 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ни с упреци, ни с жалби, ни с сълзѝ солени
не можем да я трогнем, недейте я молѝ.
Отдавна е предадена - с кого ли съюзена? -
е мащеха без милост и хич не я боли.
Копнежите ни святи, надеждите вековни
останаха на вятъра, братя и сестри.
Милувки вий не чакайте от дланите присторени,
очите й са ледени - тя паметта затри.
Чедата си разпръснати тя хич не ще да знае,
но с радост гали чуждите и хапката си дава,
за тях вратите, портите навсякъде отваря
и пъди стръвно кръвните. Такава е, такава...
© Димитър Пейчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.05.2015, № 5 (186)