АСАНСЬОРЪТ

web | Зрея в мълчанието

Чувам го шумно да се изкачва.
Спря ли? Като че ли долавям говор.
Сърцето ми - в гърлото. Цялата съм очакване.
Звънец. И - "Мамо, аз съм". Втурвам се да отворя.
Синът ми изпълва догоре вратата.
Чета по лицето му - животът го притиска.
Като на тръни седи. Дошъл е закратко.
А да се сгуши до мен, така му се иска...
Но все по-рядко душата си разкрива:
жали ме, сам да се справя, опитва.
"Нещо ще хапнеш ли?" - предлагам му боязливо.
Не го разпитвам. Гледам го ненаситно.
Тръгва си. Изпращам го усмихната.
"Мамо, и да не забравиш да се заключиш."
И става отново оглушително тихо.
Ще почета. После телевизора ще включа.
Ще си забраня да ме спохождат глупави мисли
и ще се присмивам на себе си, когато,
дочула шума на асансьора, ми се прииска
все пак да погледна през шпионката на вратата.

© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016

Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.