Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
XX ВЕК
web | Зрея в мълчанието
Целуват се момичетата и момчетата
на спирките, в трамваите, в метрото,
усамотени като в дом с пердета,
с полуромантика, с полуеротика.
В два пръстена ръце заключени,
стоят на острова на нежността си.
Инстинктът за защита ги научи
да се лекуват с обич при опасност.
Привикналите погледи студено
се плъзгат покрай тях почти без укор,
без завист, без омраза, уморени,
дори без порив да дадат поука.
Целуват се момичетата и момчетата.
Семейството си, времето отричат.
Превземат вечер кафенетата
в безгрижното си безпаричие.
В свой свят без президенти и конгреси,
без най-модерни средства за убиване,
със смях обръщат гръб на интересите,
изисканото облекло презират.
И в джинсите си стари и износени,
с пуловери и якета, небрежни,
ни гледат с недоверие, изкосо,
и ни наказват с дръзката си нежност.
На музиката в царството щастливо
те без преврати свалят, короноват,
и ритми като слънчев дъжд изливат
в кръвта им сладка огнена отрова.
А тялото по своя вътрешна повеля
душата претворява във движение:
надежди стари, скорошни раздели,
възторзи и победи, поражения.
И някъде над всичко само тази
молитва: любовта им да е жива -
спасителният пояс сред омрази,
сред равнодушие и пресметливост.
В пристанището на дома се връщат:
стени и кухня, сметки и пестене.
Парите значат хляб, кола и къща,
удобство, сигурност и отчуждение.
На входа самотата ги причаква.
Отварят се незаздравели рани.
И ако някой някога заплаква,
сълзите му са думи премълчани.
Целуват се момичетата и момчетата.
Държат ръцете си отчаяно и гордо.
Все по-студено става на планетата
и все по-малко се обичат хората.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|