчанието
Едно сърце човешко на кръстопътна възраст.
Очи, които питат. Заключена уста.
Без зарево усмивка: заплете своя възел
рушително, съдбовно и сладко любовта.
Пренесена през степи, през векове и хора,
от матовите скули ме гледа древността.
Върху овала женствен през мекота и гордост
ухае на какао и мляко младостта.
В бадемовия поглед е ранна топла есен:
листата бавно капят и златото звъни.
Струят косите тъмни като старинна песен,
донесла звездни тайни от приказни страни.
Безпаметно се мята в кафеза си отключен:
тук я огряват с обич две детски сърчица,
но с онзи, от когото крилата си получи,
се разминават с болка, с измъчени лица.
Едно сърце човешко на кръстопътна възраст.
Не я съдете строго. Обича. Затова.
Ако прекрачи прага, слънцата ще замръзнат.
На рамото любимо обронила глава,
тя вечно ще се пита: защо, какво получи,
отново раздвоена, помръкнала, сама.
Сега небе бленува в кафеза си отключен,
а после ще се връща в съня си у дома.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|