Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДРАМА
web | Зрея в мълчанието
На едно леко момиче
от нашия целомъдрен град
Блъска се уплашено в гърдите
твоят плах и кокетиращ смях.
А като подгонени очите ти
спират се напрегнато и в страх
пред човека, който ти се струва,
че се взира в смътните следи
на пътеки тъмни, пропътувани
от душата. В твоите гърди -
както в мрежа рибата умира -
тъй сърцето почва да тежи.
Вярва ли, или те подозира?
Цяла се объркваш от лъжи.
Нещо те опарва. На килима
виждаш - твоето кафе дими.
Ти замръзваш като клонка зиме.
И покапват сълзите сами...
Ще се върнеш в своя дом далечен
като кораб, от скали разбит.
Нещо си отиде тази вечер:
най-доброто в тебе може би.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|