СГЪСТЕНА МЪДРОСТ

web | Светът в капка роса

*

Изящен профил.
Съскащ раздвоен език.
Каква порода!

*

Книга - приятел.
Предлага ти доброта
ненатрапчиво.

*

В окото - сълза.
Сърцето - уплашено.
Краят на пътя.

*

Мечтана любов.
Защо толкова боли
от сладостта ти?

*

Само Бог знае
предназначението
на всяко нещо.

*

Толкова много
малкото притежава.
Дано го видим.

*

Дамоклев меч е
да знаеш, че си смъртен.
Горчива милост!

*

На вид безлична,
велика в същността си -
Земя прамайка.

*

Хора с бастуни -
трикраките човеци
се умножават.

*

Новата книга -
камъче в грамадата.
Ще се въздържа.

*

Всеки говори
на свой език.
Има ли школа за твоя?

*

Мълчанието -
от думите по-мъдро.
Самоприсъда.

*

Смехът-искрица
разпалва буен огън.
И става светло.

*

Студ - в костите ми.
Но в душата също студ.
Пални свещица.

*

Товар от мисли,
от укори и болка.
Търсиш камила.

*

Ако се сринеш,
нека си за другите
едно стъпало.

*

Стомахът ти с власт
огромна разполага -
ще те премаже.

*

Стени различни.
Животът ни е опит
да ги разбием.

*

Кое е мое,
като ме формирате
в своя програма?

*

Опитомявам.
Учи ме Екзюпери
да съм щастлива.

*

Бъди отдаден.
Думите ще покориш,
смирявайки се.

*

Лъжата шества
по света тържествено
и май си вярва.

*

Светът ме плаши.
Понякога се радвам,
че остарявам.

*

Ще споделиш ли?
Да надмогнеш гордостта,
е нужна сила.

*

Ако с приятел
те надари съдбата,
благодари й.

*

Вещи край мене -
от безименни хора
са сътворени.

*

Не те харесвам.
Ти не харесваш мене.
Да се разминем.

*

Товарни коне.
Не им дърпай юздите -
сами ще теглят.

*

С месо се храним.
Сигурно сме хищници.
Да го признаем.

*

Каменно лице.
Червен флаг за опасност
как да поставим?

*

Сърцето кървù.
Наранен наранява.
Повече боли.

*

Едно дете взе
падналото парче хляб
и го целуна.

*

Момиче с книга,
дебела като тухла.
Вдъхновяващо.

*

Момчето крещи.
Крещи и момичето.
Как да помогна?

*

Само с минути
трамваят ни закъсня.
Мърморихме час.

*

За възрастните
трамваят е арена
без победител.

*

Мълчанието -
в разговор с душата си
човек почива.

*

Мразено дете.
Непосилният товар
ще го прегърби.

*

От близостта си -
един до друг в метрото -
почти се мразим.

*

Бастун. Въздишка.
Болка - при всяка крачка.
Остаряване.

*

Може ли гневът
да победи наглостта?
Да опитаме.

*

Самотно ти е.
Покажи ми себе си.
Страхът те плаши.

*

Запомни ли ги?
Лъжа подир лъжата.
Ще се объркаш.

*

Погрешен избор -
красиви цвят и форма
наместо същност.

*

Изящен профил
и коса като поток.
Миг за изкуство.

*

Предани майки -
житейски светофари.
Укор и поклон.

*

Кошче на спирка.
Наоколо - фасове.
Тъжни размисли.

*

Дънки със дупки -
май почти приобщават
беден и богат.

*

Букет от рози
в несръчна мъжка ръка.
Разкаяние.

*

Портфейл. Два лева -
единствена банкнота.
За парчето хляб.

*

Счупен прозорец.
Стъпките на крадеца
не отзвучават.

*

Дете и куче.
Непресметнати ласки.
Безмълвна любов.

*

Баба и дядо,
издържали успешно
теста по обич.

*

Бъди ми ехо,
доловиш ли в моя глас
фалшива нотка.

*

Той взе меда й.
Пчелата го наказа,
но се пожертва.

*

Той е светилник.
Тя - пеперуда във плен
на светлината.

*

Обезлисти се
дървото на живота -
гнездо без птици.

*

Изпитах ярост -
човешката неправда
изпепелява.

*

Уж помъдрявам.
Ново изпитание -
и се провалям.

*

Как се побират
добро и зло в сърцето
на един човек?

*

Упрекваме се.
Прави сме и аз, и ти.
Тунел без изход.

*

Със мартеница
дори заядливият
изглежда добър.

*

Капризно внуче.
Старицата - отново
в роля на клоун.

*

Счупено стъкло
на трамвайната спирка.
С камък и с ярост.

*

Шише с ракия.
Все така неразделни
мъж и отрова.

*

Една утроба -
грозникът с хубавеца
се съизмерва.

*

Осми март. Празник.
Тъжно е, ако срещнеш
жена без цвете.

*

От миговете -
като от цвят - поетът
нектар събира.

*

Пак нещо ново...
Още намирам смисъл
в изненадата.

*

Една усмивка
свали бариерата
пред сърцето ми.

*

С жест на господар
мъжът захвърли фаса
на тротоара.

*

Изтичат дните -
пясъчният часовник
на моя живот.

*

Денят ми горчи -
млада жена изсъска
на възрастен мъж.

*

Жълти вестници -
неуморни клюкарки,
ровещи в сметта.

*

Продавачката
опакова лъжата
в мила усмивка.

*

Студено ми е.
Враждебността на близък
смрази сърцето.

*

Искам да простя,
но се съпротивлява
живата рана.

*

Човек съм - можех
да бъда всичко друго.
Завидна участ.

*

Блок - нов Вавилон:
като неми хората
се разминават.

*

Жена и дете.
Топлата супа дими.
Бог се усмихва.

*

"Аз те обичах!".
Закъснелите думи
ме натъжават.

*

Вече не бързам.
Усещане за вечност
ми дава мигът.

*

Кратките форми
са аристократите
на мисълта ни.

*

И в грозотата
да видиш красивото.
Какъв благослов!

*

Отново пиша.
Съзерцавайки света,
го преоткривам.

*

Посявам думи -
да избуят след време
в нечие сърце.

*

В стаята - крушка.
Домашното слънце
ми връща деня.

*

Жени пътуват.
Какъв удобен случай
да се поперчат.

*

Невзрачна жена -
значима за някого
и обичана.

*

Жена на пътя.
Разхожда всяка вечер
самотата си.

*

Нашето тяло -
орехова черупка
в ръцете на Бог.

*

Перон. Влак. Двама
в неистова прегръдка
напук на света.

*

Закриляй, Боже,
от погледи нечисти
съвършенството.

© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2017
Иванка Павлова. Светът в капка роса. Варна: LiterNet, 2017