ЕДНА НОЩ В СОФИЯ

Филип Дахилов

web

Уважаеми господине, мога ли да приседна на вашата маса? Извинявам се, че нарушавам уединението ви, но тази кръчма никога не е била така препълнена. Добре ли чух - даже ви е приятно?! Явно попаднах на добре възпитан млад човек. Признавам, че съм изненадан. Обикновено младите не понасят възрастните и намеци за възпитанието си. О, не, не, няма да ви отегчавам с прастарата теория за добре възпитаните старци и невъзпитаното младо поколение. Причините според мен са в биологията, а не във възпитанието и морала. Все пак не ви досаждам, нали? Човек трудно може да остане сам в центъра на София сред бандитите, проститутките и пияниците като мене. Самота и тишина се намират само сред полята и горите. Поля и гори! Каква забравена прелест! Бъдете спокоен, досаден ставам едва към полунощ, когато започвам да губя нишките на мисълта си и тирадите ми се превръщат в старческо бръщолевене, а сега сме още в здрача на ранната юнска вечер. Ще ви бъде приятно да си побъбрим?! Това ме вдъхновява. В началото винаги е било словото, не делото, както се опитва да оборва Писанието великият Гьоте. Всъщност Фауст и Мефистофел са една личност както луната си има светла и тъмна страна, но достойният немец ги е направил двама, както се оперират сиамски близнаци, само за да може по-добре да ни ги обясни.

Да бъда ваш гост тази вечер?! Е, това наистина надмина очакванията ми. Приемам, но съм длъжен да ви предупредя, че нямам абсолютно никакви финансови възможности да ви се реванширам. Не съм горд испански гранд, нито пък възгледите ми за честта съвпадат с тези на Хамлет, но като имам предвид трудните времена и краткото ни познанство, предложението ви донякъде ме шокира. В тази държава няма щедри, горди и щастливи хора. Ако възразите, ще означава, че сте от партията на Нищите духом и тутакси ще се разделим, ако сте съгласен, достатъчно е да кимнете с глава и вечерта ще продължи така безконфликтно, както започна. Защото, господине, държава, в която дори момичетата на седемнайсет години не са лъчезарни, е безвъзвратно загубена. Не, не, няма да говорим за политика. Ще бъде жалко за вечерта и обидно за интелекта ни. А срещу вас, господине, седи катедрала от интелект, но уви, започнала да се руши. Споменах катедрала, но ако не сте богослов, не си струва да навлизаме и в дебрите на религията. Схоластиката е арена за поповете с висша квалификация. Признавам, че се опитвам да ви разгадая, но нещо не ми се удава. Много приличате на мене какъвто бях на млади години. Обърнете внимание на благородните черти и стройната ми фигура, които дори и алкохолът не успя да разруши. Висок съм метър и осемдесет и пет и никога не съм тежал повече от седемдесет и пет килограма. Панталоните от онези далечни времена ми стават и днес. Добра порода, нали?

Впрочем бъбря само аз, а вие мълчите. Това също ме озадачава, тъй като и мълчаливците са на изчезване като редките птици от Червената книга. Да срещнеш внимателен и мълчалив слушател и на всичкото отгоре готов да заплати за удоволствието да те слуша, на каква по-добра сполука може да се надява един постоянен посетител на кръчмите като мен.

И моля ви, не бързайте да се представяте, оставете ме да импровизирам. Всяка интрига в тази тотална скука е добре дошла. Глупави са усилията да се изясняват хората, но нашето е игра, нали? Човек не е ясен на себе си, камо ли на другите. Със сигурност мога да кажа, че не сте счетоводител на потребителна кооперация, не учите селянчетата на четмо и писмо и не отглеждате тикви. Като че ли не сте и провинциален адвокат. В погледа и осанката ви няма и следа от арогантността и нахалството на тази категория рушители на правото и морала.

Както и да е, нощта е наша и когато и да е ще се доберем до истината, но преди това предлагам да уредим сметката и да се пренесем в друга кръчма, с по-ниски цени и по-качествени напитки. Тази е на хубаво място и затова е така препълнена. Съгласен сте? Окей!

Апропо, убедихте ли се, че тук е по-евтино и гроздовата - по-качествена? Казва се "Дивите петли". До немай-къде сполучливо за една кръчма, нали? Хрумна ми, че мога да открия бюро за кръчмарска информация, но първо, нямам пари и второ, такива като мен никога не реализират идеите си. Ако имате въображение, само за миг си представете, че и Ленин не беше реализирал идеите си! Твърде грандиозно е да си го представите, но ви оставям този казус за размишление и домашен анализ.

Наздраве, млади приятелю, наздраве! Позволете на мен - стареца - това интимно обръщение, вместо постоянното господине, което предполага ненужна дистанция и излишна предпазливост. Добрият тон изисква първият тост да бъде за онзи, който черпи. Ще пия за успеха на вашия бизнес, в която и област да е той. Би трябвало сумите, които хора като вас отделят за почерпка, да не се облагат с данъци, защото това си е пар екселанс благотворителна и богоугодна дейност. Пожелавам ви вдъхновение и въображение. Не обичам методичните, упоритите и педантите, макар че както отиват нещата, бъдещето вероятно е тяхно.

Да си призная, на млади години не обичах да слушам, когато някой се впускаше в подробности за себе си, а сега, когато попадна на добър слушател, ставам хлевоуст като депутат. И не е, че имам кой знае какво за разправяне, но изглежда мемоарите са типична старческа слабост, заболяване някакво като склерозата и артрита.

Впрочем времето напредва и ако искате да се приберете, достатъчно е само да намекнете и аз тутакси ще престана да бърборя и от благодарност за почерпката и за това, че бяхте превъзходен слушател, ще ви изпроводя до самия хотел. По това време центърът на София е бандитско свърталище, но ви уверявам, че в моята компания ще бъдете в по-голяма безопасност, отколкото ако ви охраняваше самия шеф на полицията. Подземният свят ме уважава. От време на време давам по някой добър безплатен съвет.

Не ви се спи?! Пак това възпитание, което направо ме смайва! Очевидно сте преминали добра школа. Много хубаво, че не ви се спи. Наполеон е казал, че: "Сънят е дар на смъртта", а на този велик човек трябва да се вярва. В такъв случай нощта е наша. Безброй пъти съм си лягал сутринта, но никога не съм ставал по това време. Нали не възразявате да поръчам по едно кафе? Келнер, две кафета, моля и кажете на оня тулуп зад бара, че са за мен и моят приятел. Не се притеснявайте, и с този барман се познаваме отдавна. Здравей, стар, скъсан галош! Поздравете го и вие, за да се убеди, че има кой да плаща и да не помисли, че и тази нощ ще бъда на негови разноски. Благодаря ви, благодаря ви, бързо се включвате в играта. Вижте какво подобие на усмивка засия зад бара.

Прощавайте, че не ви попитах, не съобразих, за което се извинявам, може би по-приятно ще прекарате нощта с някоя чаровна проститутка. Да ви призная, винаги съм предпочитал жените с опит. Две неща изкушават младия мъж, пречат на кариерата му и най-често го провалят: жените и алкохола. На тях и аз дължа своето падение.

И така, млади човече, само кажете и веднага ще решим проблема. Познавам много от тези дами и сутеньорите им. Никакъв проблем няма и ако сте с обратни наклонности. Това си е в реда на нещата. Щом князе, президенти и министри са обратни, защо да се отрича това право и на обикновените хора? От десетте божи заповеди най-неприятната и неизпълнимата е тази да не пожелаваш жената на ближния си. Че какво друго да му пожелаваш ако и жената си заслужава?! Остават автомобилите, служебното положение и парите, но аз винаги съм предпочитал жените. Тази заповед е и противоестествена, защото предполага и пренебрежение към самата жена. А най-голямата обида за една красива жена е да остане незабелязана. Така че тази божествена глупост най-вероятно е изречена от някой импотентен равноапостол

И моля, не се притеснявайте, ако повече не можете да носите: Ще съжалявам, не толкова заради конфузното положение, в което ще изпаднете, няма да ви съчувствам за главоболието през следващия ден, в който според часовника вече навлязохме, а най-вече за това, че ще ви загубя като събеседник. Можете да не се страхувате и за парите си, но все пак съветът ми е да приберете портфейла във вътрешния джоб на сакото си, защото така както е издул задния джоб на панталона ви, за секунди може да изчезне в небитието. Разбира се, докато сте с мене, подобна опасност няма, още повече, че и аз съм в тотална зависимост от неговото съдържание, но когато и да е ще се разделим и ще се наложи сам да се грижите за себе си и парите си.

Усещате ли колко сме елементарни, щом и в подобни нощи, вместо да скитаме в безкрайните пространства на метафизиката, мислите ни са заети с грижата да опазим съдържанието на портфейлите си, по-точно на вашия, защото аз никога не съм имал достатъчно пари, за да ми е било необходимо това допълнение към гардероба на преуспелите мъже.

Meine Damen und Herren, предпочитам нощите, мразя ясните пространства на дните, особено когато грее и неистово слънце! Ужас ме обхваща при вида на платиненото небе. А нощите, о, нощите, са като жени с тайнствен чар, майсторки на секса, терминаторки на крехки мъжки сърца. Една лунна нощ и до тебе красива жена, това е след което можеш и да умреш! Повече съм живял нощем, отколкото денем. Нощта засилва и ефекта от алкохола. Представяте ли си лунна нощ в лагуните на Таити или гондолите на Венеция? А тези примитиви ни отнеха възможността някога да ги видим. С велико удоволствие ви запокитих в нощите, защото по-голямата част от живота ми протече на тъмно. Е, не ме разбирайте буквално; Липса на вкус ще бъде да чукаш красива жена на тъмно. То е все едно да пиеш шампанско на тъмно. О, не гледайте, че сега пия обикновена гроздова ракия! Това е, защото не искам да злоупотребявам с гостоприемството ви. Иначе съм тънък ценител на квалитетните напитки и на пурите, да, да, и на пурите, приятелю.

Прочее, позволете да продължа с представянето си: уважаеми господине, тази нощ имате честта да сте в компанията на един от най-големите комарджии в София. В доброто общество съм известен не с истинското си фамилно име, макар че, както ще се убедите от по-нататъшния ми разказ, то е носено от много достойни мъже и жени, а като "Фула", Емил Фула. Този псевдоним, уверявам ви, е легенда сред комарджийското братство. Нямате представа върху какви странни принципи е изградено това общество. В него външен човек може да попадне само ако е наивник с много пари и самомнение на голям блъфьор - две обстоятелства, които възбуждат ловните инстинкти на професионалистите, както миризмата на благородния елен възбужда делиорманските гончета.

Играете добре бридж?! О, господи, доставяте ми истинска неподправена радост! Ще се разплача от умиление и ще затананикам Одата на радостта! Ако разполагате с време, още утре ще организирам във ваша чест едно каре. Имате време?! Мизата, обаче е висока и ще ви посъветвам да се оттеглите още след първия робер. Превръщането на тази благородна игра в комар също е кощунство, но кажете ми нещо свястно, което да не е засегнато от всеобщото падение. Когато протегна ръка към пари, спечелени на бридж, баща ми сигурно се обръща в гроба. Той беше най големия бриджор, живял някога в тази безнадеждна страна. На талантливото му перо, принадлежат станалите вече класика три тома ръководство за игра на бридж по системата на Кълбертсън. По-лесно можеше да се уреди аудиенция при царя, отколкото участие на баща ми в игра на бридж. Спортният му календар беше запълнен месеци напред. От време на време играеше и покер и колкото и да е странно - и табла. Умря в едно кафене в момента, когато хвърлял заровете: достойна смърт, сравнима само с тази на генерал на бойното поле! В сравнение с него аз съм обикновен кокошкар.

Как да се обръщате към мен ли?! Справедлив въпрос. И други мои събеседници са изпадали в същото затруднение. Неудобно е все пак да ме наричате "господин Фул", а да се обръщате към мен с малкото ми име е прекалено фамилиарно и неудобно като се има предвид разликата във възрастта и краткото ни познанство. Как лети проклетото време, когато компанията е приятна! Все пак наричайте ме Фул, без това господин пред него. Почти толкова нелепо и смешно би звучало например господин Кент Флош Роял, господин Манш или господин Гюлбара, защото аз съм универсален играч и в репертоара ми влизат всички игри с карти и зарове.

Загледахте се в жената зад пианото?! Колко години й давате? Четиридесет?! Нищо подобно, минала е шейсетте. Шапка й свалям за това, че на толкова години изглежда така добре. Ако знаехте през какъв ужас е преминала, сигурен съм, че още на минутата ще изтичате да целунете изморената й ръка. Навремето й предричаха блестяща музикална кариера, но нахлуха Нищите и, вместо да изпълнява Бетовен по световните сцени, години наред е била тръбач в женските концлагери. Представяте ли си този ангел, възпитан в най-добрите старобългарски традиции, да издува бузи до спукване, за да събужда още в ранни зори недоспалите лагеристки? С нея са ни черпили сладолед в това заведение още преди петдесет години! Някога то беше сладкарница. Не се втурнахме един към друг, само леко си кимнахме, което вие дори и не забелязахте, но за нас е достатъчно да знаем, че все още сме на пиацата и че продължаваме да се обичаме с обич, надживяла изпитанията на времето. Когато съм без стотинка в джоба, което често ми се случва, тя никога не ме оставя да си отида трезвен, а следователно и нещастен. Разбира се, след някой по-добър удар на покер и аз се реванширам.

Скъпи господине, може би не на същата маса, но в същия този ъгъл съм виждал да седи млад, сияещ и красив, принц Кирил. Това не изпълва ли сърцето ви с благоговение и съжаление?! Убиха го в една от онези нощи на ужасите заедно с други най-достойни българи.

Моля, не вярвам на ушите си! Имате желание да се напиете?! А изглеждате толкова солиден и уравновесен?! Позволете да попитам: А кой ще слуша брътвежите ми? Не, не, това не влиза в сметките ми. Ако вие се напиете, аз трябва да остана трезвен, а това разваля моя стереотип и стил на поведение. Съжалявам, че моята компания ви е извадила от равновесие. Ала, понеже не мога да ви спра да го направите със собствените си пари, нито пък имам право да се изтъкна като светъл пример за подражание, бих ви помолил само да позволите аз да диктувам темпото. Все пак аз съм професионалист, а вие в най-добрия случай - аматьор. Иначе ще развалим тази вечер, впрочем вече лунна и чаровна юнска нощ. Ставам сантиментален като ученичка от моето поколение. Сега загубват девствеността си прекалено рано и ги наричат "тийнейджърки".

Всъщност, господине, аз съм богат човек, който, за съжаление, не може да се възползва от богатството си. Фамилията ми е една от най-старите и знатните в София. На шега я наричам династия. От историята сигурно знаете, че недостойни наследници са затрили много повече държави и знатни фамилии, отколкото всички войни и нашествия. Е, можете да считате, че и с моята фамилия се случи същото. Едно от най-големите й нещастия беше, че по странно стечение на обстоятелствата възложи надеждите си на мене. У единия от прадядовците ми прислужник е бил Левски, а другият по бащина линия е втори братовчед на Ботев. След освобождението са заемали високи постове в дипломацията и финансите. Един от тях е бил дори министър. Финансово и генетично, началото на века е бил звездният миг на фамилията ми. Баща ми е имал още двама братя. Какъв генофонд и каква трагедия по-късно. Най-старият от братята умира при странни обстоятелства, изпълнявайки някаква дипломатическа мисия в Персия. Най-абсурдна обаче е съдбата на втория от братята. Бил гениален инженер - мостовик. Мостовете, проектирани и изградени от него, приличат повече на творение на сюрреалист, отколкото на тежки пътни съоръжения. И днес мостовете му продължават да висят над проломи и пропасти, но той умря в Белене, обвинен в саботаж. Имахме много имоти, но перлата бе сегашната резиденция на турското посолство. В основата й, в капсули са зазидани имената на онези трима нещастници. На път за хотела ще минем оттам, за да се преклоним пред ренесансовия дух на прадедите ми. Да си наследник, както твърди Ницше, е опасно, но ако сега ми върнат поне част от имотите, ще направя последен и отчаян опит да наваксам поне малко от пропуснатото през този половин век.

Като че ли заваля! Дори тук проникна аромата на приближаващата буря. Но докъде бях стигнал? Последователността и редът са качества на малките духове! Изселиха ни в малко градче, разположено на двата бряга на още по-малка река. Представете си за момент родителите ми, които заедно говореха почти всички европейски езици и не бяха пропуснали нито едно от Вагнеровите тържества в Байройт, натикани в мазето на селска къща, а баща ми, участник в световните първенства по бридж - библиотекар в читалището им. Между другото по това време там бе изселен и оня мастит и гениален македонец Димитър Талев. Как е живял Талев там ли? Бях млад и повече ме интересуваха деколтетата на съученичките ми. Чакаше баща ми от работа и тръгваха на ежедневната си разходка по течението на реката. Извън градчето имаше лятна градина, в която редовно изпиваха по чаша кристална мастика и по здрач се връщаха обратно. Предполагам, че тогава е писал знаменитата си трилогия.

Извинявайте, че ви принудих да ме последвате по изсъхналите клони на родословното ми дърво, но чрез миналото най-добре се проумява настоящето. Човешкото въображение е бедно, господине. Дори на староеврейските свещеници, автори на Писанието, въображението не е стигнало по-далече от непорочното зачатие.

А сега бихте ли се обърнали към пианото!? Старата ми приятелка с разкривените от артрита пръсти ще свири Шопен. Ще свири със съчувствие и обич към мен и добри чувства към вас, защото се досеща, че тази прекрасна вечер дължа на вас. Ако сте професионален музикант, сигурно ще намерите много недостатъци в изпълнението й, но ако сте хуманист, след онова, което вече знаете за нея, сигурен съм, че музиката й ще ви достави по-голяма наслада отколкото ако например бихте слушали Юри Буков или Светослав Рихтер. С отдавна неакордираното пиано тя оплаква трагичния си живот и проклина палачите си. Изнасилвали я върху дигите и охлузените канапета на канцелариите си. Свирейки, тя плаче, господине, и знае, че единственият, който й съчувства съм аз - приятелят й от детинство, картоиграча и пияницата Емил Фула. Такива като нея трябва да бъдат канонизирани за блажени и светици, в техните крака трябва да падне човечеството, а не да се прехласва по силиконовите цици на гърлите от филмите и модните списания. Ала човечеството е право. То иска да забавлява и да се развлича. Времето на трагедиите е отминало безвъзвратно. Предлагам да пием най-напред за жените, които са били благосклонни към нас. Колко жени, Боже, колко жени! Разбирах ги, изневерявах им, те ми отвръщаха със същото и така игра до безкрай! Ненавиждам неблагодарните мъже и онези, които се отнасят грубо с жените. Заради това, че не й позволиха да следва, моята съученичка, прелестната Ася, с големите зелени очи, дъщеря на виден столичен адвокат, се застреля. Отдавна забравих, че и на мене не разрешиха да следвам, но за Ася никога не им простих. Една хуманна мечта и една красива жена се застреляха - да знаеш по-голямо престъпление от това?

Но какво правите, приятелю? Предупредих ви, че темпото ще налагам аз. Когато се събудите с главоболие и усещането, че предишната вечер сте консумирали жаби и голи циганчета, не забравяйте предупрежденията ми. Ако имате повод да се напиете, можете да разчитате на дискретното ми съчувствие. Нощният живот в една столица, та макар и да е София, прилича на този в джунглата. Нямате представа на колко събития съм бил свидетел, колко изповеди съм изслушал и колко нещастници съм утешил. Сигурно повече от енорийските свещеници. Впрочем защо няма отворени църкви нощем? Би трябвало да има, както има например полиция и бърза помощ. Посетители на тези църкви сигурно ще бъдат по-младите и по-трагичните, а не старците, които и без това нямат сили за прегрешения.

Заваля или така ми се стори? Благословен юнски дъжд! Ето още една причина да продължим престоя си в кръчмата.

И все пак жените ни струват скъпо, млади ми приятелю. Ако се позамислиш, неизбежно ще стигнеш до заключението, че обладаваният си бил ти, не дамите. Не, господине, жените са едновременно дар от Бога, но и наказанието, което ни е ниспослал. Нямате представа, колко по-добре се чувствам днес, когато мога да мина и без жени!

Сега моята стара приятелка ще си поръча двоен коняк, ще запали цигара, ще ме погледне, за да й кимна с глава, след което ще потъне в някакъв свой закътан свят, какъвто, за съжаление, аз нямам, а винаги съм желал да имам.

Май продължава да вали? Нека вали, нека вали! Нека растат бурените из запустелите поля! Пролетните бури отминават бързо.

Опитах се да избягам, но ме заловиха на самата граница. Непълнолетието ме спаси от затвора, не и от жестоките инквизиции. От тази държава никога нищо хубаво не съм видял. Едва ли има друга държава, толкова ненавиждана от поданиците си от тази. Сякаш и полята й са засети с омраза. Пак се отплеснах. В полунощ нахлуват демоните и черните мисли. Впечатленията ви за моята противоречива особа обаче няма да бъдат пълни, ако не ви доверя, че убих един от палачите си, по-точно помогнах му да се удави. И не са чак толкова големи полицаи, за каквито се представят. Вярно е, че ме заловиха на границата и по-късно ме изпратиха на Острова, но великото ми престъпление не можаха да разкрият. Често го виждах да лови риба от гумена лодка в язовира над градчето. Беше облачно, всеки момент щеше да завали и наоколо нямаше други хора. Само обърнах лодката и я тласнах встрани от него. Тежките му рибарски ботуши се напълниха с вода и само след няколко минути отчаяни опити да изплува, той се отправи към дъното и оня свят, където отдавна го очакваха жертвите му.

Не, не, сигурен съм, че мъртвите не отмъщават. Това е задължение на живите. С твърдението си: "Мне отомщение и я воздам", Бог, като продажен съдия, взема престъпниците под своя закрила и отлага или отменя наказанието им. Отмъщението си беше мое, не на бога и аз си го взех. Сигурен съм, че от този момент станах мъж. За малко останах сам край мрачната вода, под тъмните облаци. Наблизо плуваха обърната лодка и сталинския му каскет. Тази смърт не пречи на смъртта ми, не изпитвам угризения, нито ми се явяват видения.

Да, приятелю, фантасмагории - невероятни истории! Но съгласете се, че ако всички заплачат, човечеството ще са превърне в опечалена процесия и над гори, поля и пустини ще се носи само ехо от плач и стенания. Нима трябва да плача за онзи с мишето лице, дебелите мустаци и сталинския каскет?! В последна сметка в мен остана страхотния спомен за мрака и безнадеждието на мъртвия ден!

Уважаеми господине, какво все пак означава продължителното ви мълчание? Досега поне кимахте глава в знак на съгласие, а от известно време само се взирате над мене, сякаш очаквате да видите около посивялата ми коса свещената окръжност, божествения знак за святост! Църквата не канонизира за светци такива като мене. Не сте съгласен с тезата ми за отмъщението?! Нека не спорим за неща, за които човечеството не е постигнало съгласие в продължение на хилядолетия. В полунощ предимство пред разума имат чувствата; тогава нахлуват инстинктите и се появяват проститутките. А за пияниците нощта е нещо като ринга за боксьорите - зависи от класата и кондицията, след колко рунда ще изпаднеш в нокдаун или ще бъдеш нокаутиран. За каквото и да било друго бих ви дал право, но Те никога не са спадали към разреда на висшите гръбначни. Както и самата им философия, Те са елементарни и първични като амебите. Той беше само една амеба с миша физиономия, дебели мустаци и сталински късмет!

Ха-ха, сетих се за нещо до немай-къде смешно: единственото, което пропуснаха да национализират беше фамилната ни гробница. Намира се на хубаво място в Орландовци и получих много предложения да я продам. На парвенютата е обидно да почиват в Малашевци или Бакърена фабрика. Историята на моята фомилия, както вече ти казах, е като тази на народите - след възхода идва упадъка. Само Бурбоните сякаш са вечни, но чак дотам смелостта ми за сравнение не стига. Така че, приятелю, ако след време по някакъв повод посетите централните гробища, много лесно ще откриете вечната ми обител. Имате съгласието ми да се изпикаете на паметника ми, а пък ако наблизо има хора - скришом да се изплюете върху сурата ми. И не позволявайте да ви обхване умиление или пък, не дай си боже, да пророните някоя сълза!

Дъждът сякаш престана. Нека се поразтъпчем, ако не възразявате. Навън нощта сигурно е препълнена с влага, озон и аромат на липов цвят. Тази нощ е нашата вятърна мелница и ние ще я атакуваме като великия, смахнат рицар и оръженосеца му. И така, напред в нощта, драги ми Санчо!

Не, не съм забравил, че трябва да минем край онази къща. На лунната светлина прилича на изоставен замък. Всяка нощ тук се връщат духовете на гостите от онази епоха. А тук са гостували Иван Вазов и Борис III, принц Кирил и царица Йоанна. В игралната зала е властвал, както и в държавата, великият Стамболов. По разкошните стълбища са възкачвали своето достойнство държавници и прелати, метреси и примадони. О, Боже, по тези стълбища се е възкачвала и самата Лора, сподиряна от онзи Мефистофел Яворов! Сантименталната музика от онова време никога не е заглъхвала! Под нейните звуци духовете танцуват вече повече от едно столетие! Световете и времената са циклични, но не се повтарят, човече!

Вместо на онази гробница, бих предпочел да съм наследник на избата, за която добре си спомням, че приличаше на вълшебната пещера на Аладин. Но както виждате, съдбата се шегува: вместо избата наследих гробницата. Всеки път, когато надигна чаша със смрадливата гроздова, безгласно произнасям и по една сентенция за упадъка на нравите.

Но, хайде да се движим, защото продължителното ни стоене на това място може да предизвика съмнение и да прекараме остатъка от тази сюрреалистична нощ в някой участък. Когато дедите ни влизаха или излизаха от този дом, полицаите им козируваха, но ако сега се опитам да вляза, веднага ще ме арестуват.

Повече приличаме на Данте и Вергилий?! Прав сте, приятелю. По-скоро сме трагична, отколкото комична двойка, а този безлюден град може да мине и за столица на ада. Всъщност най-голяма е приликата му с гробище на умрели приживе, на деградирала нация, тотално заболяла от болестта на Алцхаймер. Превъртях биологическия си часовник, размених местата на деня и нощта. Денем истината за собствения ти живот е абсолютна, нощем - относителна и това донякъде успокоява. Човешкото стадо, юрнало се по тролеи, трамваи и автобуси, към фабрики и учреждения, ме ужасява. В това има нещо животинско. Сутрин вървя срещу тълпите, кротко усмихнат като слепец, прибирам се да заспя съня на праведните. Не се надявам и не се страхувам! Под ръка са ми пистолета и чашата с отрова. Мога да свърша винаги, когато реша, че е настъпил момента да си отивам. Толкова чаши съм гаврътнал, та от последната ли ще се изплаша! Ще я изпия с удоволствие като чаша Заарска мастика. И ще го направя, когато съм най-пиян, а следователно и най-щастлив. Най-цивилизовани, според мен, са държавите, в които е разрешена евтаназията.

Готов съм да се обзаложим, че ако сутринта застанем на най-оживеното кръстовище в тази столица на ада, няма да видим усмихнат човек. Те разстреляха смеха, пръснаха на хиляди парчета жизнерадостния човешки смях! Опитайте да си представите в София луд карнавал, като онзи в Рио. Вие се засмяхте! Невероятното ми хрумване ви развесели! Отдавна не съм измислял подобна смехория. А щом се разсмяхте, означава, че все още не съм ви отегчил. И за пореден път ще кажа, че сте добре възпитан млад мъж, но продължавам да се учудвам как е възможно с тази честна физиономия и добър стил на поведение да сте адвокат. С много представители на тази недотам благородна професия съм се срещал на игралните маси и винаги са ми дотягали с бръщолевенето си. Обикновено думите изпреварват мислите им. При това говорят с апломб, сякаш всички до един са преки потомци на великите римски оратори. Любопитен съм да чуя ваша пледоария. Срещу някой от тези столични вълци сигурно ще изглеждате като Давид срещу Голиат.

И в провинцията играете покер?! Ако ми отправите официална покана, с удоволствие ще гостувам в града ви, който междувпрочем още не сте назовали.

В последно време предпочитам барбута. Какво е това ли? Елементарна игра с три големи зарчета. Съгласен съм, напълно съм съгласен, че да слезеш от бридж на барбут е падение, но нали и аз трябва да съществувам? Все пак е по-достойно, отколкото да протегна ръка за милостиня. В тази игра имам и една рационализация, която, разбира се, не съм патентовал. Зарчетата са големи със заоблени ъгли. Осени ме гениалната идея, че ако изпиля едната страна и ъглите станат едва забележимо по-остри, вероятността да лягат именно на тази страна се увеличава. Тренирах и специален начин на хвърляне, който увеличава, както го нарекох, ефекта на плоската страна. От скромност не го нарекох ефекта на Фула. Благодарение на тази малка хитрост все още съществувам и с удоволствие нося титлата цар на барбута.

Да, приятелю, най-важното е да се прежалиш. Оттам нататък всичко е въпрос на техника, както се казва в елементарните позиции в бриджа.

Ето ни пред езерото Ариана! До не много отдавна в средата имаше малък остров, с ресторант и лятна градина. Според преданието, тук Яворов за първи път е видял Лора. Между другото, и синът на Лора също беше добър играч на бридж.

На лунна светлина всички езера са красиви. Обичах миризмата и шума на нощните води. Това обаче, което обичах най-много, но уви, отдавна вече е недостъпно за мене, са морето и Несебър. Не сегашното море, претъпкано от полуголи нашественици с воня на кремове и плажни масла, а другото, отпреди петдесет години. Привечер сред руините и църквите, можеше да се види същата изискана публика, която през останалите сезони разхождаше разкошните си тоалети по Царя и Леге или изпълваше малкото театрални салони. Душата ми копнее да срещне красива дама с дълга вечерна рокля, старинни бижута и добре дозиран скъп парфюм! Наистина няма нищо по-красиво от езеро на лунна светлина. Признавам, че нарочно ви доведох тук, за което, надявам се, сте ми благодарен.

Преди години с Ориент експреса сте минали край Лаго ди Комо и Лаго Маджоре! Владеете добре френски и сте защитавали доста дела в чужбина?! Позволете кратка пауза, за да дойда на себе си от изненадата. Явно остарявам, щом можах така да се заблудя. Няма ли най-сетне да назовете града, откъдето идвате! Господи, но оттам беше единствената жена, за която навремето съжалявам, че не се ожених! Малко странно, но когато описвах дамата с вечерния тоалет, мислех именно за нея - красивата от вашия град, с разкошната руса коса, на която направих бебе и я изоставих, както впрочем постъпвах и при други подобни ситуации. Да познавате случайно възрастна дама, която да се казва Вера? Въпросът ми наистина е смешен. Хиляди жени носят това име. Ако ме придружите до вкъщи ще ви покажа портрета й.

Дали не изпитвам угризения?! Разкаянието може да ме отведе в лоното на християнството или на стари години да ме запокити в манастир. Каква полза от разкаяние след няколко десетилетия?! Виж, ако сега застане пред мене, бих паднал в краката й, бих плакал в скута й. Не е вярно твърдението в Писанието, че никога не е късно да се покаеш, напротив, понякога е страшно късно, приятелю!

Колко ли е часа? Един?! Твърде рано, до разсъмване има още четири-пет часа. Не мислите ли, че отново е време да се приютим в някоя кръчма? Прекалено много озон е вреден за здравето.

На вашите години едва ли щеше да се намери някой да ми повери защитата си пред циганско мешере, камо ли пред френски съд. Надявам се, няма да кажете, че сте научили добре френски в онзи град?! Живял сте във Франция?! Майка ви родила там при някаква леля! Остана само да кажете, че сте наследник на Людовик четиринадесети! Интересът ми към вас нараства ежеминутно и сме на път да разменим ролите си - вие да говорите, а аз да слушам. Оценихте ли вече предимството да се живее нощем? През деня щяхме да се срещнем и разминем, в което, разбира се, няма нищо трагично, но метафизиката и ние двамата щяхме да загубим.

И така, влизаме ли в тази кръчма? Не, не е църква. Това е елитна кръчма, в която един закъсал художник е изложил картините си с библейски сюжети, така че спокойно можете да не се кръстите, освен ако не искате да се преклоните пред самото изкуство. Не е задължително, но ако ви харесват и имате пари, можете да закупите която картина пожелаете. И в Лувъра хиляди минават край дамата с все още неизтълкуваната усмивка, но никому и през ум не минава да ги обвинява, че не са пожелали да я закупят и не са предложили добра цена. Далече ме отведоха аналогиите, нали? Цар съм на фантастичните асоциации!

И така, таймаутът свърши, започва второто полувреме. Както казваше един приятел от кафенето, добрият играч се налага при дълга игра. Нему принадлежи и сентенцията, която не одобрявам: "Няма вино лошо, има вино малко". Аз самият предпочитам твърдия алкохол. И в двата случая ракът на черния дроб е в кърпа вързан.

Предпочитате да хапнете и да преминете на вино?! Но, приятелю, открай време музиката поръчва оня, който плаща. Мога само да гарантирам, че тук кухнята и виното са добри. Така че хвърлете един поглед на листа и поръчвайте смело. За мене на първо време са достатъчни една гроздова и салата маслини. Откровено казано, тази нощ имах по-голяма нужда от съчувствието, отколкото от парите ви. Ако не бяхте вие, меланхолията ми щеше да се превърне в отчаяние. Напоследък това ми се случва все по-често и по-често.

Онази от вашия град отдавна изчезна. Необяснимо ми е само защо така отчетливо си спомням за последната ни среща, когато ми каза за бебето и с поглед следеше изражението на лицето ми, чакаше отговора ми, който така и не дочака. Излезе, без да се сбогува и без да се обръща, и аз не изтичах подире й, не я помолих да се върне. Ако бях изтичал по стълбите, още имах шанс да я върна, да я накарам да се усмихне и да се съгласи да стане моя жена. Не го направих, защото бях обикновен лигльо. Оставих я да си отиде с детето в утробата си, с болката в големите си сини очи и да, да, добре си спомням, че ме съжаляваше. Жените инстинктивно прозират съдбата на мъжете, които обичат. Никога, приятелю, имате още много години пред себе си, не се страхувайте, не се срамувайте да изтичате подир жената, на която сте направили бебе. И така, тя си отиде, проследих я с поглед, докато изчезна в тълпата и повече не я срещнах, нито чух нещо за нея. В редки мигове се иска да бъдем мъже на висота и най-трагичното е, ако тогава сме страхливци. Не е кой знае каква смелост да фалшифицираш зарчетата на барбута, а когато наистина се иска да бъдеш мъж, да изничаш иззад пердето като кукумявка.

Как беше пържолата? Превъзходна! Иначе щях да го приема като лична обида, защото и този кръчмар ми е приятел. Завиждам на апетита ви. Ако мъж на вашите години не може да изяде няколко пържоли, да изпие дамаджана вино и да доведе жена до оргазъм, не е мъж. О, не, никога не посягайте на жената след обилна вечеря. Това е дебелащина. Ала и много от жените не разбират, че за постигане върховно удоволствие от секса, освен вагина са необходими още чар и майсторство. Впрочем спокойно можете да си поръчате още една пържола и кана вино. Що се касае до мене, една хаванска пура ще допълни ефекта от алкохола и ще ми замени всички останали удоволствия. Единственият повод да съжалявам за зрелия социализъм са пурите - имаше ги навсякъде и струваха стотинки. Сега една пура е колкото половината от социалната ми пенсия. Преди да изпия онази последната чаша и да натисна спусъка, обезателно ще изпуша една пура. Жалкото ще бъде, че дори и в този сюблимен момент една "Давидоф" няма да е по кесията ми, а ще трябва да се задоволя с обикновен, третокачествен "Партагас".

Поръчахте ми пура и то голям "Белведере". Господине, вие наистина сте голямото ми откритие! Отдавна не съм имал такъв щедър спонсор! От пръв поглед разбрах, че не сте от партията на Нищите духом. Подушвам ги от километри и никога не съм сядал на една маса с тях.

И така, тази нощ съм Чичероне в мрачен град!

Разкошна нощ, а нещастниците я проспиват, сякаш ще векуват и сякаш тези лунни юнски нощи след краткия дъжд и гръмотевиците не са им отброени, и от гробовете и урните ще имат същата възможност да им се любуват, каквато им се предоставя сега, ако разтворят прозорците и загубят част от съня си.

Вижте отразената светлина от кубетата на "Александър Невски". Каква велика безсмислица, но и какво великолепие са църквите и катедралите! Можете ли да си представите град без църкви! Всяка неделна вечер, преди да се отправя на нощните си пътешествия, присъствам на вечерната служба. Имат добър хор и няколко ангелогласни свещеници, чиито изпълнения могат да те накарат да умреш, преди да ти е дошло времето. При това слушам тези концерти почти безплатно, само срещу стойността на една свещ. Слушал ли си по-величествено изпълнение на "Многая лета" от това на Борис Христов? И за кого е тази "Многая лета" на могъщия бас?! За тази безнадеждна държава ли, обида за географската карта, или за нейния робски народ?!

Да, приятелю, някога мечтаех за Монте Карло, като онзи нещастен комбинатор Остап Бендер - за Рио де Жанейро! Всеки високо квалифициран комарджия се стреми към Монте Карло и Лас Вегас, както християнинът към Божи гроб, а мохамеданинът - към Мека. Мястото ми винаги е било сред изисканото общество, край игралните маси, а не в компанията на бездомните кучета из тъмните, безлюдни и мръсни софийски улици. Впрочем обичам тези добри и благородни животни. Мефистофел се е движел в компанията на добре изкъпан черен пудел, а след мен вървят цяла глутница помияри. Познавате ли поне един човек, способен на всеопрощение като тях? И кой човек би облизал ръката, която го е ударила? Сред автомобилите и трамваите много от тях са инвалиди и въпреки това си остават безкрайно любезни и благовъзпитани.

И все пак църквите би трябвало да са отворени по всяко време. Бог не е висш държавен служител, за да има приемни дни и часове. Сега например, двамата бихме могли да запалим по една свещ и да се помолим, защото молитвата също е хрумване и вдъхновение.

Двете лъвици ли? Явно отдавна не сте минавали оттук! Това е паметника на незнайния воин, а в дъното до стената гори вечния огън. Пред този паметник на безсмислената смърт, държавници с фалшива сериозност поднасят венци и стоят в размисъл, от който никога не излизат със заключения. Жалко, че бронзовите лъвици, изтегнати пред паметника не оживяват, за да разкъсат всички държавници и генерали, дръзнали да оскверняват с фалшива скръб паметта на младите мъже, загинали по тяхна вина в безсмислени войни. Залудо звънят църковните камбани в света на глухите! Няма разлика между височайшите подлеци, поднасящи венци пред паметника и кучетата, които го препикават.

Както виждате, сътворил съм апокалипсис и сега ви развеждам из неговия хаос. Архитект е критическия разум, изграден е от антиматерия и е населен от духове с ирационално мислене. Страхотно, нали? Странна философия във вопиюща мизерия.

Някога този съборетина беше дворец, а сега е картинна галерия. Някъде прочетох, че през прогнилите покриви върху картините се изсипва благодатен дъжд. Може би под дъба, където сега седим, някога удобно изтегната в шезлонга си, лъчезарната княгиня Мария Луиза е чела "Мадам Бовари"?! Животът на лъчезарните жени и красивите пеперуди е кратък! Поет ли?! Остава само да попитате дали не съм от априлското поколение?! За щастие на четящото човечество изпод перото ми не е излязъл нито ред. Дори не си спомням преди колко години съм написал последното си писмо.

Не ви ли се струва, че руините на бившия дворец са руини и на самото време? И трябваше да коленичим, приятелю. Пред миналото и мъдрите владетели се коленичи, дори и с риск да си изкаляш коленете.

Налага се да минем по Ларгото на омразата, иначе много се заобикаля. Още се усеща злокобата, лъхаща от изгорения партиен дом и съборения мавзолей! Още се чуват стоновете и крясъците от лагерите и затворите! Аз също бях сред ликуващата тълпа, когато хеликоптерът отнесе петолъчката, за която казваха, че е от скъпоценни камъни и аз, скептикът се заблудих, че с това е свършено завинаги! Още не са отзвучали стъпките от церемониалния марш на гвардейската стража пред мавзолея на Великия идол, още не са отминали последните редици на верноподаническите манифестации.

В Писанието най-много ми харесва идеята за Страшния съд. Предполагам, че в него съдии са Христос, Мохамед, Йехова и Буда - висши магистрати, чиято компетентност и справедливост е извън всяко съмнение. Надявам се, че когато и да е всеки ще застане пред него и ще си получи заслуженото. Смущава ме само фразата "В деня на страшния съд"! Нима той не заседава непрекъснато? Но нека не се месим в работата на боговете.

Така и така тази нощ е отписана, за финал предлагам да се отбием в старата "Паризиана". Свири добър оркестър, разбира се, не е от класата на стария "Овчаров".

И тук ме познават ли?! Разбира се, че ме познават. С парите ми тук са купили няколко стола и маси. Не знаех само, че са сменили оркестъра. Все пак сред тези цигани може да има някоя добра цигулка.

Не довърших за Острова ли? О, да, мислех да прескоча този епизод, но явно без него историята остава някак си незавършена. Как се казваше острова, на който Франция заточваше престъпниците си?! Френска Гвиана? Изглежда всяка самоуважаваща се държава има такъв остров. Русия пък има цял архипелаг! И така, приятелю, голямата река бавно мъкнеше мътните си води на изток към Черно море, към Босфора и Дарданелите и още по-далече към Пасифика и Тропика на рака. Шлепове и пътнически кораби шареха нагоре-надолу по реката, изсвирваха и отминаваха, а ние оставахме, пазени от милиционерите и немските овчарки. Трупахме диги, които пролетното пълноводие отнасяше и чакахме смъртта си, защото всеки божи ден там се умираше. Носеше се слух, че хвърляли мъртвите на свинете. Тайно ги нарекохме свещените свине, въпреки че не зная митология, чийто култ е свинята. Най-страшното беше, когато идваше периодът на мъката, както настъпваха есента и зимата. Пространството ставаше сиво, безкрайно и празно. Придобих чувството, че жесток, безличен и всемогъщ дух витае над мене и насочва идиотската ми съдба. Не, не, не откриха, че съм обърнал онази лодка. Има си хас! Ако бяха открили, щях да съм мъртъв в същата секунда. Безличните палачи на Кафка и Оруел трева да пасат!

Представете си, млади човече, обширен плац и строени лагеристи, подлагани на безкрайни проверки, без значение дали в мъгла, дъжд, кучешки студ или августовска вечер с ята комари, големи колкото врабчета. Опитайте се да ме видите, поради високия ръст, изпружен някъде в началото на редиците, капнал от умора, с треперящи колена и празен поглед, зареян някъде над водната повърхност и тогава ми кажете, че не съм хуманист.

Ридаещи мъже без жени, ромон на могъща река и шум на тополи! Там ирационалното стана втората ми природа. След преминаването на дъжда, от тополите и върбите продължаваха да падат едри, тежки, оловни капки. С мирис на обелени върби още е пълно обонянието ми.

А покрай прокълнатия остров корабите все така плаваха към Будапеща и Виена, към избите с токайско вино и оперетите с дългокраките балерини и виенските валсове. Представях си как в салоните танцуваха или играеха бридж, сред уханията на първокачествени тютюни и скъпи парфюми и мечтаех само за един манш, един робер и много кибици наоколо, възхищаващи се от майсторската ми игра и серията от малки и големи шлемове, които правя!

Но, край, приятелю, мисля, че за тази нощ кръчмите ни стигат и е време да отскочим до жилището ми. Наистина, само през две преки е, но както можете да се досетите, там няма нищо за пиене. Не, няма да го купим оттук, защото е с надценка, а от някой денонощен магазин. Тъкмо ще ви покажа и снимката на вашата съгражданка. Може би я познавате и знаете нещо за нея.

Харесва ви библиотеката?! Не, не е богата, но има редки екземпляри. Когато ни изселваха, имахме на разположение само двадесет и четири часа, за да напуснем София и много малко неща успяхме да спасим. Единствената литература, която сега чета, са скръбните вести по стените и оградите. Най-много познати имам вече в Орландовци. Сякаш старите фамилии вкупом се преселиха там.

Впрочем, приятелю, не ви ли приличам на стар клоун, на чиито скечове никой не се смее?

Настанете се където ви е удобно, сега ще донеса чаши и лед. Фантастично! С този бял ром става чудесно дайкири. Майстор съм на дайкирито. И така, добре дошъл в този дом на самотата, тишината и миналото! Няма смисъл да се прибирате в хотела, можете да спите на дивана. Впрочем, преди да изминем последната част от пътя към забравата, дайкирито елегантно ще ни довърши, нека ви покажа снимката на онази жена.

Но какво ви стана, момчето ми?!

Това е майка ви?! Господи!

© Филип Дахилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.04.2016, № 4 (197)

Други публикации:
Съвременник, 2003, № 3, с. 111-237.