Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЪЗДИШКАТА НА БАБА
web
През черните врати
изведоха овцата
и двата тъмни мълчаливи силуета
посече бавно
есенният дъжд.
Прозорчето ни малко,
замъждено,
изтривах петгодишен аз.
И взирах се в покорната земя.
И чух зад себе си
въздишката на баба.
Избля овцата.
И силуетът й черен
отдалечи се тихо,
слят с нощта.
© Димитър Пейчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.05.2015, № 5 (186)
|