ДИАЛОГ С ЦАРИЦАТА МАЙКА

Филип Дахилов

web

На пчелите, с любов и благодарност!

- Съжалявам, стара приятелко, но дойде време да се разделим. За всичко на този свят това време рано или късно неизбежно идва. Вече стара - четири години за една пчелна царица са почти преклонна възраст, но с изящната си фигура и пищна окраска ти си все така красива, каквато те помня от първата ни среща. Как неусетно и безвъзвратно отлита проклетото време! Зная, не е да не зная, че е нетактично да се напомнят годините на една възрастна дама, но и двамата сме вече старци, а това предполага, че отдавна сме надживяли суетата на капризната младост.Не владея древни езици, ала след десетилетия във вашата компания мога да ви разбирам и тълкувам. Вашето жужене, докосване, трептението на крилцата и танците ви са по-красноречиви от нашата писменост и членоразделна реч. Така че можем да разговаряме спокойно като стари приятели. Моля?! Не съм приятел?!

- Не, не си никакъв приятел, а стар жесток и неблагодарен Homo sapiens! Вместо благодарност за стотиците килограми мед, восък и прополис, които извади от кошера по време на моето царуване в него, сега се готвиш да ампутираш крилцата ми и по този начин да принудиш поданниците ми да си отгледат млада царица, а мене да изхвърлят като стара, непотребна бабичка. Би могъл и направо да ме убиеш и така да ми спестиш поне тази инквизиция, но с безграничната си наглост очакваш от мен, инвалида, в който ще ме превърнеш, услугата, преди да умра, да осеменя нови маточници за млади царици, защото иначе има опасност кошерът да загине. Разбира се, храбрите ми поданички ще направят опит да трансформират някои от новоизлюпените пчелни ларви в такива за царици, но това не е сигурно и освен това тези царици са непълноценни. Техните гени са на плебеи, не на царствени династии какъвто трябва да бъде произходът на една пчелна царица. Впрочем така е и при вас. Кръвта на благородниците ви била синя? Познавам те добре, старче! Подбудите ти винаги са били меркантилни, не благородни.

- Все пак не можеш да отречеш, че полагах добри грижи за кошера ти! А знаеш добре, много по-добре от мен, че ако аз не те сменя, това ще направят твоите поданички. И при вас, както и при хората, бабичките не раждат. С напредването на годините, вие, пчелните царици, произвеждате все по-малко и по-малко пчели и така сами превръщате своите миниатюрни държави в лесна плячка за осите и пчелите от другите кошери. Английската кралица може да си позволи дълбоки старини, ако Бог откликне на молбата на поданиците й да я пази, защото тя не ражда всички жители на Англия като тебе. Вината не е в нас двамата, а на Оня, който те е сътворил и ти е възложил две несъвместими функции - да бъдеш едновременно майка и царица на племето си.

- Освен всичко друго си и стар йезуит. Оправдаваш се с Бога! Инквизицията, на която се готвиш да ме подложиш, не е грижа за кошера, а твоята алчност за повече мед, восък и прополис. Всяка пролет прилагаш целия си опит и знания, за да предотвратиш рояването - единственият начин, по който ние се размножаваме. Правиш го, защото, веднъж обхванат от роева треска - и нас в края на пролетта ни удря половият хормон, - ако рояците излетят, в кошерите ще останат малко работни пчели и годината ще бъде загубена за тебе. Ако не беше такъв варварин, аз отдавна да съм излетяла начело на някой рояк - обикновено първият и горе в планината, в хралупата на някой стар дъб, да съм поставила началото на нова пчелна колония. Единствената опасност там са мечките. За съжаление, алергична мечка няма. Дори когато успее да излети, шансът на рояка да се спаси от вас е малък. Преди да се отправят към новото си жилище, за да се съберат всички пчели на бъдещия кошер, увисват като грозд по клоните на близките дървета и точно тогава, когато са най-уязвими, довтасвате вие с кошчетата си, намазани с маточина и мед, и пушалките си със смрадливата миризма на говежда тор. Залавяте ни и като пленници ни връщате обратно. Имам чувството, че и на луната да кацнем, ако ни забележите, ще яхнете ракетите си като вещици метлите си и ще долетите и там. Иначе не мога да отрека, че си прав. Пчелите не могат да си позволят заради една стара дама да загине целият кошер. Аз самата не бих позволила подобна саможертва. Както добре знаеш, при нас над всичко е благополучието на кошера. Той е нашата съвършена държава. Нашата конституция има само един, но свято спазван параграф: ”Всичко в името на кошера”! Демокрацията е непозната, но равенството е абсолютно. При вас над всичко е индивидът, а след това идва държавата. Коренно различна, следователно, е философията на битието ни. Камикадзето е наш, не японски патент. Всяка пчела е роден камикадзе - защитава кошера, без да се замисля, че изтръгвайки жилото от тялото си, неизбежно ще умре. Признавам, че си прав, но не мога да ти простя, че си неблагодарен. Присвояваш си пълномощията на Бог, както впрочем човешкото племе постъпва по отношение на всички животни и насекоми на планетата. Ние сме тук от преди десетки хиляди години и продължаваме да сме същите, каквито сме били в деня на сътворението си, а вие, преди да се превърнете в хора, както твърди вашият Дарвин, сте били маймуни. Трагедия за цялата планета и за нейните обитатели е, че не сте си останали маймуни! При нас няма еволюция, докато вие непрекъснато мутирате. Вие сте непредсказуеми мутанти! Вероятно и самият Творец отдавна се е отрекъл от вас и търси начин да отърве и себе си, и планетата от вашето досадно и вредно присъствие. Не издържате сравнение дори с торния бръмбър, а имате самочувствие на богове. Единствените, които ви обичат, са кучетата. Би трябвало да се срамуваш, че си човек, но ”у кучето - кучешки срам”. С безразборното си и безконтролно размножаване пренаселихте земята, а с начина си на живот, с фабриките, самолетите, корабите и автомобилите си, отровихте въздуха, реките, моретата и океаните и водите всички животински и растителни видове към гибел. При вас правят и раждат деца дори и кретените и малоумните. При нас раждам само аз, а бащи са най-мощните и жизнени търтеи - нашите мъже. Съвкуплявам се във въздуха с онези от тях, които първи успеят да ме настигнат. Ако вашите жени ви селекционират по този начин, дебелаци като тебе никога няма да имат шанс да станат бащи. Пенисите и спермата им остават в мене, а те умират със смъртта на големитте любовници. За съжаление, славата им е на лакомници и мързеливци. Но кажи ми животински вид, в който мъжете да не са такива?! Разбира се, че английската кралица не може да роди всичките си поданници, но аз говоря за липсата на естествен подбор при вас. Във войни и революции избивате най-младите си и жизнени мъже, а за олигофрените и шизофрениците строите сиропиталища и психиатрии?! От позициите на вашия сантиментален хуманизъм, аз съм завършен расист!

- Признавам, че съм изненадан. Винаги съм мислил, че вие не се вкопчвате със зъби и нокти в живота като нас, хората. Вече се колебая дали да не те върна невредима обратно в кошера, и да те оставя на милостта на Бога и на поданичките ти! В края на краищата, мога да прежаля 30-40 килограма мед. И при вас равенството не е абсолютно. Ти си привилегирована, както в живота, така и в смъртта. Живееш с години, а обикновените пчели през работния сезон - по няколко седмици. Всеки божи ден в кошера се завръщат по-малко пчели, отколкото излитат: пресрещат ги птици, отравяме ги ние с пестицидите си, смразява ги през пролетта студеният насрещен северен вятър, но най-много умират от умора и изтощение. Единствена ти правиш секс. На поданичките ти са предоставени само правата да се трудят и да те обслужват. Кошерът ти е нещо като Бъкингамския дворец. Сигурно добре се чувстваш в него, щом го напускаш само два пъти: през времето на краткотрайното си сватбено пътешествие, или ако случайно роякът успее да излети, без да го забележа. Предпочиташ тъмните му лабиринти, където са царствените ти покои, и преданото ти обкръжение от пазачи, прислужници и лакеи. Винаги ми е изглеждало малко странно, че никога не напускаш кошера. Изглежда не обичаш светлината и широките пространства. Подозирам дори, че с неудоволствие и само ръководена от чувството за дълг, излиташ и повеждаш първия рояк към новото му жилище.

- Нима смяташ за привилегия това да правиш секс само няколко пролетни привечери, а да раждаш цял живот?! Познаваш ли ваша жена, способна на подобна саможертва?! При всички живи същества сексът е само начин за размножаване и съществуване на вида, единствено при вас е непрекъснато и постоянно удоволствие, дори смисъл на живота ви. Вие сте и най-извратените обитатели на планетата! Разбира се, и за нас сексът е върховно удоволствие, но за съжаление, освен единствен е и кратък. Достатъчно е да ни срещнат няколко пъргави авлиги, и от сватбения кортеж да не остане и помен! А това да се осеменят милиони килийки, пак ли е привилегия, а не върховно задължение, от което зависи продължението на самия живот?! Нашата държава в сравнение с вашите републики, царства и империи е миниатюрна, но организацията ни е съвършена! Без учреждения, бюрокрация и чиновници аз управлявам 30-40 хиляди пчели. Всяка от тях във всеки момент знае своето място и задължения. Няма мързеливи и недобросъвестни пчели. За един килограм мед моите поданички трябва да опрашат около шест хиляди цветчета! Хилядолетията са ни научили никога да не губим време. Ние нямаме празници и почивни дни. Знаеш например, че времето, през което цъфти акацията, е кратко и често през този сезон валят продължителни, почти есенни, дъждове. Един пропуснат слънчев ден за нас означава загуба на едни от най-ценните нектар и прашец. Презапасявайки се, ние се застраховаме срещу капризите на времето. От вашата алчност обаче няма как да се спасим. Източвате мед и от самия плодник, където отглеждаме поколенията си, и по този начин, ако пролетта се забави, обричате пчелите на гладна смърт. Ала най-големи престъпници сте, когато фалшифицирате меда! Недобросъвестни сте дори по отношение на себеподобните си! Захарта пък, с която се опитвате да заменяте откраднатия мед, намалява биологичната устойчивост на пчелите. Много кошери и по тази причина не доживяват до пролетта. Както и да е, опитай се да си представиш ваш многохиляден град, управляван само от един човек! Вашият живот е хаос, нашият - хармония. Ранената пчела не влиза в кошера, защото със стоновете си ще наруши неговата хармония. Прополисът, с който лекувате всевъзможните си болести, освен че запълва пролуките в стените на кошера, създава и такава акустика, каквато и най-гениалните ви архитекти не могат да постигнат в своите сгради. Ние живеем в атмосферата на хармония и музика, вие - сред адския шум и трясък на своите мегаполиси.

- Признавам, че редът и хармонията са ме озадачавали най-много още от деня, когато отворих и надникнах в първия кошер. Дори си мисля, като се ровя из оскъдните си познания по естествените науки, че вие сте най-рационално устроеното общество на планетата. Вашата рационалност дори преминава в жестокост. За да спестите мед и преживеете зимата, още в началото на есента изхвърляте от кошера "големите" си любовници, както нарече търтеите. От тарантулата се отличавате само по това, че не ги изяждате. И самите войни, които водите, са дори по-жестоки от човешките. Когато усетите, че някой кошер отслабва, вие го нападате, избивате защитниците му до крак и като плячка отнасяте всичките му запаси от мед, прашец и восък. Вие не влизате в съюзи и коалиции като нашите държави. Всеки кошер е винаги сам за себе си.

- Което е самата истина! Пчелите не са сантиментални. Можем, но няма смисъл да спорим с теб предимство ли е това, или недостатък. Ние сме свят без трагедии, и както сам признаваш - много по-уреден от вашия. Пчелите не тъгуват и не плачат на погребенията си. Вие обикновено умирате в леглата си, заобиколени от ридаещи близки и свещеници, извикани за последно причастие, а когато една пчела усети края си, излиза от кошера и търси спокоен кът, тишина и покой, където да умре, без да превръща смъртта си в трагедия. Само през зимата, когато сме скупчени на кълбо, за да запазим топлината си, умираме вътре, но първата ни работа през пролетта е да изнесем нашите мъртви и да почистим кошера. Правим го без попове, помени и траурни маршове. Липсата на състрадание и привидната жестокост на пчелите са по-възвишени от вашия фалшив хуманизъм. Сигурно си забелязал, невъзможно е да не си открил, че онзи, когото аз наричам Творец, а ти - Бог, е невероятно щедър и разточителен към цялата флора и фауна, до момента, в който свършват любовта и размножаването. След това сякаш маха с ръка и вместо благослов казва: "Аз бях дотук, оттук нататък се оправяйте сами." Загиват, без да оставят поколение, милиарди сперматозоиди, тичинки и семена. И пчелите като хората страдат и умират от много болести. При нас има дори екстремни ситуации, когато, за да оцелее кошерът, нямаме друг избор, освен да се превърнем в канибали и да изядем собствените си още неизлюпени деца, за които иначе полагаме неимоверни грижи.

- Трябва да ти призная, че от десетилетия вече вие ме интересувате повече от хората. А още от дълбока древност безброй по-знаещи от мене са ви изучавали през целия си живот. От всичко писано за насекомите, литературата за вас е най-богата. Иначе, ако искаш да знаеш, но сигурен съм, не те интересува, мнението ми за собствената ми, за човешката раса, не се отличава от твоето. Тя очевидно деградира, но сега говорим за пчелите, не за хората. Сред вас се чувствам по-добре, отколкото сред моите себеподобни. Но колкото и да ценя компанията на пчелите, тяхната красива, първична жизненост и нежни мелодии, за мен те винаги си остават ято, множество, в което колкото и да се вглеждам, никога не мога да открия личност, която да разпозная повторно. Привилегията да бъдеш личност, пак е само твоя.

- Явно, десетилетията сред нас не са били достатъчни, за да прозреш различията между пчелите и хората. По-умните от тебе, както се изрази, също не са отишли кой знае колко далече в познанията си за нас. Не са проумели, че вместо вашата индивидуална мисъл нас ни ръководят инстинктите. Те са канони, сътворени от Висшият разум, с когото вие с мозъчетата си на врабчета не издържате сравнение. Даден ви е разум само колкото да се губите в съмнения и догадки. При нас истините са абсолютни, при вас - относителни. Не сте сигурни дори в смисъла на собствения си живот! Все пак, ако за нещо ви завиждам, това са любовта, мечтите и илюзиите, от които ние сме лишени. В замяна на това Твореца ни е компенсирал пребогато с инстинктите на неистовата радост и умопомрачителния гняв. Едва ли си виждал по-възторжен танц от този на младите, току-що излюпени пчели, когато за първи път излитат или както казвате вие, пчеларите, облитат, за да опознаят пространството около кошера. Спокойно можем да бъдем наричани и танцуващо племе. Танцът е дори част от езика ни. Няма начин да не си забелязал движенията на пчелата, когато се завръща претоварена с прашец или нектар, и така чрез танц и докосвания, информира скупчилото се около нея множество къде и на какво разстояние ги е открила. По съвсем друг начин танцуват останалите след рояването в кошера пчели. В този танц има предвечна мистика. Хиляди пчели движат в такт разперените си крилца и с бързи движения на крачката си ситнят дълъг хоровод върху още запечатаните килийки. Това е нашият култов танц в чест на зараждащия се нов живот. Когато предотвратяваш рояването, и най-вече когато унищожаваш маточниците - кувьозите с младите царици, ти ни лишаваш от тази мистична радост. Казваш, че нашата компания ти е по-приятна от човешката, но някога минавало ли ти е през ум да се запиташ дали пчелите изпитват подобни чувства към тебе, когато се шляеш между кошерите, навлечен с предпазен костюм, було, ръкавици и отвратителната пушалка?

- Зная, има си хас да не зная за чувствата ви, щом не минава ден, без изпитам болката от ужилванията на нервните ти поданнички, от които, колкото и да се пакетирам, не мога да се опазя. Вие не различавате приятелите от враговете си. Нападате всички животни и насекоми, дръзнали да се приближат до кошера ви. Може би не знаеш, но от древността до наши дни не само са ви изучавали, но са ви и възпявали. За вас е писал още Аристотел. Неговите гърци са наричали меда небесна храна. Със сонети, есета и оди са ви прославяли Вергилий, Плиний, Метерлинк и може би още много други, така че не си права, когато говореше за неблагодарност. На шега се питам дали щяха да ви бъдат такива възторжени почитатели, ако бяхте ги жилили колкото мен? Вярно е, че имате дълго съществуване, но нямате история. Между другото, тялото на Александър Македонски е било пренесено от Индия до гроба му в каца с мед!

- Вашата история, старче, не интересува останалите обитатели на планетата. Не се ласкаем и от сонетите, одите и стиховете, които са ни посветили вашите видни драскачи, нито от историческия факт, че благодарение на консервантите в нашия мед, сте успели да опазите и транспортирате тялото на един от най-големите си бандити. Вашата история си е история за вас самите - заблуда колко сте велики и всемогъщи! Ние можем без вас, но вие не можете без нас. Ако не сме ние, злите оси, тромавите бръмбари или мухите щяха да опрашват цветята, растенията и плодните дървета?! Камъни и лишей ли ще сервирате на трапезите си?! Самият Айнщайн - най-умният от вас, на времето ви предупреди, че само 3-4 години, след като си отидат пчелите, ще ги последвате и вие. Сега неговото пророчество е на път да се сбъдне. В целия свят пчелите изчезват. Най-модерните ви лаборатории търсят и не могат да открият причините за този апокалипсис. Ние също не ги знаем. ”Синдром на празния кошер”?! А не ние - вие трябваше да си отидете. Светът е на път да остане не само без нашия мед, но и без нашия чар. Полята и горите няма да се огласят от нашите мелодии. Вместо тях ще звучат заупокойни молитви и траурни маршове. Напразно ще очакват нежните ни докосвания цветята, растенията и плодните дървета. Ще останат неопрашени и безплодни. Като всяка пчела, и аз не се страхувам от болката и смъртта. Но макар и инвалид, ще изпълня желанието ти да осеменя няколко маточника за млади царици. Пчелите знаят как от тях да си изберат моята наследничка. Но не за тебе, а за тях е моят последен благороден жест!

- Няма да има нужда от саможертва. Премислих! Ще те върна невредима в кошера. След всичко, което сме преживели и си казахме, не мога да се натоваря с греха за твоята смърт. Освен това, с опита си ти ще можеш най-добре да опазиш пчелния народ от задаващия се апокалипсис, ако въобще е възможно някакво спасение.

- Няма да скрия, че съм изненадана. Не съм очаквала подобен жест. В такъв случай остава само да се сбогуваме. На този свят няма вече да се видим, а за другия не е сигурно дали въобще съществува. И двамата сме вече старци. Скоро аз ще бъда мъртва царица, Regina mortua, а ти - мъртъв пчелар. Все пак, почти сигурно е, че ти ще ме надживееш. Погрижи се, преди да ме последваш, да оставиш кошера в добри ръце. И съвсем накрая, вместо благодарност ще си позволя да ти пожелая нещо, което в първия момент ще те шокира, но след като размислиш, ще се съгласиш, че е най-доброто, което може да ти се случи на финала на малкото време, което ти остава. И това искрено пожелание е, когато ти дойде времето, да си отидеш от този свят с бързата и лека смърт на праведниците, макар и ти сам добре да знаеш, че не си праведник. Сбогом, старче!

© Филип Дахилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.02.2015, № 2 (183)