Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ЕДИН ЛЕТЕН ДЕН
НА 1977 ГОДИНА
web | Зрея в мълчанието
Люшкат ме ветровете
в амплитуди отчаяни
като няма камбана
без равновесие.
Стигам дъното на отчуждението.
Аз познавам дъха му -
тъмна рана разцъфнала.
Ти - отдавна забравен -
хвърляш спасителна стълбичка
от ухаещи думи,
от слънце и нежност.
Тъмнината ме дърпа назад.
Тръгвам бавно нагоре.
Замирисва на дъжд и трева.
От глухарчета - облак.
Сред него - синът ни,
всички златни юзди на лъчите
взел в ръце да подкара
колесница за трима.
Но годините са затрупали
вече пътя към тебе.
Нереално е всяко докосване.
От зениците капе тъга.
Едно малко момче
си отива разплакано:
колесницата тръгна сама.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.
|