ДОБРАТА ЛЯСТОВИЧКА

Драгни Драгнев

web

Живееше някога една много добра лястовичка. Тя беше работлива, весела и летеше бързо като стрела. Всяка сутрин, когато тръгваше да търси храна за рожбите си, лястовичката прелиташе над една зеленчукова градина. В градината растяха домати, чушки, картофи, краставици и всякакви зеленчуци.

Веднъж лястовичката прелетя съвсем ниско и зеленчуковата градина ѝ каза:

- Помогни ми, добра лястовичке! Трети ден не съм получила капка вода. Изглежда водопроводът се е повредил и няма кой да го поправи. Ще изгоря от жажда...

- Ще ти помогна - отвърна лястовичката. - Но как?

- Ти летиш бързо като стрела - рече зеленчуковата градина. - Издигни се при облаците! Помоли ги да ми изпратят малко дъждец!

- Чи-ри-вит! Чив-чив! - засмя се весело лястовичката. - Никога не съм летяла толкова нависоко.

- Знам - рече зеленчуковата градина. - Но опитай заради мен. Ще ти бъда много благодарна.

И добрата лястовичка полетя към облаците. Летеше бързо като стрела, но облаците бяха много високо. Тя капна от умора, ала успя да се издигне при тях.

- Здравейте, дъждовни облаци! - усмихна се лястовичката. - Идвам от зеленчуковата градина, която трети ден не е получила капка вода. Изглежда водопроводът се е повредил и няма кой да го поправи. А тя ще изгори от жажда. Затова ви моля да ѝ изпратите малко дъждец...

- Ама че бъбрива лястовичка! - засмяха се облаците. - Къде е тая зеленчукова градина?

- В южния край на града - отвърна лястовичката. - Виждате ли я? Сега е точно под вас.

- Оххх! - изпъшкаха облаците. - Нямаме очила. Но ти не се безпокой, още днес ще я поръсим с дъждец.

Спусна се надолу лястовичката и тръгна да търси храна за рожбите си.

На другия ден отново прелетя ниско над зеленчуковата градина.

- Изгарям вече от жажда - с мъка прошепна тя. - Дъждът падна в северния край на града.

- Много съжалявам - каза лястовичката. - Ще отида отново да поговоря с облаците.

И тя се издигна в небето.

- Защо идваш пак? - посрещнаха я облаците.

- Обясних ви, че зеленчуковата градина е в южния край на града - каза лястовичката. - А дъждът падна в северния...

- Ние не сме виновни - отвърнаха облаците. - Тъкмо се бяхме приготвили за дъжд и вятърът ни подкара...

Тогава лястовичката се обърна към вятъра:

- Слушай, побратиме! Идвам от зеленчуковата градина, която четвърти ден не е получила капка вода. Водопроводът е повреден и няма кой да го поправи. А тя вече изгаря от жажда. Облаците се съгласиха да ѝ изпратят малко дъждец. Сега ти трябва да ни помогнеш...

- Лесна работа! - каза вятърът. - Къде е зеленчуковата градина?

- В южни край на града - отвърна лястовичката.

- А облаците?

- В северния.

- Значи трябва да ги подкарам в обратна посока - реши вятърът и извика с всичка сила: - Хей, облаци! Готови ли сте за дъжд?

- Готови сме - отвърнаха облаците.

И вятърът подкара облаците над южния край на града.

Тогава над зеленчуковата градина плисна дъжд. Валя дълго и обилно, докато утоли жаждата ѝ.

На другия ден, когато отново прелиташе над зеленчуковата градина, лястовичката чу радостния ѝ глас:

- Благодаря ти, миличка! Няма никога да забравя добрината ти.

И лястовичката пак тръгна да търси храна за рожбите си.

© Драгни Драгнев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.04.2020, № 4 (245)