|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В КОРИДОРА Димо Т. Димов Тя дълго звъни на входната врата. Той най-накрая й отваря. Той й казва: - Нямам пари, нито място. У дома е тясно, с жена ми и децата, в две стаи сме само. Казах ти и по телефона, че няма как. Тя пристъпва от крак на крак, загледана в ръката му, уж случайно подпряна на касата. Иззад полата й надничат два чифта ококорени очи. - Можем да живеем и в коридора - казва тя. - Все пак, това са и твои деца! И така вече четири години.
© Димо Т. Димов Текстът е отличен с втора награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2014). |