|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
И НЕ СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО
web | Зрея в мълчанието
В опразнения стар трамвай
до посивялата кондукторка
гореше слънцето на твоите коси.
Той като вятър през отворена врата
нахлу внезапно между двете спирки
и точният му поглед долови
на младостта пробудената тръпка.
Ти с предпазлива рязкост слагаш
юмручета пред опитната наглост.
Не знаеш ти, но знае той,
че само пет-шест спирки го делят
от оня миг, когато в твоята усмивка
ще се стопят парченцата враждебност.
Ще споделите самотата на нощта...
Ще ти остане смътното усещане
за развълнувана тревожност.
Ще си припомняш мургавата кожа,
къдриците, над челото тъмнеещи,
и острата брада, едва набола.
А думите? Какво са думите за тебе,
щом не познаваш скрития им смисъл?
След седмица и споменът ще избледнее
като басмена овехтяла рокля,
която с друга ще смениш.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|