Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БАЛАДА ЗА ВЪРХА
web | Зрея в мълчанието
Той беше най-висок от върховете.
Протегнал дланите си каменни,
загребваше от светлината
и пиеше на глътки жадни.
И всякога със своя собствен глас
отвръщаше на ветровете.
Но ни изглеждаше премного ъгловат,
премного гордо челото му ни се стори,
премного дързък - неговият говор.
Тогава
забихме кирки в силната му гръд,
за да я поберем във рамките на пътя.
Но стигнаха малцина до върха.
С чело, опряно в небесата,
мълчеше той над нас
и рядко
засенчваше гъст облак
очите му от светли езера.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|