МАЙСТОРИ

Димитър Нейчев

web

Имаше в наше село двама майстори дърводелци. Митю Спеца и Митю Перушана им викаха. Ама майстори - от дърво човек ще направят. Перушана беше дълъг и слаб като върлина. Нищо нямаше у него. Само един голям мустак и две малки хитри очички. Много приказваше, но много не вършеше. Та оттам и прякора му - Перушан. А Митю Спеца си тежеше на мястото. Едър, набит, а мисълта му те пробождаше от орловите очи, скрити зад гъсти вежди. Той пък много не говореше, но много вършеше. Много му сечеше пипето да измисли някой майсторлък. А Перушана това и чакаше - Спеца да го измисли, а той да го вземе наготово. И постоянно бяха скарани. Само в кръчмата на чашка се сдобряваха.

Та в кръчмата Спеца тежко и с гордост каза на Перушана:

- Перушан, направих една машина. Сама върви. Само стой и работи на нея.

А Перушана се въртеше нервно на стола, почесваше си главата и цъкаше с език:

- Бре, бре! Не думай бе, Спец... и му се искаше да не е истина.

- Ела бе! Ела да ти я покажа - издуваше се Спеца. - Ама ако ме питаш за нещо, няма да ти кажа. Като му доде времето, тогава.

- А каква ший тъз машина бе, Спец? - нямаше търпение Перушана.

- Стругарску! - важно каза Митю Спеца. Слагаш дръвче на нея и то само се върти. Ти само стържиш с ножа. Като на циганите, дето въртят вритина, само че тази сама върви. Ади, ела да я видиш.

И двамата, вървейки, оживено ръкомахайки, влязоха в работилницата на Спеца.

- Ето я бе! Ето я.

"Бре, машина наистина" - помисли си Перушана и зяпнал я гледаше. По нея имаше разни дървени зъбчатки, каиш и дървена ос, на която стоеше прихванато в нещо като дървена чаша парче дърво. А от тавана към машината висеше едно тънко въже.

- Гледай сига! Пускам я!

Спеца натисна една гредичка и Перушана видя как се доближиха две дървени зъбчати колелета. След това Спеца дръпна въжето и чудо... оста се завъртя и то доста силничко. Спеца взема един извит нож и пред очите на Перушана за нула време изчегърта една дръжка за тесла.

- Бре! Бре-е-е! - цъкаше с език Перушана. Ами това, Спец, въжето де, то за какво е?

- А-а! Оттам пускам мотора! - присмехулно поглеждайки към Перушана, се изду Спеца.

На Перушан му се сви душата. Ядоса се. Чак му се приплака от мъка.

- Виж ко бе, Спец! Ти с мене майтап няма да си прайш! Ясно ли е? - и тръшна вратата на работилницата след себе си.

- Много ти здрави, Перушан с Перушан. Искаш да разбереш някои работи, ама на-а-а... - чуваше Перушана гласа на Спеца дълго след себе си.

От този ден нататък Перушана не го свърташе на едно място. Ни хляб слагаше в уста, ни вино. А вечер дълго се мяташе в леглото и не можеше да заспи. И една вечер, след като дълго се въртя в из завивките и не можа да заспи, стана и се облече.

- Къде посред нощ, бре? - изруга го жена му.

- Тиху, чи ши събудиш дичурлигата, мъри! Тихо! Имам работа.

- Тю-у.у! Кой знае какви перушинки му избиха пак в главата! - отвърна жена му и се зави презглава.

Перушана отвори капака на печката и в една малка тенекиена кутийка с капаче сложи парче въглен. Взе една голяма хартия в джоба си и излезе.

Нощта беше тъмна и мразовита. Само тук-там пролайваше псе, а снегът скърцаше ли, скърцаше под краката му - хрус, хрус, хрус. И Перушана се изгуби по посока къщата на Спеца. Мечо, кучето на спеца си престърга гласа веднъж-дваж, но го позна и взе да върти опашка. Като мъниче Перушана го беше подарил на Спеца. Сега му хвърли мръвките, взети специално за случая, а Мечо започна да му угодничи, като още по-бързо замята опашка. Въжето за мотора на машината отиваше нагоре към една съборетина над работилницата, в която се влизаше от горния двор. Това го видя най-напред. Беше тъмничко. Перушана се поогледа, мръдна напред-назад и току взема, че събори една дървена гредичка. Чу се шум, а след него един гърмеж, не ти е работа. Той се хвърли на земята, Мечо се задавяше от лай и Перушана видя как в кухничката Спеца усили фитила на газената лампа и изскочи навън, викайки:

- Кой там, бе? Цецке, дай пушкалото!

И Спеца по-бели дълги гащи, с лампа и пушка в ръка, се засили през двора към работилницата. А Перушана се навря под големия сандък за царевица, под който беше и леглото на Мечо. Спеца поогледа вратата, която водеше към машината, скара се на Мечо и извика на жена си Цеца:

- Кучето ший, мари. Сигурно то е съборило гредичката върху капана. Гадината му с гадина! Вратата хич не е бутната. Разгеле. Ши ми изскочи сърцето...

През това време Мечо лижеше с грапавия си език Перушана по лицето, а кутийката с въглена, дето я беше сложил в джоба на шубата, го изгаряше до болка. Но той си траеше и не смееше да мръдне. Спеца се поспря на едно място и Перушана усети как единият му крак се подмокря и си помисли, че започва да вали дъжд. По едно време усети как Спеца се наведе към сандъка, но Мечо изскочи из под него и се набута в краката му. Иначе беше сигурно, че щеше да го види.

- Марш, марш! - чу само как Спеца подвикна на Мечо. След това той се прибра в кухничката и всичко се притаи и утихна.

Перушана ни жив, ни умрял излезе изпод сандъка и почака доста време, за да могат да заспят всички. Поотдъхна си, като през това време не забрави да тегли няколко псувни по адрес на Спеца за мокрия крак. След това извади кутийката с въглена, дето му изгаряше джоба, отвори капачето и подуха. Изкара от джоба си една църковна свещица и парче хартия, духна на въглена, хартията се запали, а от нея запали свещицата. "Тъй ами. Няма сега заради една машина да хабя кибритя. Не стига колкуту го няма..." - помисли си Перушана и тръгна към вече безопасната вратичка. Сърцето му лудо биеше. "Брей, сиче му главата, бре! Да вземеш ти да вържеш фишек с барут за вратата с капан.. Ми ши убийш някой, бе...!" С тези мисли той отвори вратичката и първото нещо, което видя, беше магарето на Спеца, което, потропвайки сладко, си хрупваше сенце. "Бре майка му стара... Къдей мотора, бе? Излъга ме инжилерина му с инжилерин..."

Перушана освети под магарето и щастлива усмивка озари лицето му. "Открих, значи. Ха-ха! Умна тиква има тоя Спец, бе!" Под магарето имаше едно голямо дървено колело от плътни дъски, което беше под наклон. Когато магаретата ядат, те постоянно потропват с крака, а щом е под наклон, колелото започва да се върти, значи, и да предава движението през една дървена ос долу на малките зъбчатки, които започват да се въртят още по-бързо. А ако магарето спреше, Спеца дръпваше въженцето отдолу и то пак тръгваше - троп, троп, троп... "Аха, така значи... Още утре го имам!" - помисли си Перушана, доволен от откритието. Погали Мечо, хвърли му останалите мръвки и търти да бяга към къщи. Жена му се събуди. Той я нацелува няколко пъти, като каза:

- Ще видиш ти! Ще видиш кой е Перушана!

Тя му направи някаква кисела физиономия, един вид знам що за стока си и се зави отново презглава!

Той си наточи вино и сладко, сладко със сладки мисли отпиваше от бакърчето. След това отиде при своето магаре Марко, сложи му сенце, потупа го по гърба радостно с думите:

- Стягай се, душо, голяма работа ни чака.

После избра едно дълго въже за "мотора" и доволен се мушна в леглото в очакване на деня, когато отново щеше да се види с Митю Спеца в кръчмата и да му каже, че той, Перушана, отдавна е измислил "машината", с която толкова му се фука!

© Димитър Нейчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.02.2015, № 2 (183)