Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИДИ СИ И НЕ СЕ ЗАВРЪЩАЙ...
web | Зрея в мълчанието
Ти като чайка сряза тишината,
с крило досегнал дълбината
на равновесието и покоя.
Познавам севера и зноя
и хапката, която не засища.
Аз съм угаснало огнище.
Иди си и не се завръщай...
Душата ми - стихия, бент не дири,
от красота възкръсва и умира.
Аз целостта ѝ светла ще опазя
от полуобич и полуомраза.
Пониква роза върху всяка рана -
от аромат на рози съм пияна.
Иди си и не се завръщай...
Аз искам и не мога да съм твоя.
Когато се изгубиш зад завоя,
знам, ехото на стъпките ти в мене
ще звънне като острие студено
и в празното пространство зад стените
сама ще срещам и изпращам дните.
Иди си и не се завръщай...
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|